Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

131

Хесерет се събужда в ледения мрак на онези ужасни мигове преди разсъмване, когато цял свят тъне в тъма, а душата — в униние. Отначало не разбира какво я е събудило, но постепенно започва да долавя звука от множество далечни гласове, който става все по-силен. Изправя се, като оставя кожените завивки да се смъкнат до кръста и напряга слух да долови някоя дума. Чува откъслечни фрази: „поражение“, „убит е“, „незабавно бягство“.

Крещи на слугините си и две се втурват при нея, полузаспали и голи, с маслени лампи в ръце.

— Какво става? — пита Хесерет, а жените пулят срещу й празни погледи.

— Не знаем, господарке. Ние спяхме.

— Глупачки такива! Веднага тичайте да разберете! — нарежда ядно Хесерет. — И вижте да не са избягали затворничките от кафеза. — Момичетата излитат навън.

Хесерет се измъква от постелята. Запалва всички лампи, после връзва косите си, навлича един хитон и загръща рамене с шал. През цялото време данданията отвън расте. Чува викове, трополят коли, но още не може да схване какво става.

Двете момичета се връщат тичешком. По-голямата едва диша и думите й се разбират с мъка.

— Казват, че имало голямо сражение при някакво място, наречено Исмаиля, царице.

Хесерет е обзета от радост. Сърцето й казва, че Наджа триумфира.

— Как е завършило?

— Не знаем, господарке. Не сме питали.

Хесерет грабва за косите по-близкото момиче и дърпа така, че в ръката й остават кичури.

— Капка мозък ли нямате в тия дебели глави? — удря момичето през лицето и го оставя да лежи на пода. Грабва една лампа и бърза към изхода.

Стражите ги няма и тя усеща подли иглички страх да бодват сърцето й. Тича към кафеза и наднича вътре. Успокоява се донякъде, като вижда двете дрипави фигури, все така вързани за отвесните пръчки на импровизирания затвор. Пленничките обръщат към нея бледи, мърляви лица.

Хесерет ги зарязва и тича към портала. В слабата светлина на звездите вижда преминаващата край нея кавалкада. Различава теглени от волове натоварени коли. Едни са отрупани със сандъци и чували, други с жени, стиснали в прегръдките си малки деца. Стотици войници се точат в колоната и Хесерет забелязва, че мнозина са без оръжие.

— Къде отивате? — вика към тях царицата. — Какво става? — никой не си прави труда да й отговори, нито дава вид, че забелязва присъствието й. Хесерет тича на пътя и хваща ръката на един войник.

— Аз съм царица Хесерет, съпруга на египетския фараон. Чуваш ли ме, негоднико?

Войникът надава неприличен, лаещ смях и прави опит да се освободи от нея. Хесерет го държи здраво и накрая той я удря здраво, за да продължи пътя си, а тя остава свита в праха.

Изправя се и хваща за ръката друг войник, със знаци на старши. От носа й капе кръв.

— Какви са новините от бойното поле? Кажи ми! Моля те, кажи! — Войникът я поглежда и я разпознава.

— Ужасни новини, царице! — гласът му е дрезгав. — Страхотна битка и врагът надделя. Армията ни е победена. Всички колесници са загубени. Врагът е по петите ни и скоро ще бъде тук. Трябва да бягаш още сега.

— А фараонът? Какво стана със съпруга ми?

— Казаха, че битката е загубена, а фараонът — убит.

Хесерет го гледа и не може нито да помръдне, нито да продума.

— Тръгваш ли, царице? — пита войникът. — Преди да е станало късно. Преди да пристигнат победителите, за да почнат насилия и грабежи. Аз ще те пазя.

Хесерет поклаща глава.

— Не може да е истина. Наджа не е мъртъв. — Обръща се назад. Стои сама край пътя, докато слънцето изгрява, а останките от разгромената армия продължават да се точат пред очите й. Тази окаяна паплач с нищо не напомня гордото, величествено войнство, събрано пред Синята порта на Вавилон само преди няколко месеца.

Вижда неколцина офицери и вика към тях:

— Къде е фараонът? Какво стана?

Офицерът не разпознава окървавеното лице и крещи в отговор:

— Наджа Киафан падна в единоборство, от собствената ръка на Нефер Сети, а насеченото му на парчета тяло ще бъде разпратено за назидание във всички области на Египет. Врагът е по петите ни и ще бъде тук преди пладне.

Хесерет вие на умряло. Твърде точни са тези подробности, за да бъдат измислени. Загребва с шепи пепел и я посипва по главата си. Без да спира да вие, забива нокти в лицето си, докато от него прокапва кръв и започва да се стича по хитона.

Робините и командирът на личната й охрана идват откъм лагера да я приберат, но тя крещи насреща им несвързани мръсотии, обезумяла от мъка. Обръща лице към небето и вика сквернословия към боговете, като ги обвинява, че не са закриляли мъжа й, бог, много по-велик от който и да е друг обитател на пантеона.

Риданията и писъците й стават все по-силни, поведението — все по-необуздано и налудничаво. Разрязва едната си гърда, с помощта на малкия, украсен със скъпоценни камъни кинжал, който носи винаги със себе си, пикае права, като оставя урината да се стича по краката, с които тъпче в направената от нея кал. После неочаквано подскача и хуква към лагера. Стига бамбуковия кафез и пищи към Мерикара:

— Нашият съпруг е мъртъв! Убит от собствения ни чудовищен брат!

— Слава на Хатор и всички богове! — вика Мерикара.

— Мръсна богохулнице! — нахвърля се върху нея Хесерет. — Наджа Киафан беше бог и твой съпруг. — Лудостта я завладява все по-силно. — Ти трябваше да му бъдеш покорна съпруга, но го предаде! Ти го посрами и опозори!

— Моят съпруг е Мерен — отвръща Мерикара. — Аз презирам това същество, което ти наричаш свой съпруг. Той уби баща ни и напълно заслужава наказанието, което е понесъл от Нефер.

— Мерен е прост войник, а Наджа е и беше бог!

Макар устните на Мерикара да са подут и напукани от жажда и слънце, тя се усмихва.

— Мерен е по-голям бог от всички Наджи. Аз го обичам. Той скоро ще дойде, а ти ще направиш най-добре, ако ни освободиш с Минтака начаса, защото двамата с Нефер ще те накарат скъпо да платиш за поведението си.

— По-спокойно, скъпа — шепне Минтака. — Тя е луда. Виж очите й. Не я предизвиквай! Тя е способна абсолютно на всичко.

Хесерет отдавна е прекрачила границите на благоразумието и задръжките.

— Ти обичаш обикновен войник? — пита тя. — Осмеляваш се да го сравняваш с моя съпруг, фараона на цял Египет? Тогава ще имаш колкото щеш войници!

Обръща се към началника на охраната.

— Измъкни тази свиня от гнусната й клетка!

Капитанът се колебае. Предупреждението на Мерикара го стряска: Нефер и хората му ще бъдат съвсем скоро тук.

Хесерет проявява нещо като самоконтрол и нарежда:

— Заповядвам ти, войнико, подчини се или ще понесеш последиците! — Старшият дава неохотно знак на войниците, те прерязват ремъците, с които са вързани китките на Мерикара и я извличат за глезените навън.

Краката и китките на момичето са посинели и подути на местата, на които са се впивали въжетата и тя едва стои права. Лицето и крайниците й са обгорени до кръв от безпощадното слънце, а разчорлената й коса виси на разбъркани къдри.

Хесерет се оглежда и вижда едно свалено за ремонт колело от колесница, подпряно на оградата.

— Дайте тук това колело! — заповядва тя и двама души го дотъркулват до посоченото място. — Вържете кучката за него! Не, не така! Разкрачена! С широко разтворени крака и ръце, та да приема любовниците си — войници.

Мъжете се подчиняват и привързват глезените и китките на Мерикара към шината, раздалечени едни от други. Хесерет се изправя над нея и плюе в лицето й. Мерикара й се присмива с напукани устни.

— Ти си луда, сестрице! Мъката ти е взела ума. Жал ми е за теб, но нищо не може да ти върне Наджа. Когато гнусните му дела бъдат сложени на везните на справедливостта, чудовището пред вратите на рая ще погълне черното му сърце и той ще потъне в пълна забрава.

Хесерет срязва с върха на кинжала си и двете й бузи — повърхностни плитки рани, които обаче кървят обилно. Кръвта капе по предницата на хитона. Хесерет разпаря с ножа ленената материя. След това разкъсва дрехата с ръце от яката до подгъва. Отдолу Мерикара е гола.

Невидяло слънце, тялото й е бяло и нежно. Гърдите са малки, с вирнати розови пъпки, корема плосък, а космите в основата му приличат на копринено гнездо.

Хесерет отстъпва и гледа войниците един по един.

— Кой ще е пръв?

Всички зяпат стройното голо тяло, вързано за колелото.

Минтака вика от кафеза:

— Внимавайте какво правите! Нефер Сети ще бъде тук съвсем скоро, а това е неговата сестра!

Хесерет се обръща към нея.

— Затваряй отровната си уста! След нея си ти. Наоколо има десет хиляди мъже и вие ще задоволите повечето от тях, преди да свърши денят. — После се обръща към войниците — Хайде де, вижте само тая свежа плът. Не щете ли да я опитате? Виждам как се дървите под робите.

— Това е лудост! — шепне старшият, но не може да откъсне очи от бялото тяло. — Тя е принцеса от династия Тамоз.

Хесерет грабва копието на най-близкия войник и го стоварва върху гърба му.

— Хайде, нещастнико, да не си останал без ташаци? Дай да видим как ще го завреш в тая сладка дупка!

Мъжът отстъпва като разтрива удареното място.

— Ти си луда! Кой знае какво наказание ще ми измисли Нефер Сети.

Обръща се и светкавично изчезва към колоната бежанци, която не престава да се точи пред портала на лагера. Другарите му се забавят само миг. Един промълвя:

— Тя е луда! Нямам никакво намерение да дочакам Нефер Сети да завари сестра си в това положение! — Хуква към изхода, а останалите го следват по петите.

Хесерет тича след тях.

— Върнете се ви казвам! Това е заповед! — Войниците се смесват с тълпата и изчезват. Хесерет хваща за ръката огромен нубийски стрелец и се мъчи да го завлече в лагера.

— Ела с мен! Знам ви аз, черни животни, хуйовете ви са като на слон и не обичате да ги държите без работа. Имам нещо за теб, което ще ти хареса.

Стрелецът я отблъсква със сила.

— Остави ме на мира, курво! Нямам време за такива като теб точно сега.

Тя гледа втренчено подире му, докато нубиецът се отдалечава с дълги крачки по претъпкания път.

— Мене ли бе, животно? Как се осмеляваш да обиждаш царицата на Египет?

Като хлипа и брътви несвързано тя се влачи назад към лагера. Минтака вика от клетката:

— Всичко свърши, Хесерет! Успокой се. Отвържи Мерикара и ние двете ще те запазим. — Гласът и е тих и успокояващ, защото ясно разбира, че царицата е прекрачила чертата на разума и витае в безбрежните простори на лудостта.

— Аз съм царица на Египет и моят съпруг е безсмъртен бог! — пищи Хесерет. — Погледнете ме и треперете от моята красота и величие! — цяла в кръв и мръсотия, тя диво размахва копието.

— Моля ти се, Хесерет! — присъединява усилията си и Мерикара. — Нефер и Мерен ще дойдат скоро. Те ще се погрижат за теб и ще те пазят.

Хесерет се втренчва в нея.

— Не ми трябва закрила. Не чувате ли какво ви говоря? Аз съм богиня, а ти си войнишка курва!

— Мила сестрице, ти си объркана от мъката. Отвържи ме, за да ти помогна.

На лицето на Хесерет се появява хитър израз.

— Мислиш си, че не мога да ти намеря един хуй? Много се лъжеш обаче. Имам един на разположение. — Тя обръща копието с тъпия край напред. — Ето го твоят войнишки тъпкач. — Тръгва заплашително към Мерикара.

— Недей, Хесерет! — вика настойчиво Минтака. — Остави я!

— След нея си ти, предателска кучко! Ще се оправя с теб, след като обслужа тази тук!

— Хесерет, недей! — моли Мерикара и се дърпа на въжетата си. Но Хесерет сякаш не чува, приближава и опира копието между краката й.

— Сестро, не можеш да направиш това! Спомни си… — Мерикара млъква и очите й изхвръкват от смайване и болка.

— Така! — казва Хесерет и мушва копието надълбоко.

— Така! — пищи тя. — И така! — всеки път по-дълбоко, докато стволът влиза цяла ръка навътре в корема на Мерикара и Хесерет го измъква цял в кръв.

Двете момичета я молят в един глас:

— Спри, моля те, недей! — но Хесерет продължава да ръга копието във вътрешностите на сестра си.

— Така! Това утолява ли похотта ти?

От Мерикара се лее кръв, но Хесерет натиска с цялата си тежест и вкарва копието докрай. Мерикара изпищява за последен път и увисва на въжетата. Брадичката й пада върху голата гръд.

Хесерет оставя копието да стърчи от тънкото бяло тяло и прави крачка назад. Гледа стореното замислено.

— Ти си отговорна за това! Не обвинявай мен! Аз бях длъжна да го сторя. Ти се държа като курва. Аз се отнесох с теб като с курва. — Заплаква отново и кърши ръце. — Няма значение. Нищо вече няма значение. Наджа е мъртъв. Нашият обичан съпруг е мъртъв…

Унесена като лунатичка, тя се връща в шатрата си, пищно обзаведена, но пуста. Смъква пропития с кръв и пикня хитон и го захвърля насред палатката. Взема наслуки друг от купчината и обува сандали.

— Трябва да намеря Наджа! — казва тя с неочаквана решителност. Събира набързо някои неща и ги тъпче в кожена торба. После със същата решителност се отправя към изхода.

Когато се появява навън, в лъчите на ранното слънце, Минтака се обажда от клетката:

— Моля те, Хесерет, отвържи ме! Трябва да се погрижа за сестричката ти. Тя е лошо ранена. Бъди състрадателна, отвържи ме!

— Нищо не разбираш! — Хесерет клати яростно глава. — Трябва да отида при съпруга си, фараона на Египет. Той има нужда от мен. Пратил е хора да ме вземат.

Повече не поглежда Минтака и бързо излиза от лагера, като поклаща глава и си говори несвързано. Обръща се на запад, срещу потока бежанци и започва да тича към Исмаиля и Египет.

Минтака чува още един път виковете й „Почакай ме, Наджа, моя едничка любов, идвам!“, после те заглъхват в далечината.