Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

85

Таита стои прав върху черната скала. Пясъчните дюни около нея се простират докъдето поглед стига. Стотина души под скалата го гледат объркани и заинтригувани. Славата на мага е безгранична като пустинята, в която се намират. Всички са войни, дошли тук по собствена воля, зарязали мнимите фараони и предложили верността си на Нефер Сети. Тази вярност си е малко нещо гола, защото нямат оръжие и колесници, а всеки ден се разнасят нови слухове, че или Трок, или Наджа, или пък двамата заедно, идват към Галала, за да накажат дезертьорите.

Фараон Нефер Сети се е изправил върху скалата до мага. Потънали са в разгорещена дискусия. От време на време, ту единият, ту другият, сочи на запад, където не се вижда нищо, освен пясък, пясък и още пясък.

Всички чакат търпеливо, независимо от дневната жега. Никой не показва разочарование или безверие — всички боготворят Таита. Когато пясъчните дълбеи на дюните поаленяват, странната двойка — младият фараон и древният маг — слизат от скалата и поемат из пустинята. Без някаква видима причина, Таита ходи напред-назад пред една дюна. Спира ту тук, ту там и прави тайнствени знаци с тоягата си, после продължава, а фараонът и офицерите го следват.

Най-накрая, когато започва да се смрачава, магът забива тоягата в мекия пясък и казва нещо на фараона. И ето, разнасят се високи команди.

Двадесет мъже тичат напред с изкопчийски инструменти, които носят от Галала. Под ръководството на Хилто и Мерен и всевиждащите погледи на царя и магьосника, те започват да копаят. Изкопът стига човешки бой и рохкавият пясък започва да се свлича в него почти толкова бързо, колкото го изваждат. Налага се да удвоят усилия. Главите на работещите постепенно изчезват под равнището на пясъка, а след малко от дъното на изкопа се разнася възбуден вик. Нефер приближава и застава на ръба.

— Отдолу има нещо, Велики. — Човекът е коленичил на дъното, а вдигнатото нагоре лице, както и цялото му тяло, са покрити с пот и мръсотия.

— Да видя! — Нефер скача долу и отстранява човека. Вижда се парче кожа, все още покрита с козина, но твърда, като кедрово дърво.

Нефер вдига поглед към Таита.

— Конски труп! — вика той.

— Какъв е на цвят? — пита магът. — Черен ли е?

— Откъде знаеш? — пита на свой ред фараонът, но не е особено изненадан.

— Има ли на сбруята монограм на фараон Трок Урук? — отвръща на въпроса с въпрос старецът.

— Изровете го! — нарежда Нефер на запотените мъже около себе си. — Но сега по-внимателно, да не го нараните!

Хората работят с огромно внимание — отстраняват пясъка с шепи. Постепенно разкриват главата на черен кон с монограма на Трок, гравиран върху златна плочка на челото. Точно както предсказа Таита.

Продължиха с изравянето на целия труп. Животното се бе запазило отлично в горещия сух пясък. Балсамьорите в Тива трудно биха излезли насреща на пустинята в професионално отношение. До него лежи ешът му — също жребец. Нефер си спомни последната сцена, в която тези величествени животни теглеха колесницата на Трок пред напиращата стена на хамсин.

Нощта вече се е спуснала и изкопчиите палят маслени лампи, като ги редят по ръба на дупката. Работата не спира цяла нощ.

Мъртвите коне са освободени от сбруята и измъкнати на повърхността. Обезводнените им трупове са толкова леки, че двама души ги носят без усилие.

След тях изваждат хамутите. Те са в прекрасно състояние и Нефер нарежда на конярите да се заемат веднага с работа: мажат кожените ремъци с масло, чистят и полират бронзовите и златни части.

Вече освобождават самата колесница от пясъчната прегръдка и хората ахват, когато златната й обшивка започва да хвърля ярки отблясъци в очите им, под светлината на лампите. Къси и дълги копия са разположени в стойките си от двете страни на колесницата, готови за бой. Всяко оръжие е само по себе си произведение на изкуството. Ръкохватките са укрепени с метален обков, а върховете блестят остри, като скалпел на хирург. Стрелите са изработени от Грипа в Аварис. Стволовете са абсолютно прави и балансирани, перата — пурпурни, жълти и зелени, царският герб — гравиран върху всяка стрела.

Огромният боен лък на Трок е на мястото си — остава само да се смени тетивата му. Нефер огъва лъка с две ръце и се пита, дали би могъл да го използва в бой.

След като освобождават цялата колесница от пясъка, прокарват въжета под корпуса и я изтеглят от изкопа. Златният лист на обкова е съвсем тънък, за да не тежи много, а допълнителното му тегло се компенсира от материала, използван за изработка на самата колесница — черно, твърдо като метал и леко дърво, отсечено в тайнствените тропически гори, далеч на юг от границите на Египет. Тази дървесина е по-гъвкава от най-чистия бронз, но същевременно е здрава и лека.

Вече е сутрин и слънцето се катери над хоризонта. Нефер и Таита обикалят блесналата под лъчите му колесница. Линиите й са толкова елегантни, че сякаш вече е полетяла напред. Единствената й стръка се е проточила като любовник към жадувания допир с два красиви коня. Нефер гали позлатата. Тя е гладка като женска кожа и също така топла под дланта му.

— Като жива е — въздъхва той. — Надали някога е правено по-красиво средство за война от това.

— Преди петдесет години направих колесница за Благородния Тан — казва Таита. — Трябваше да я видиш. Само че тя лежи с него в гробницата му. Далеч в Етиопия.

Нефер прикри усмивката си — старецът не може да остане на второ място.

— Е, ще трябва да се примиря и с по-ниско качество на изработката — каза той сериозно. — Трябва ми още само синята сабя, която Наджа открадна от баща ми, и екипировката ще е пълна.

През последвалите седмици и месеци, Таита открива една по една останалите колесници и снаряжението им. Групи изкопчии ги изравят и изпращат при майсторите, разположили импровизирана работилница в подножието на черната скала, където са издигнали навес, покрит с палмови листа. Петдесет от тях, заедно със стотина оръжейници не спират работа, дори в непоносимата жега на обедните часове. Оръжейниците точат и полират саби и копия. Те свалят и отново поставят върховете, нагряват изкривените стрели на слаб огън и ги изправят. Майсторите на колесници ги разглобяват, преглеждат и поправят всяка част, боядисват и лакират корпусите, балансират и смазват колелата. След това ги изпращат в Галала, натоварени с оръжие за армията, която подготвят Хилто, Шабако и Соко.

Много от колесниците са засипани толкова надълбоко, че не могат да бъдат изровени. Това ще стори може би следващата буря. Все пак, успяха да извадя сто и пет возила — достатъчно за пет отряда.

Нефер влезе в Галала в царската колесница, рамо до рамо с Мерен.

Минтака и Мерикара стояха една до друга на покрива на храма на Хатор и хвърляха цветове от олеандър, докато двамата минаваха отдолу.

— Толкова е хубав! — каза Мерикара с прегракнал от възторг глас. — Толкова висок и красив!

— Висок, красив и силен! — съгласи се Минтака. — Ще стане най-великият фараон в историята на Египет.

— Нямах предвид Нефер — отвърна Мерикара.