Уилбър Смит
Чародей (133)

133

Минтака се измъква бавно от обятията на съня, сякаш напуска бездънна, обитавана от демони бездна.

Когато отваря очи, демоните, тревожили съня й, се разбягват и тя различава с огромно облекчение двата най-обичани образа в своя живот. Таита седи от едната страна на постелята, а Нефер — от другата.

— Колко време? — пита тя. — Колко време ме нямаше?

— Едно денонощие — отвръща Таита. — Дадох ти опиум.

Тя посяга към лицето си и напипва дебел слой мехлем. Отпуска ръка към Нефер и отронва:

— Грозна съм.

— Не! — отвръща той. — Ти си най-красивата жена, върху която е спирал погледът ми и аз те обичам повече, отколкото имам думи да изразя.

— Не ми ли се сърдиш, че не те послушах?

— Ти ми дари короната и страната. — Той клати глава и една от сълзите му я парва по лицето. — Освен това, ти ме дари с любовта си, което е повече от всичко останало. Как бих могъл да ти се сърдя?

Таита се надига и тихо излиза от шатрата и те прекарват целия ден сами, като си приказват тихичко.

Вечерта Нефер свиква останалите. Когато всички са събрани около постелята на Минтака, Нефер ги оглежда един по един: Таита и Мерен, Прен, Соко и Шабако, който едва върви, скован от получените при Исмаиля рани.

— Събрах ви, за да присъствате при въздаването на справедливост — съобщава Нефер и се обръща към стражите.

— Доведете жената, наречена Хесерет! — заповядва той.

Минтака понечва да седне, но той я тласка нежно назад върху възглавниците.

— Къде? Как я намери?

— Съгледвачите ни я заловиха на пътя за Исмаиля — отвръща Нефер. — Отначало не могли да я познаят и не повярвали на твърдението й, че е царица. Помислили я за луда.

Въвеждат Хесерет. Нефер й е позволил да се изкъпе и облече в чисти дрехи, а Таита се е погрижил за раните по лицето и тялото й. Тя отърсва ръцете на стражата от себе си и оглежда присъстващите, с царствено вдигната брадичка.

— Прострете тела в нозете ми! — заповядва тя на изправените пред нея мъже. — Аз съм царица!

Никой не помръдва и Нефер казва:

— Дайте й стол.

След като сяда, той я гледа толкова сурово, че Хесерет закрива лице с длани и заплаква.

— Ти ме мразиш! — фъфли тя. — Защо ме мразиш?

— Минтака ще ти каже защо — отвръща той и се обръща към момичето в постелята. — Разкажи ни как умря принцеса Мерикара!

Минтака говори близо час и през цялото време никой не помръдва и не издава звук, освен, за да ахне от ужас на някои места от разказа. Накрая Нефер пита Хесерет:

— Ще отречеш ли нещо от казаното?

Хесерет отново гледа сурово.

— Тя беше курва, която посрами съпруга ми, фараона на Египет. Тя заслужи смъртта си, а аз съм доволна и горда, че можах да се превърна в инструмент на справедливостта.

— Даже и в този момент бих могъл да ти простя — мълви Нефер тихо, — да бе показала, макар зрънце съжаление.

— Аз съм царица. Аз стоя над дребнавите ви закони.

— Вече не си царица — отвръща Нефер и тя гледа объркано.

— Аз съм ти сестра. Не можеш да ми сториш зло.

— И Мерикара ти беше сестра. Защо не я пощади?

— Познавам те добре, Нефер Сети. Не можеш да ми сториш зло.

— Права си, Хесерет. Няма да ти сторя зло. Има обаче един, който не страда от моите скрупули. — Обръща се към събраните. — Има древен закон за правото на най-силно пострадалия. Ела насам, Мерен Камбис.

Мерен става и пристъпва напред.

— На твоите услуги, фараоне!

— Ти беше сгоден за принцеса Мерикара. Твоята загуба е най-голяма. Предавам в твои ръце съдбата на Хесерет Тамоз, която беше принцеса от управляващата династия в Египет.

Мерен нахлузва на врата й златна верига и Хесерет запищява:

— Аз съм царица и богиня, не смей да ме докосваш!

Никой не й обръща внимание и Мерен поглежда Нефер.

— Поставяш ли ми някакви ограничения, Велики? Искаш ли от мен да проявя съчувствие и милост?

— Предавам ти я, без никакви условия. Животът й ти принадлежи.

Мерен охлабва сабята в ножницата и изправя Хесерет на крака, с помощта на веригата. Извлича я от палатката, виеща и бръщолевеща. Никой не тръгва след тях.

Всички мълчат и слушат воя, увещанията и ласкателствата на Хесерет. Следва мъртва тишина и всички се напрягат. Чува се остър сърцераздирателен писък, който секва така внезапно, както и започва.

Минтака закрива лице с длани, а Нефер прави знак срещу злото с дясна ръка. Останалите покашлят и шават неспокойно.

Завесите при входа се разтварят и вътре влиза Мерен. В дясната си ръка държи гола сабя, а в лявата — нещо ужасно.

— Справедливостта възтържествува, Велики! — казва той и вдига високо главата на Хесерет, съпругата на Наджа Киафан, мнимия фараон.