Метаданни
Данни
- Серия
- Древния Египет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Warlock, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- artdido (2014)
Издание:
Уилбър Смит. Чародей
Английска. Първо издание
ИК „Venus press“, София, 2003
ISBN: 954-780-010-8
История
- — Добавяне
134
Минават още пет дни, преди Минтака да е в състояние да поеме обратния път към Аварис. Даже и сега, Таита и Нефер настояват да я пренесат в закрита носилка, за да избегне друсането и люшкането по неравния път, който ги чака. Движат се много бавно и едва след петнадесет денонощия прехвърлят последния безводен рид, за да видят пред себе си пищната зеленина на нилската долина.
Нефер помага на Минтака да слезе от носилката и двамата се отдалечават достатъчно, за да се насладят в усамотение на този вълшебен миг, завръщането у дома. Не след дълго, Нефер се изправя и засенчва очи.
— Какво има, сърце мое? — пита Минтака.
— Имаме гости — отвръща той и когато тя възкликва огорчена, Нефер добавя — Тези гости са винаги добре дошли.
Когато ги познава, тя се усмихва радостно на странната двойка.
— Таита и Мерен! Що за странни одеяния?
И двамата са облечени като прости селяни, а през рамо носят кожени поклоннически торби.
— Дошли сме да се сбогуваме — казва Таита.
— Нима ще ме изоставиш? — Нефер е поразен. — Няма ли да присъстваш на коронацията ми?
— Ти се възцари на бойното поле край Исмаиля — отвръща тихо Таита.
— Ами сватбата! — възкликва Минтака. — Трябва да останете за сватбата!
— Вие сте женени от много отдавна. — Таита се усмихва. — Може би още от часа на раждането си, защото боговете са ви отредили един за друг.
— Ами ти, братко от Червения път и най-скъп приятел? — обръща се Нефер към Мерен. — Ти къде си тръгнал?
— След като загубих Мерикара, няма какво да правя тук. Трябва да отида с Таита.
Нефер усеща, че повече приказки са излишни — само биха развалили тържествеността на момента. Дори не пита къде отиват. Може и те да не знаят.
Прегръща ги и ги целува, а после гледат с Минтака, как се отдалечават, как се смаляват трептящите им силуети, за да се стопят в маранята на пустинята. И двамата са обзети от изгарящо чувство на съжаление и загуба.
— Всъщност, те не си отиват — шепне Минтака, когато двете фигури изчезват напълно.
— Не — съгласява се Нефер. — Винаги ще бъдат с нас!