Уилбър Смит
Чародей (4)

3

Когато в третата нощ след напускането на Галала, съзвездието на Дивите магарета стигна зенита на северния небосклон, фараонът нареди на колоната да спре за водопой. Хората хапнаха набързо сушено на слънце месо, фурми и студени просени питки. После продължиха. Този път роговете мълчаха, понеже бяха на територия, често патрулирана от колесниците на хиксосите.

Колоната продължи в лек тръс. Пейзажът рязко се промени. Безплодната пустиня свърши и сега напредваха в полите на хълмове, покрай речната долина. Под себе си виждаха ивица гъста растителност, далечна и мрачна, която очертава течението на великата Майка Нил. Завършиха големия обход на Абнуб и сега се намираха в гръб на главните сили на противника, разположени край реката. Макар и малобройни, в сравнение с войската на Апепи, тук са събрани най-добрите войни от армията на Тамоз, което ще рече — в света. Освен това, на тяхна страна е и факторът изненада.

Когато фараонът предложи тази стратегия на военен съвет и съобщи, че лично ще ръководи похода, всички се възпротивиха с цялата жар, която можеха да си позволят срещу думата на един бог. Даже старият Крат, някога най-безразсъден и свиреп войн, прокара пръсти през гъстата си бяла брада и измуча:

— В името на обрязаната кожа от пишката на Сет, аз не съм ти сменял посраните пелени, за да те пратя сега право в ръчичките на Апепи. — Беше може би единственият човек, който може да си позволи подобни приказки пред богочовека. — Прати другиго да свърши тая черна работа! Оглави атаката, щом това ти доставя удоволствие, но не се пъхай в пустинята, за да те излапат джиновете и вампирите. Египет, това си ти. Ако загубим теб, губим всичко!

Единствен Наджа го подкрепи, но той го подкрепя винаги. И ето че успяха да минат през пустинята и сега са в тила на противника. Утре призори ще нанесат решителния удар, с който ще разцепят фронта на Апепи и ще позволят на още пет фараонски колони — хиляда колесници — да нахлуят и да се съединят с тях. Меденият вкус на победата е вече на върха на езика. Още преди следващото пълнолуние, той ще обядва в двореца на Апепи, в Аварис.

Вече близо две столетия, откак Египет е разделен на Горно и Долно царство. Оттогава северното царство се управлява или от египетски узурпатор, или от нашественик. Съдбата е решила Тамоз да прогони хиксосите и да обедини двете земи. Едва тогава ще може да носи двойната корона с пълно право и с одобрението на всички древни богове.

Нощният въздух духа в лицето му така студен, че бузите му изтръпват, а копиеносецът се свива на завет, в дъното на колесницата. Тишината се нарушава само от тропота на колела по неравната камениста земя, дрънченето на копия и предупреждението „Внимавай, дупка!“, което минава по колоната от време на време.

Внезапно пред тях се изпречва широката уади^[1] на Гебел Уадун и фараон Тамоз нарежда да спрат. Уади им предлага гладък път, който ще ги отведе до наносната равнина на реката, фараонът хвърля юздите на копиеносеца и скача на земята. Протяга схванатото си, болящо тяло и без да се обръща, долавя шума от колесницата на Наджа. След тиха команда, шумът спира и пълководецът идва с леки стъпки при него.

— Оттук нататък опасността да ни усетят става много по-голяма — мълви той. — Виж там. — Той протяга дълга, мускулеста ръка над рамото на фараона. Там, където уади се слива с долината, гори самотна жълта светлина от маслена лампа. — Това е селцето Ел Уадун. Там са шпионите, които ще ни преведат през постовете на хиксосите. Ще отида при тях, да видя дали пътят е чист. Чакай тук, Велики, веднага се връщам!

— Идвам с теб.

— Моля те, Мем! — обръща се по детинското му име пълководецът. — Може да има предателство. Ти си Египет. Твърде голяма е стойността ти за всички ни.

Фараонът се обръща да погледне обичното лице, изпито и красиво. Зъбите на Наджа белеят в звездната светлина и фараонът докосва леко рамото му с доверие и привързаност. — Върви бързо и се връщай бързо! — съгласява се той.

Наджа слага ръка на сърцето и се връща при колесницата си. Когато мина край Тамоз, той поздравява, а Тамоз отвръща на поздрава с усмивка и гледа, как колесницата се спуска по брега на уади. Когато стига твърдото песъкливо дъно на сухото дере, Наджа подгонва конете и те хукват към селцето. Колесницата оставя черни следи в сребристия пясък и изчезва зад първия завой на коритото, фараонът се връща при колоната, заговаря тихо войниците, обръща се към мнозина по име, окуражава ги и се смее с тях. Нищо чудно, че го обичат и с готовност го следват, където и да ги поведе.