Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

50

Трябваха им петнадесет дни усилен ход, за да стигнат до малкия гарнизон Тан, на един ден път от Аварис. Четири пъти сменяха конете — Таита използваше дадения му от Наджа документ, за да подменят уморените животни с други и да попълват запасите си във военните гарнизони и лагери, покрай които минаваха.

Откак напуснаха Гебел Нагара, не спираха да обсъждат плановете си, защото си даваха сметка, че са тръгнали срещу мощта на фараон Трок Урук. Офицери, с които разговаряха по гарнизоните, им съобщиха, че фараонът разполага вече с двадесет и седем пеши дружини, както и с три хиляди бойни колесници. Те можеха да изправят срещу тази сила една очукана кола, чийто външен вид ясно говореше за дълга и тежка служба, със задно колело, което имаше упоритата склонност да пада в най-неподходящите моменти и корпус, умело укрепен с върви и кожени ремъци. Бяха всичко на всичко четирима: Нефер, Мерен, Хилто и Бай. Петият обаче, беше Таита.

— Магът струва поне колкото двадесет и седем дружини — подчерта Хилто, — така че, всъщност, сме равни по численост.

Хилто познаваше командира на гарнизона в Тан, прошарен и цял покрит с белези войн, на име Соко. Преди много години двамата бяха преминали заедно Червения път. Заедно бяха воювали, гуляли и ходили по курви. След като посветиха един час на тези скъпи спомени и споделиха неголяма делва кисела бира, Хилто му подаде царския документ. Соко го хвана наопаки, с изпъната ръка и доби важен вид.

— Виждаш ли печата на фараона? — попита Хилто и посочи с пръст.

— Доколкото те познавам, Хилто, а мисля, че те познавам добре, най-вероятно е сам да си нарисувал тая красота. — Соко върна свитъка. — Какво ти трябва, стари негоднико?

Избират коне измежду няколко стотините на разположение в гарнизона, след което Таита тръгва пред редицата колесници, току-що докарани от Аварис. Избира три, в които бързо запрягат конете.

Когато напускат Тан, Таита кара старата кола, Мерен, Хилто и Нефер са в колесници, а колоната завършва Бай с двадесет запасни коня. Не влизат направо в Аварис, а заобикалят града откъм изток.

В края на пустинята има малък оазис, използван от бедуини и кервани, тръгнали за или връщащи се от Изтока.

Докато другите разтоварват возения в колата фураж, зобят конете и смазват главините на новите колесници, Таита отива да се пазари с асирийски керванджия, разположил стана си наблизо. Купува наръч парцаливи, мръсни дрехи, както и двадесет вълнени килима, тъкани в земите край Далечното море. Качеството им е ниско, но Таита е принуден да плати солидна сума.

— Тази асирийска маймуна е главорез и мошеник — оплаква се магът, докато товари покупките в колата.

— За какво са ни? — иска да знае Нефер, но Таита се преструва, че не чува въпроса.

Същата вечер той боядисва сребърната си грива с отвара от кора на мимоза и обликът му се променя неузнаваемо. На сутринта оставят Бай да пази конете и колесниците и качени върху купчината прашни килими, поемат с разбитата кола към Аварис, издокарани в купените предния ден от Таита парцали. Магът носи дълга роба и шал, а долната част на лицето му е скрита по халдейски обичай. С боядисаната коса, никой не би познал прочутия маг.

Когато стигат престолнината на Севера, денят започва да си отива. Пред стените на града има постоянен лагер от няколко хиляди души. Това са просяци, улични артисти, чужди търговци и всякаква друга паплач. Смесват се с тях, а на другата заран оставят Мерен при колата, а останалите се скупчват с тълпата пред градските порти, в очакване да се отворят.

Щом минават през градската стража, те се разделят: Хилто плъзва по кръчми и бардаци из тесните улички на стария град, за да търси стари бойни другари, от които да се осведоми за положението в града и последните клюки, а Таита и Нефер тръгват през събуждащия се град към палата. Там се смесват с тълпата просяци, търговци и просители. Таита не прави опит да проникне в двореца. Прекарват цялата сутрин, слушайки околните и бъбрейки с останалите зяпачи.

Най-накрая Таита завързва разговор с облечен като него вавилонски търговец, на име Нинтура. Таита говори акадийски като роден месопотамец, поради което е избрал и одеянието си. Двамата пият висококачествено и скъпо етиопско кафе и Таита използва цялата си хитрост, за да омае Нинтура, който виси десети ден пред двореца, в очакване да изложи стоките си пред новата жена на фараона. Той е платил вече чудовищен подкуп, поискан от дворцовия шамбелан, за благоволението да се яви пред ясния взор на царствената съпруга, но преди него същото са сторили и мнозина други.

— Разправят, че Трок е подложен на жестоко отношение от страна на новата жена. Не го пускала в леглото — хили се Нинтура. — Той е луд по нея, като сръндак през любовен период, обаче тя кръстосва крака и си заключва стаята. Трок опитва да спечели благоразположението й със скъпи подаръци. Казват, че нищо не можел да й откаже. Той купува всичко, което й се предложи, а тя веднага го препродава за нищожна част от платеното, като раздава парите на бедните. — Търговецът се плясва по коляното и избухва в смях. — Разправят, че купувала едни и същи неща по няколко пъти, а Трок плаща ли, плаща.

— А самият той къде е?

— Бие се на юг — отвръща Нинтура. — Гаси пламъците на бунта, но щом ги потуши и обърне гръб, те лумват отново.

— Към кого трябва да се обърна, за да вляза при тази царица Минтака?

— Към дворцовия шамбелан. Казва се Солет. Един дебел, скопен изрод. — Нинтура не е отгатнал анатомичния статут на самия Таита.

Таита само е чувал за Солет, но знае, че е член на тайното евнухско братство.

— Къде мога да го намеря? — пита той.

— Само за да влезеш при него, трябва да платиш един златен пръстен — предупреждава Нинтура.

Солет седи край лотосово езерце в собствената си, оградена със стена градина. Той дори не се надига, когато един от пазачите на харема въвежда Таита.

Хиксосите до такава степен са се отказали от обичаите си и са възприели тези на египтяните, че вече и жените си не затварят между стените на харема. Евнусите все още разполагат с част от някогашната си безгранична власт над жените в двора, но при наличие на възрастна придружителка, подопечните им разполагат с голяма свобода. Те излизат на разходки, возят се в лодки по реката, приемат търговци, за да разгледат стоките им, хранят се, пеят и танцуват с приятелките си.

Таита отправя високопарно приветствие, като се представя на Солет с измислено име. Следва опознавателния знак на братството: допрени един до друг свити кутрета на ръцете. Солет примигва изненадан и оглежда слабата фигура на посетителя: не прилича на евнух. Въпреки това, дава знак на Таита да седне на възглавницата срещу него. Магът приема предложената от един роб чаша шербет и известно време двамата водят привидно незначителен разговор, но в хода му магът доказва принадлежността си към братството, с изброяването на общи познати. Без да показва, че го прави, Солет замислено изучава външността на Таита, като взорът му прониква през закрилия долната част на лицето шал и под боядисаната коса. Малко по-малко истината прониква в съзнанието му и накрая той пита тихичко:

— Може би, по време на скитанията си имал възможност да срещнеш великия маг, известен в пределите на двете царства, а и извън тях, под името Таита?

— Познавам го добре — признава гостът.

— Може би така добре, както познаваш себе си? — интересува се Солет.

— Най-малко толкова добре — потвърждава Таита и топчестото лице на Солет се разпъва в усмивка.

— Не казвай нищо повече. С какво мога да ти услужа? Само кажи!