Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

80

Минтака се намира на покрива на храма на Хатор, който тя, заедно с неколцина старци и жени, се опитва да направи отново обитаем за богинята, за да могат да се молят в нейно присъствие. Сградата може да е и на хиляда години — няма как да се определи — но някои от стенописите й са в превъзходно състояние. Покривът е друго нещо. Стихиите са били благосклонни, така че по-малките дупки не са от кой знае какво значение. Гнилите греди трябва да се съборят, за да не представляват заплаха за богомолците. Минтака наблюдава точно тази работа. Облечена е като останалите жени в износени дрехи и също като тях е обгоряла от слънцето. Животът е толкова различен от затвореното пребиваване в харема на Аварис. Завладяло я е ново непознато чувство на свобода и приятелство към околните.

Минтака се изправя и протяга тяло, като пази с лекота равновесие върху високата стена. Засланя очи с ръка и гледа към зелените поля просо и сложната напоителна система, която отвежда до тях бистрата вода от извора на Таита. Стадо добитък пасе по тучните ливади, но конете са малко. Като на всеки друг жител на Галала, тази липса й тежи.

След това, както във всеки от изминалите дълги самотни дни след заминаването на Нефер, насочва поглед към долината, оградена от голи безплодни хълмове, така различни от плодородните поля край града. Оттам трябва да се появи Нефер. Оглежда синкавата далечина без особена надежда — вече толкова пъти е била разочарована.

Внезапно присвива очи и сърцето й затуптява по-бързо. Там има нещо, нещо нищожно малко на фона на необятната небесна твърд, съвсем незначително, като перце, понесено от вятъра. Пясъчен дявол навярно, един от ония стълбове, които изведнъж се надигат над равната повърхност.

Отклонява поглед и бърше потно чело. Когато отново поглежда, облачето прах е вече по-близо и тя допуска надеждата до сърцето си. Чува се рог — облачето е забелязано от стражите на хълма. Хората наоколо спират работа и вперват поглед в долината. Отдолу се донасят детски викове, коняри тичат към конюшните, колесари бягат към возилата си, оставени на пазарния площад. Цари радостна суматоха.

Минтака няма повече сили да се сдържа. Спуска се по скелето от външната стена на храма, с пъргавината на подгонена от овощна градина маймуна. Шабако кара колесницата си през площада, покрай паметника на Тан. Отива към портите.

— Шабако! — Тя тича да го пресрещне. Пълководецът задържа конете и тя се мята в колесницата зад него. Впускат се през портите по разбития път. Облакът напира насреща им.

— Нали са те, Шабако? Нали?

— Мисля, че са те — отвръща мъжът, през свистенето на вятъра.

— Защо не караш по-бързо тогава?

На близкото възвишение се появява колесница и тя свива очи, за да разпознае водача й, но разстоянието е твърде голямо.

— Виж, господарке! Има син вимпел. — Шабако сочи парчето плат, пърхащо на бамбуков прът, високо над колесницата.

— Нефер! О, богиньо, благодаря ти! Той е!

Тя сваля кърпата от главата си и я развява, а Нефер подгонва конете още по-бързо.

— Искам да сляза! — Тя бие с юмрук по рамото на Шабако, за да подсили думите си. Той намалява ход и тя скача от колесницата. Затичва се срещу другата с разтворени обятия.

Идващият отзад Таита си помисли, че както е полетял, може и да я смаже, но в последния миг Нефер намалява, извива шиите на конете и като се подава далеч извън страницата, пресяга ръка да я хване. Тя доверчиво се хвърля в извивката на тази силна ръка. Ако се бе поколебала, можеше да попадне под металните шини на колелата, но тя скочи, Нефер я прихвана и Минтака се оказа в сигурната прегръдка на яките му ръце.