Уилбър Смит
Чародей (73)

72

Дълги месеци след това, всички мъже в разрушения град бяха заети с прокопаване на канал, който да отведе сладководния поток до старите кладенци. Те се превърнаха в резервоари. Щом започнаха да преливат, Таита проучи някогашните ниви в долния край на долината, превърнали се в каменисти полета. Очертанията на древни напоителни канали обаче ясно личаха и не бяха нужни големи усилия, за да се почисти и възстанови някогашната иригационна система.

Пустинната почва е плодородна. Нейният хранителен слой не се отмива от дъждове. Постоянното слънце и изобилието от вода направиха чудото. Засяха просени семена, донесени от Египет. Всички египтяни бяха фермери по природа и традиция и отдадоха на новите ниви цялото си умение. След месеци прибраха първата реколта. После засяха трева за пасища и резултатът надмина очакванията — настоящите им нужди се оказаха презадоволени. Жените се присъединиха към общите усилия, косяха, сушаха и складираха сено и до края на годината разполагаха с достатъчно за изхранването на една кавалерийска армия, макар да нямаха още коне за нея.

Почти всекидневно в града пристигаха бежанци, осмелили се да рискуват да прекосят пустинята, за да се измъкнат от тиранията на фалшивите фараони. Идваха поединично или на малки групи, изтощени, полуживи от жажда и глад. Разположените по хълмовете постове ги пресрещаха и изпращаха при Хилто. Заклеваха се пред него във вярност към фараон Нефер Сети, а после пълководецът ги изпращаше, в зависимост от състоянието и способностите им, на военно обучение, на полска работа или да помагат при възстановяване срутените сгради на древния град. Тези нещастници не бяха единствен източник на попълнения — една кохорта дезертьори от армиите на узурпаторите пристигна в стегнат походен строй, размахала оръжие и скандираща приветствия към фараон Нефер Сети в мига, в който видя стените на града. Последва ги отряд от двадесет бойни колесници под командата на пълководеца Тим, който с готовност се закле във вярност на фараон Нефер Сети. Тим донесе важната новина, че Наджа и Трок са решили най-после да започнат настъпление срещу Саргон, цар на Асирия и Вавилон.

В течение на последните няколко месеца, двамата владетели съсредоточили при Аварис три хиляди колесници и в момента били почти привършили с приготовленията за прекосяване на сухоземния мост, който свързва Египет с източните земи северно от Голямото горчиво езеро и езерото Тимаш. Най-напред изпратили леки отряди, да прогонят вавилонските погранични застави, а след това извозили десетки хиляди делви с вода, които струпали на стратегически места, по протежение на пътя през безводната пустиня — земите отвъд нея са плодородни и отлично водоснабдени.

Планирали да потеглят по пълнолуние, за да използват за преходи прохладата на светлите нощи, да стигнат до Исмаиля и през прохода Хатмия към Беершеба, като по целия път мобилизират войските на васалните сатрапи^[1].

Нефер и Таита бяха подготвили града за отбрана срещу една масирана атака, от страна на мнимите фараони. Допускаха, че присъствието им в разрушения град не е останало тайна за властниците и в двете царства. Смятаха, че Наджа и Трок ще направят опит да се справят с тях, преди да се впуснат във вавилонската авантюра. Затова останаха изненадани от този обрат на нещата.

— Не приемат на сериозно опасността, която представлява присъствието ни, толкова близо до техните граници — заключи Нефер. — Ако ни нападнат сега, докато сме все още слаби, за нас не би имало друг изход, освен да бягаме.

— Може би точно това са имали предвид, като са взели сегашното решение — отвърна Таита. — Вероятно искат да завоюват Месопотамия, като ни лишат от възможността да намерим подкрепа на изток. Ако успеят в начинанието си, ние ще се окажем обградени. Мисля все пак, че грешат, като ни дават цяла година време, през което силите ни ще укрепнат.

— А можем ли да сме сигурни, че не става дума за заблуда? — попита замислен Нефер. — Да не би този източен поход да е измислица? Може би истинската цел сме ние, а с това се опитват да приспят бдителността ни?

— Такава възможност винаги е налице. Трок е говедо, обаче Наджа е умен и много хитър. Такъв ход би бил точно по негов вкус.

— Трябва да държим под око експедиционната армия — реши Нефер. — Ще отида с малък отряд на север, за да се убедя, че тя ще премине край Исмаиля.

— И аз ще дойда.

— Не, Таита! — възрази Нефер. — Твоето място е тук. Трябва да се грижиш за града и населението, да поддържаш вниманието будно, та ако тръгнат тия три хиляди колесници насам, всичко да е готово за мигновено оттегляне. Искам да те помоля и за още една услуга… — Той се поколеба. — Да се грижиш за Минтака. Може да й омръзне компанията на другите жени и да опита нещо неразумно.

Таита се усмихна.

— Неразумните действия са специалитет на принцесата. Все пак, аз добре знам къде съм най-нужен. Ще тръгна с теб! — Макар Нефер да спори дълго и упорито, старецът остана непреклонен, докато накрая фараонът се примири с тайното задоволство, че магът ще бъде до него, както винаги.

Въпреки последните попълнения, те можеха да разчитат едва на тридесет и две колесници и стотина коня, годни да бъдат впрегнати в тях.

Половината оставиха под командата на Шабако, за защита на Галала. Като взеха Хилто и Мерен, двамата потеглиха с шестнадесет бойни екипажа към източния бряг на Голямото горчиво езеро, за да наблюдават главния път, северно от Исмаиля. Новата луна беше извървяла само няколко нощи, тъмни, но прохладни, така че преходите се оказаха сравнително леки и успяха да прекосят непроучените пустинни области, преди луната да влезе във втора четвърт.