Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

27

— Господарю, ти участва в мистериите на Амон Ра. Знаеш, какъв отговорен и тежък товар положиха боговете на плещите ми. Знаеш, че в никакъв случай не мога да тръгна против ясно изразената им воля, поради което съм неразривно свързан с твоите интереси. Аз имах сериозно основание да помогна на момчето в тази напълно безобидна, в края на краищата, лудория.

Наджа не може да бъде укротен така лесно. Той е все още бесен, че Нефер е успял да се измъкне от Асмор и е прекарал утринта в блатата с хиксосийската принцеса.

— Как искаш да ти повярвам, след като си помогнал на Нефер? Не! Цялото това безразсъдство е твое дело!

— Господарю, трябва да си дадеш сметка, колко е важно за нашето начинание да запазя изцяло доверието на младия фараон. След като уж престъпвам твоята воля и желания, значи в неговите очи си оставам верен нему. Това ще улесни изпълнението на поставената ми тежка задача.

С дипломатична вещина, Таита отхвърли едно по едно всички обвинения на регента, докато накрая той спря да крещи и измърмори с горчивина:

— Това не трябва да се случва повече, магьоснико. Разбира се, че вярвам в твоята лоялност. Наистина трябва да си голям глупак, за да се опълчиш срещу волята на боговете. Все пак, когато занапред Нефер напуска покоите си, трябва да бъде придружен от Асмор и пълен ескорт негови хора. Не мога да поема риска да изчезне нанякъде.

— Как вървят преговорите с Главния Овчар, господарю? Има ли нещо, с което да ти помогна за постигане на положителен резултат? — Таита изкусно насочи кучетата по нова следа и Наджа охотно я пое.

— Апепи е нещо неразположен. Тази сутрин имаше толкова силен пристъп на кашлица, че дори храчеше кръв и се наложи да излезе от залата. И въпреки че не е в състояние сам да води преговорите, не допуска друг да го представлява, нито дори Благородния Трок, който иначе се радва на доверието му. Само боговете знаят кога ще се върне в залата старата мечка. Може да чакаме дни наред, ако не и седмици.

— Какво му е на Апепи? — пита Таита.

— Не знам… — Наджа млъква, поразен от някаква идея. — Защо не се сетих по-рано? Ти можеш да го излекуваш. Върви веднага при него, магьоснико, и направи всичко, на което си способен!

Тръгнал към покоите на царя, Таита го чува още от двора. Реве като лъв в клетка и гласът му става все по-силен, докато Таита приближава стаята. На прага щяха да го съборят трима жреци на Озирис, хукнали презглава надалеч от царствения гняв, а над главите им издрънча бронзов съд. Беше запратен от хиксосийския цар, седнал гол върху купчина кожи и усукани чаршафи, в средата на помещението.

— Къде се губиш, чародей? — реве той в мига, в който вижда Таита. — Пратих Трок да те търси още призори. Защо се мъкнеш чак сега, да ме отървеш от тия адски изчадия с вонящите им отрови и нагорещени щипци?

— Не съм виждал Трок — обяснява Таита, — но дойдох веднага, щом Благородният Наджа ми каза за твоето неразположение.

— Неразположение? Не съм неразположен, чародей. Аз съм на прага на смъртта.

— Да видим какво можем да направим за спасението ти.

Апепи се търкулна върху косматия си корем и Таита видя огромна розова подутина на гърба му. Размерите й бяха като на двата царски юмрука заедно. Когато я докосна с пръст, Апепи измуча и плувна в пот.

— По-леко Таита! Ти си по-лош от всички египетски жреци, взети заедно.

— Как стана това? — Таита се отдръпна. — Как се стигна дотук?

— Започна с остра болка в гърдите. — Апепи показа къде. — След това започнах да кашлям и болката се изостри. Усещах нещо да се движи вътре, после болката се извъртя и отиде към гърба, а ето сега и тая цицина. — Царят посегна през рамо, за да я докосне и отново измуча.

Преди да продължи, Таита даде на болния сироп от приспивно цвете. Дозата беше достатъчна да свали на земята младо слонче, но Апепи само кръстоса очи и гласът му леко отслабна. Съзнанието му обаче, си остана ясно. Таита отново опипа подутината и Апепи простена.

— Има някакво чуждо тяло вътре в теб, Благородни — заяви лечителят.

— Трудно ще ме изненадаш с такава новина, чародей. Зли хора, повечето египтяни, се надпреварват да забиват разни неща в тялото ми, откак престанах да търся цицата на дойката си.

— Бих решил, че е връх на стрела или парче острие от сабя, но не виждам входно отвърстие — разсъждаваше на глас Таита.

— Хубаво си отвори очите, човече, здраво място няма по мен! — Косматото туловище на царя наистина беше цяло в продълговати, кръгли и звездовидни белези.

— Ще трябва да те срежа — предупреди Таита.

Апепи се озъби:

— Прави каквото трябва, чародей, само спри да плещиш!

Докато Таита избира по-остър бронзов скалпел от сандъчето си, Апепи сгъва на две дебел кожен пояс, захапва го и ляга под ножа.

— Елате тук! — викна Таита стражниците. — Елате и дръжте царя здраво!

— Марш оттук, идиоти! — не се съгласи царят. — Нямам нужда да ме държат!

Таита застина над него, прецени ъгъла и дълбочината на среза и го направи с едно ловко движение. Апепи измуча приглушено през стиснали кожата зъби, но не помръдна. Таита се дръпна, а от раната ливна черна кръв, примесена с гной. Стаята се изпълни с отвратителна воня. Таита остави скалпела и завря показалец в отвора. Около него се стичаше кръв, но той успя да напипа нещо твърдо и остро в царското тяло. Взе форцепс[1] от слонова кост и започна да човърка в разреза, докато усети предмета.

Апепи бе спрял да стене и лежеше неподвижен. Тръбните мускули потръпваха конвулсивно. Дишаше през нос и шумно сумтеше. При третия опит Таита успя да захване предмета с форцепса и опъна, докато усети, че той се откъсва от плътта. Накрая излезе заедно с нова струя гной и Таита го вдигна към светлината.

— Връх от стрела — обяви той. — Бил е вътре дълги години. Чудно, как не е предизвикал възпаление по-рано.

Апепи изплю колана и седна, като се усмихна несигурно.

— Кълна се в косматите ташаци на Севт, тая дреболия ми е позната. Един от вашите главорези ми я заби при Абнуб преди десет години. Моите хирурзи казаха, че е твърде близо до сърцето и не смеят да пипат. Оттогава си го нося.

Взе триъгълното кремъчно парче от ръцете на Таита и му се залюбува, с изражение на собственик.

— Чувствам се като майка с първата си рожба. Ще накарам да го обковат в злато, та да си го нося на шията. Можеш да му направиш някакво заклинание, та да гони други стрели. Какво ще кажеш, чародей?

— Сигурен съм, че ще стане много хубав амулет, Благородни. — Таита напълни уста с топло вино и мед, които приготви специално за целта и като напъха дълбоко в разреза бронзова тръбичка, започна да промива останалата гной и тъмна кръв.

— Защо хабиш хубавото вино? — попита Апепи и като вдигна купата с две ръце, пресуши я до дъно. Запрати я към по-далечната стена и се оригна. — А сега, като награда за услугата ти, чародей, ще ти разкажа една забавна история, по повод на последния ни разговор, на кулата в Бубасти.

— Цял съм внимание и нямам търпение да чуя всяка твоя дума. — Таита започва да превързва раната с чисти ивици ленена тъкан, като едновременно с това нашепваше заклинание за зарастване на рана:

„Завивам те, дело на Сет,

Затварям червената ти уста, дело на злото.“

Апепи го прекъсна с дрезгав глас:

— Трок предлага цяла лака злато сватбен откуп за Минтака.

Таита замръзна, превързал гърдите на Апепи наполовина.

— Ти какво отговори, Велики?

Толкова беше разтревожен, че царската титла се отрони от езика му, без да може да я спре. Беше опасно и непредвидено развитие на нещата.

— Казах му, че стойността на откупа е пет лаки — ухили се Апепи. — Песът е навирил такъв хуй за моята малка кучка, че стига чак до очите му и го заслепява. Но въпреки всичко, което е успял да заграби от мен за толкова години, дори той няма откъде да намери пет лаки. — Царят се оригна пак. — Не се тревожи, чародей, стойността на Минтака е твърде висока, за да я пилея по волята на разни като Трок, след като мога с нейна помощ да вържа вашето фараонче на моята ясла.

Изправи се и се опита да бръкне с дебела мускулеста ръка под мишницата и да се добере до бинтованата рана, също като стар петел, който завира глава под крилото си.

— Повил си ме като мумия, преди да ми е дошло времето — засмя се Апепи. — Свърши добра работа. Иди кажи на твоя регент, че съм събрал сили да понеса още един път парфюмите му и ще бъда в залата след час.

Бележки

[1] форцепс — подобен на щипци хирургически инструмент, предназначен да се хване здраво предмета, който подлежи на изваждане.