Уилбър Смит
Чародей (59)

58

Не са изминали и няколко левги, когато Иштар сочи напред. Трок спира колоната и втренчва поглед в странното жълто сияние. Долината пред тях се стеснява рязко.

— Какво е това? — пита той. Прилича на гигантско морско чудовище, което плува в жълтата тиня. Гръбната му перка ясно се откроява, твърда и черна.

— Това е нашият мост — казва Иштар. — Рид от глинести шисти, по който ще минем на отвъдния бряг.

Трок изпраща двама от най-добрите си хора, да проучат рида. Те притичват леко по него и стигат отвъд със сухи сандали. Обръщат се, махат с ръце и крещят. Трок тръсва юздите и конете тръгват след двамата. Цялата колона се източва по хребета.

Щом всички се събират на другия бряг, Трок обръща поглед на север, като проследява долината към мястото, където за последен път са видели Таита и групата му.

Не са преодолели и половината от разстоянието, когато отгоре им надвисва жълт облак, отвратителна гадост, която се превръща в непрогледна мъгла и довежда преждевременно нощта. Колоната е принудена да спре.

— Конете са уморени. — Трок се опитва да поддържа висок духа на офицерите си, когато пристигат при него, за да получат нареждания. — Нека ги напоят и да почиват заедно с хората. Ще тръгнем призори. Чародеят няма къде да върви пеша и без вода. Ще ги пипнем още утре до пладне!