Уилбър Смит
Чародей (87)

86

Между града и Египет вече е установен оживен контрабанден път, а от пристанището Сафага, на източното море, редовно пристигат кервани. След завладяване на част от съкровището на Наджа, Галала се прочува като богат на злато град. Също като хиени, търговците надушват миризмата на жълтия метал и докарват стоки от самия край на света. Вече няма стока на бита или лукса, която да не може да се купи по пазарищата на Галала, така че Минтака се снабдява с цяла кола най-хубаво вино от храма на Озирис при Бусирис, за посрещането на участниците в пустинната експедиция.

По нейно нареждане, заклаха и опекоха цели десет вола, а кокошките и гъските минаваха под ножа със стотици. Бързи колесници докараха прясна риба и омари, завити в мокри водорасли, от крайбрежието на източното море. Повечето мустакати обитатели на солените глъбини бяха още живи, когато ги пускаха във вряща вода. Ловци пребродиха околната пустиня и се върнаха с газели, диви кози, яйца и месо от щрауси.

Пиршеството беше в чест на постигнатото, както и на малките победи, удържани над мнимите фараони. Доста вино бе вече изпито, когато Нефер стана, за да приветства гостите и да съобщи за спасяването на пет отряда бойни колесници от пясъчните им гробници.

— С конете, които освободихме от тиранията на Трок — тук избухнаха приветствени възгласи, — както и с помощта на колесниците и оръжието, които вече имаме, ще можем да се защитим срещу Наджа и Трок. Както сами виждате, всеки нов ден носи нови попълнения за армията под синьо знаме. Скоро няма да говорим само за защита, а за отвоюване на онова, което по право ни принадлежи, което е откраднато от нас и заради което ще въздадем заслуженото на двете чудовища, виновни за толкова много отвратителни деяния. Ръцете им са изцапани с кръвта на истински и благородни царе. Те са убийци на цар Апепи, баща на благородната жена до мен, те убиха и моя роден баща, фараон Тамоз.

Гостите мълчаха объркани, разменяйки безпомощни погледи. Тогава стана Хилто. Нефер го е подготвил, поставил е в устата му нужния въпрос:

— Божествени Велики, прости невежеството ми, защото аз съм само един неук войник. Нещо не ми е ясно. Целият свят знае, че цар Апепи загина при злополука, когато на кораба му, закотвен при Баласфура, избухна пожар. А сега ти възлагаш отговорността за смъртта му върху плещите на узурпаторите. Защо?

— Сред нас има очевидец на истинските събития през оная трагична нощ. — Нефер хваща Минтака за рамото и я изправя до себе си. Множеството я приветства радостно, защото тя се е превърнала във всеобща любимка, благодарение на добротата и веселия си нрав. Нефер вдига ръка за внимание и всички млъкват, за да изслушат безмълвно и внимателно нейния разказ за смъртта на баща й и братята й. Говори с прости думи, като на приятели и другари, но въпреки това успява да им внуши собствения си ужас от преживяното. Когато свършва, множеството реве като стадо гладни лъвове.

Сега е ред на Шабако да зададе предварително подготвения въпрос:

— Божествени фараоне, ти каза, че и баща ти, да бъде благословена паметта на цар Тамоз, също станал жертва на убиец. Кой е той? И при какви обстоятелства е извършил гнусното си дело?

— За отговор на този въпрос ще призова мага, Благородния Таита, от когото никаква тайна, без значение колко грозна и забулена е тя, не може да остане скрита.

Таита се изправя и заговаря с шепот, който заостря всеобщото внимание. Въпреки шепота, всяка негова дума стига ясна и отчетлива до ухото на най-отдалечения слушател, а контрастът между тихия глас и ужаса на описваните събития кара мъжете да потръпнат, а жените — да заплачат.

Накрая Таита изважда пречупената стрела с нейните пурпурни, зелени и жълти пера.

— Тази стрела донесе смъртта на фараон Тамоз. Стрела, принадлежала на Трок, но пусната от Наджа — мъжът, когото фараонът обичаше и комуто вярваше като на брат.

Звездното небе над Галала чу ясно гневните ревове на тълпата, зовяща за справедлива мъст. Таита хвърли стрелата в най-близката жарава, над която се печеше едър вол. По-подробно изследване не бе желано, тъй като това не беше стрелата убила фараона, а друга, взета от колчана на Трок, намерен в колесницата му. Таита седна на мястото си и затвори очи, сякаш за да задреме.

Нефер даде възможност на множеството да изрази на воля чувствата си, след което по негов знак донесоха още вино.

Остана му още една прокламация и той изчака настроението да се вдигне достатъчно, за да я направи. Изправи се и всички млъкнаха в тържествено очакване. Прекрасното бустриско вино също допринесе за приповдигнатата атмосфера. Толкова необикновени неща се случиха тази вечер. Какво ли предстои?

— Преди един цар да поведе армията си срещу враговете на тази свещена земя на нашите деди, той трябва да е станал истински цар. Аз искам да ви поведа срещу узурпаторите, но още не съм станал истински фараон. Мога да стана такъв, ако изчакам пълнолетието си, но дотогава има много време. Нямам намерение да чакам. Нито пък враговете ми ще го позволят. — Нефер млъкна и всички го гледаха — толкова млад, а така висок и изправен, досущ като баща си. Вдигна ръка за клетва.

— Пред очите на моя народ и моите богове ще измина Червения път, за да докажа, че съм вашият цар.

Някои поклатиха глави, други скочиха на крака и завикаха „Не! Не искаме да загинеш!“, а трети нададоха приветствения възглас „Бак-хер!“, като добавиха, че дори да се провали, ще го направи като смел мъж.

Тази нощ Минтака го попита през сълзи:

— Защо не го каза първо на мен?

— Защото щеше да се опиташ да ме спреш.

— Но защо трябва да го правиш?

— Защото боговете и дългът ми го изискват.

— Даже и да загинеш?

— Даже и да загина.

Тя се взира в зелените очи и вижда, колко твърдо е решението му. Целува го и казва:

— Гордея се, че ще стана съпруга на мъж като теб.