Уилбър Смит
Чародей (13)

12

Шатрата на Благородния Наджа е по-голяма и луксозно обзаведена от фараонската. Седнал е върху трон, изработен от резбован абанос и слонова кост, инкрустиран със злато и с още по-рядкото и скъпо сребро, върху който са изобразени главните богове на Египет. Песъкливата земя е покрита с вълнени килими, обагрени в красиви цветове, сред които преобладава светлозеленият — символ на тучните плодородни поля по бреговете на Нил. След утвърждаването му като регент, Наджа приема зеленото за цвят на своя двор.

Той е убеден, че благородните аромати привличат боговете и затова в множество провесени от прътите на шатрата сребърни кадилници дими тамян. Върху ниска маса пред трона са поставени вази с благовония. Регентът е махнал перуката си, а един роб крепи върху бръснатото му теме конус, направен от ароматизиран пчелен восък. Той се топи и се стича по бузите и врата му, където се охлажда и застива.

В шатрата мирише като в градина. Даже придворните, чуждите посланици и различни просители, насядали в редици с лице към трона, са принудени да се окъпят и намажат с благовония, преди да бъдат допуснати при регента. Същото е сторил и Таита. Косите му са измити и сресани над раменете, а полата — току-що изпрана и колосана, белее ослепително. Той коленичи при входа, за да даде израз на преклонение пред трона. Изправянето му се придружава от тиха глъч. Чуждите посланици го гледат с любопитство и преповтарят името му. Даже присъстващите войни и жреци допират глави и шептят „Магьосникът!“

— Старият Таита, адепт на Амон Ра!

— Таита, раненото око на Хор!

Благородният Наджа вдига поглед от папируса в скута си и се усмихва. Той е наистина красив мъж, с изваяни черти и чувствени устни. Носът му е тънък и прав, а живите интелигентни очи имат цвета на златен ахат. Гърдите и ръцете му са мускулести и гладки.

Таита бързо оглежда най-близките до трона редици. За краткото време от смъртта на фараона Тамоз, в структурите на властта и благородничеството са настъпили видими промени. Много известни лица липсват, а много други са изплавали от мрака на неизвестността в светлината на регентското благоволение. Не на последно място сред тях е Асмор от фатийската гвардия.

— Ела насам, Благородни Таита! — Гласът на Наджа е тих и приятен. Таита приближава трона и редиците на придворната свита се отдръпват, за да му сторят път. Регентът се усмихва.

— Трябва да знаеш, че благоволението ни към теб е голямо. Ти изпълни с чест поставената ти от фараон Тамоз задача. Обучението, което осигури на принц Нефер Мемнон е несравнимо. — Таита остана изненадан от това топло посрещане, но се постара да не го покаже. — Сега, след като принцът стана фараон Сети, нуждата му от твоята напътстваща ръка става още по-голяма.

— Дано живее вечно! — отзова се Таита и събранието повтори думите му.

— Дано живее вечно!

Благородният Наджа направи знак с ръка.

— Седни тук, в сянката на трона ми. Даже и аз ще имам нужда от твоя опит и мъдрост, когато решавам фараонските дела.

— Царският регент ми оказва по-голяма чест, отколкото заслужавам. — Таита погледна ласкаво Благородния Наджа. Благоразумието изисква никога да не разкриваш истинските си чувства пред лицето на врага. Таита седна на показаното му място, но се отказа от копринена възглавница, като предпочете да се отпусне направо върху килима. Седна с изправен гръб и високи рамене.

Регентът продължи работата си. Деляха имуществото на Крат. Понеже бе обявен за предател, всичките му притежания преминаваха към короната.

— От предателя Крат — чете папируса Наджа, — във владение на Храма на Хапи и жреците на мистериите преминават всички земи и постройки по източния бряг на реката, от Дендера до Абнуб.

Таита слуша и вълна от мъка по най-стария му приятел го залива, но върху лицето му не трепва нито едно мускулче. По време на дългия път от пустинята Хилто му разказа, как загина Крат и добави:

— Никой, даже добрите и благородните, не смеят да отворят уста пред регента на Египет. Менсет, старейшината на съвета, е мъртъв. Умря в съня си, но според някои, не е тръгнал на това най-дълго пътешествие без известна помощ отвън. Синка е мъртъв, екзекутиран за държавна измяна, макар да не му бе останал ум даже и на престарялата си жена да измени. Имуществото му бе конфискувано от регентството. Още петдесетина отидоха да правят компания на стария Крат. А в съвета останаха само хора на Наджа.

Крат беше последната връзка на Таита със златните дни, когато Тан, Лострис и той бяха млади. Таита го обичаше.

— От предателя Крат — продължи да чете Благородният Наджа, — в ръцете на регента на Египет — цялото зърно, записано в житниците на името на Крат.

Това прави петдесет шлепа, пресметна Таита. Крат беше ловък зърнен спекулант. Благородният Наджа си бе определил щедро възнаграждение за усилията по това убийство.

— Тези запаси да бъдат употребени за общо благо. — Експроприацията получи прилична форма, но Таита си зададе безмълвно въпроса, кой ще определи що е общо благо?

Жреци и писари бързо отразяваха върху глинени плочки резултатите от подялбата. Тези плочки се съхраняват в храма. Докато слушаше, Таита държеше заключени дълбоко в душата си, както мъката, така и гнева си.

— Сега ще преминем към друг важен въпрос — обяви Благородният Наджа, след като приключи с обезнаследяването на кратовото потомство и личното си обогатяване. — Трябва да обсъдим положението и благосъстоянието на младите принцеси Хесерет и Мерикара. Въпросът бе обсъден задълбочено в държавния съвет. Всички се съгласиха, че за собственото им добро ще трябва да взема и двете за съпруги. Като мои жени, и принцеса Хесерет, и принцеса Мерикара, ще бъдат под моята най-пълна закрила. Богиня Изис е покровителка и на двете. Наредих на нейните жрици да се допитат до авгурите^[1] и те потвърдиха, че двете сватби са й угодни. Ето защо, церемониите ще се състоят в храма на Изис в Луксор, в първото пълнолуние след погребението на фараон Тамоз и коронацията на сина му принц Нефер Сети.

Таита не помръдна, но около него се надигна тиха глъч. Политическите последици от току-що обявената двойна сватба бяха колосални. За всички присъстващи беше ясно, че тя цели вкарването на Наджа в царското семейство и включването му в наследствения ред.

Таита усети ледени тръпки по гърба, сякаш смъртната присъда на Фараон Нефер Сети бе произнесена високо от върха на Бялата кула, в центъра на Тива. До изтичането на седемдесет дневния срок за балсамирането на покойния фараон Тамоз оставаха само дванадесет дни. Веднага след погребването му в гробницата, разположена в Долината на царете, на западния бряг на Нил, щеше да се проведе коронацията на наследника, както и двойната сватба.

И тогава кобрата ще нападне още един път. Таита беше напълно сигурен в това. Общо раздвижване го извади от дълбокия размисъл, в който потъна, осъзнал опасностите, които се събираха над главата на принца. Таита не бе чул последните думи на регента, с които той закри заседанието и се оттегли през един отвор зад трона. Надигна се заедно с останалите, за да напусне шатрата.

Пълководецът Асмор се изпречи пред него и каза с усмивка и учтив поклон:

— Благородният Наджа, регент на Египет, те моли да не си отиваш. Кани те на частен разговор.

Асмор бе станал началник на регентската гвардия с титла „Най-добър сред десет хиляди“. За съвсем късо време се превърна в човек с власт и влияние. Таита не можеше да отхвърли такава покана, а и нямаше защо да го прави. Той кимна и каза:

— Аз съм слуга на фараона и неговия регент. Нека живеят и двамата хиляда години.

Асмор го отведе до гърба на шатрата и придържа завесата, за да мине. Таита се оказа на открито, под сянката на палмите, а недалеч имаше малка палатка, само с едно помещение. Дванадесет стражника я бяха обградили от всички страни. Това беше мястото за частни аудиенции. Никой не смееше да се появи наоколо, без нарочна покана. По даден от Асмор знак, войниците сториха път на двамата и военачалникът пропусна стария маг в палатката.

Наджа вдигна поглед от бронзовия леген, в който миеше ръцете си.

— Добре дошъл, Благородни. — Той се усмихна дружелюбно и направи знак към купчината възглавници върху покрит с килим под, по средата на помещението. Таита се настани, а Наджа кимна на Асмор, който застана на входа с оголена крива сабя в ръка. В палатката бяха само тримата и нямаше как разговорът да бъде подслушан.

Наджа бе свалил от себе си украшенията и знаците на държавната власт. Усмихнат и приветлив, той седна срещу стария маг. Посочи поднос сладкиши и пълни с шербет златни бокали.

— Заповядай, вземи си!

Таита понечи да откаже инстинктивно, обаче си даде сметка, че подобен отказ би показал истинските му чувства и би поставил нащрек регента.

До момента Наджа нямаше откъде да знае, че Таита беше наясно с намеренията му, по отношение на новия фараон, както и с престъпленията на регента и по-нататъшните му планове. Наведе глава в израз на благодарност и сложи ръка върху по-далечната чаша. Изчака Наджа да вземе другия бокал. Наджа отпи без колебание.

Таита поднесе бокала към устните си, отпи от сладката течност и задържа отпитото върху езика си. Има хора, които се хвалят с лишени от вкус смъртоносни отрови, които оставали незабелязани, но Таита бе изучавал всички опасни за живота вещества и нямаше средство, с чиято помощ да се прикрие вкуса им от опитния му език. Питието не беше отровно и той го глътна с наслада.

— Благодаря ти за доверието — каза Наджа мрачно и Таита разбра, че става дума за нещо повече от шербет.

— Аз съм слуга на царя, следователно и на неговия регент.

— Ти си личност с неоценима стойност за короната — отвърна Наджа. — Служил си предано на трима фараони и доверието на всички тях в теб е било безгранично.

— Надценяваш качествата ми, Благородни регенте. Аз съм само един стар и немощен твой слуга.

Наджа се усмихна.

— Стар ли? Вярно е, стар си. Чувал съм да разправят, че си на повече от двеста години. — Таита сведе глава, без да потвърждава или отрича казаното. — Немощен обаче не си! Ти си стар и непоклатим като планината. На всички е известно, че мъдростта ти е безгранична. Ти знаеш дори тайната на вечния живот.

Ласкателството беше просташки безсрамно и Таита потърси неговия скрит смисъл и значение. Наджа го наблюдаваше с мълчаливо очакване. Какво очакваше да чуе? Таита го погледна в очите и напрегна съзнанието си, за да долови мислите на другия. Те бяха така мимолетни и неуловими, като силуети на прилепи, на фона на притъмняващ небосвод.

Магът долови една цялостна мисъл и разбра изведнъж какво се очаква от него. Знанието му даде сила и предстоящото отвори врати пред него, като някакъв покорен град.

— Цели хиляда години всеки цар и учен се стремят да разкрият тайната на вечния живот — промълви тихо той.

— Може би един от тях я е открил — каза Наджа, като се наведе нетърпеливо и подпря лакти върху коленете си.

— Благородни господарю, въпросите ти са твърде задълбочени за старец като мен. Двеста години не са вечен живот. — Таита разпери безпомощно ръце, но сведе поглед, за да остави Наджа да тълкува, както му изнася, неговото неубедително възражение. Двойната корона на Египет и вечен живот, помисли си магът, като се усмихна в себе си. Желанията на тоя регент са малобройни и простички.

Наджа се изправи.

— Ще поговорим по тези сложни въпроси някой друг път. — В жълтите му очи светеха победоносни пламъчета. — А сега искам да те попитам нещо. По такъв начин ще можеш да оправдаеш високото ми мнение за теб. Благодарността ми няма да знае граници.

Извърта се като змиорка, помисли си Таита, а едно време го смятах за празноглав солдафон. Успял е да скрие същността си от всички ни. На глас Таита каза:

— Ако е по силите ми, няма да откажа нищо на царския регент.

— Ти си адепт на мистериите на Амон Ра — заяви Наджа с тон, който не търпи възражение.

Таита прозря за пореден път глъбините на регентските амбиции. Не му стигат двойна корона и вечен живот! Иска и да вижда в бъдещето. Таита беше смаян, но кимна скромно и каза:

— Благородни Наджа, изучавал съм мистериите цял живот и сигурно съм понаучил нещичко.

— През целия твой много дълъг живот — каза натъртено Наджа. — Научил си, значи, твърде много.

Таита склони глава и остана мълчалив. И защо съм си въобразявал, че ще иска да ме убие? Напротив, ще ме пази като зеницата на окото си, защото смята, че държа в ръцете си, ни повече, ни по-малко, самия ключ към собственото му безсмъртие.

— Таита, любимец на царе и богове, искам да използваш мистериите на Амон Ра в моя полза.

— Господарю мой, никога не съм го правил за човек, който не е фараон или царица, или пък не е определен от съдбата да седне един ден на египетския трон.

— Може би точно такъв човек ти отправя тази молба — отвърна многозначително регентът.

Великият Хор ми го поднася на тепсийка. Падна ми в ръчичките, помисли Таита и отговори:

— Прекланям се пред желанията на фараонския регент.

— Ще го направиш ли още днес? Нямам търпение да науча волята на боговете. — Красивите черти на регента се оживиха от нетърпение и страстно желание.

— Никой смъртен не бива да подхожда лековато към мистериите — възпротиви се Таита. — Много е опасно не само за мен, но и за оня, който ми е възложил тази задача. Пътешествието в бъдещето трябва да се подготви добре.

— Колко време е нужно? — Наджа беше видимо разочарован.

Таита обхвана чело в израз на дълбок размисъл. Нека подуши малко стръвта, рече си той. Тогава ще налапа въдицата с още по-голяма охота.

— В първия ден от празненствата на Бика от Апис^[2].