Уилбър Смит
Чародей (79)

78

Нефер пътува денем, като знае, че армиите по това време стануват и добрата видимост през деня ще ги предпази от евентуални изненади.

Минават през прохода, за да се изкачат на платото, където намират вода в изобилие, макар че много от водоизточниците са замърсени от хилядите хора и животни, минали оттук преди тях. Конете са добре отпочинали и се носят бързо по следите на армейската колона, с почти лишените от товар леки колесници. Отминават стотици лагери със следи от огньове, отпадъци и мръсотия от хора и животни. Виждат и набързо зарити гробове, защото една армия в поход понася постоянни загуби. Някои са вече разровени от чакали и хиени, а труповете — наполовина изядени.

— Тая ще ни потрябва — казва Нефер, като скача от колесницата до тялото на млада жена, вероятно някоя от армейските курви. Няма начин да се определи причината за смъртта, защото лешоядите са почти завършили започнатото от хиените. Очите и устните липсват и черепът се хили насреща им с изцапани от кръв зъби.

— В името на боговете — възкликва Мерен, — да не си загубил ума си? Това нещо смърди до небесата!

— Помогни ми да я увия — отвръща Нефер, без да се впечатлява от негодуванието на младия войн. Открил е парче ленен плат, толкова парцаливо и мръсно, че дори следващите по стъпките на армията мародерстващи бедуини, не са намерили за какво да го употребят. Двамата вдигат останките на младата жена и внимателно ги увиват в него. След това, под високо изразявания от Мерен протест, прикрепят вързопа към задницата на неговата колесница.

Макар да карат под облак прах още от зори, едва малко преди пладне успяват да зърнат ариергарда на многохилядната колона. Цялата експедиционна сила се е разположила на дневен бивак и димът от лагерни огньове показва местоположението на стотици отделни стана, пръснати по протежение на пътя.

Нефер ги повежда в обход, за да заобиколят обоза, като се движат успоредно на пътя, вън от погледа на хората, разположени покрай него. Като проучват терена пред себе си, те напредват бавно и предпазливо. Най-накрая се изравняват с ковчежническите коли и високите царски фургони, разположени в маслинова горичка. Вече отдавна е минало пладне, когато Нефер се прокрадва към тях и се качва на високо дърво, за да надникне в ограденото с бодливи клони пространство.

Шатрата на царица Мерикара е разположена встрани от тази на Хесерет, но двете сестри седят заедно под ленен сенник и се наслаждават на обилна закуска, подредена от робините им.

Нефер е твърде далеч, за да чуе разговора. Хесерет е с лице към него, смее се и бъбри весело. Станала е още по-красива. Дори в походни условия, тя носи старателно положен грим, който я оприличава на статуята на Хатор от храма в Мемфис. Носи комплект великолепни диаманти, а гъстата й черна коса е прясно намазана с благовонни масла и внимателно подредена на главата. Миша, високата чернокожа робиня с легендарна задна част, се е навела над рамото й, за да допълни златния бокал пред нея. Малко от червеното вино покапва върху предницата на царската дреха. Хесерет скача на крака и стоварва тежко сребърно ветрило върху главата на момичето. Робинята пада на колене и прикрива глава с ръце, а между пръстите й струи кръв. Мерикара прави опит да спре по-голямата си сестра, но царицата нанася порой тежки удари върху робинята, докато дръжката на ветрилото се счупва и то пада на земята. Хесерет замеря Мерикара с останалото в дланта й парче и се оттегля бързо, като хвърля заплахи и обиди през рамо.

Мерикара вдига окървавената робиня и я отвежда в шатрата си. Нефер чака търпеливо, скрит сред горните клони на дървото. След малко Миша излиза от шатрата с превързана глава. Все още хлипаща, тя изчезва между дърветата. Нефер не помръдва, а в отвора на шатрата застава Мерикара.

При срещата им Нефер я предупреди да бъде постоянно нащрек и да очаква идването му. Тя се оглежда, разменя няколко думи с войника при шатрата и започва да се разхожда без определена цел в края на лагера. Явно се отнася сериозно към инструкциите на Нефер и сега търси някакъв знак за присъствието на спасителите си. Тя е единственото живо същество в движение. Останалите са намерили убежище от жегата и дори стражниците не й обръщат внимание.

Нефер изважда огледалце от полирано сребро, улавя слънчев лъч и праща отражението му право в лицето на Мерикара. Тя мигом спира, засенчва очи и поглежда в неговата посока. Той хвърля още три отражения — такъв е уговореният сигнал — и дори от това разстояние съзира усмивка на любимото лице.