Уилбър Смит
Чародей (127)

127

Мерен съзира отдалеч колоната на фараон Наджа да слиза по склона от Хатмийския проход към сухите области и пуска два от гълъбите, които му е дал Таита. Два са, за да е сигурно, че дори единият да попадне в ноктите на сокол или друг хищник, вторият ще се завърне благополучно. И двете птици имат по един червен копринен конец, вързан на крака — знак, че походът започва.

Мерен проследява достолепното придвижване на многохилядната колона през пясъците, а вечер приближава местата за водопой, за да подслушва водените на висок глас край лагерните огньове разговори.

На петата вечер цялата армия на Наджа е вече в пустинята, като челото й е преминало половината път до Исмаиля. Мерен минава зад колоната и преглежда изоставените вече водни складове. Открива, че те са или почти изцяло пресушени, или каквото е останало е взето в колите. Наджа е толкова убеден в победата си, че не осигурява по никакъв начин евентуално отстъпление. Нефер използва няколкото останали пълни делви, за да допълни собствените си мехове, а другите счупва.

Сега Мерен препуска напред, успоредно на колоната, но достатъчно далеч на юг, за да остане незабелязан от нейните съгледвачи. Той изпреварва тежко натоварената, едва пъплеща колона и застава отпред. Присъединява се към основното ядро на отряда, съставен от петдесет бойни колесници, водени от най-опитните войни и теглени от най-добрите коне в армията на Нефер Сети. Спира, само колкото да напоят конете и да сменят сините вимпели на колесниците с червените на Наджа. Успокоява съвестта си, че това е напълно законна военна хитрост. След това полита по пътя, който армията на врага предстои да измине.

Оставените за охрана на водните запаси войници вижда приближаването на колесници от посоката, в която се намира армията. Виждат подменените вимпели и бдителността им е приспана. Мерен не им дава много време за разсъждения — налита като бесен отгоре им и посича всеки, комуто хрумне да окаже и най-малка съпротива. Оцелелите имат право на избор — смърт или дезертьорство. Повечето преминават на страната на Нефер Сети. Един удар с чук е напълно достатъчен за всяка делва и скъпоценната течност потъва в пясъка. Отрядът на Мерен продължава към следващия склад.

Когато най-сетне пред погледа му изниква Исмаиля, Нефер излиза да го посрещне и прегърне, информиран за успешното изпълнение на задачата. Наджа остава в пясъците без вода.

— Току-що спечели първата си златна Верига на доблестта — казва той на Мерен, — а рангът ти е най-добър сред десет хиляди — с радост отбелязва, че Мерен изглежда напълно възстановен от раните си и сега е строен, силен и потъмнял от слънцето на пустинята. — Ще командваш десния фланг в предстоящата битка.

— Фараоне, след като те зарадвах, искам да те помоля за една награда.

— Разбира се, стари приятелю. Стига да е в моя власт, ще я имаш!

— Моето място е до теб. Заедно минахме Червения път, нека бъдем заедно и в тоя бой. Нека бъда още един път твой копиеносец. Това е най-голямата чест, за която моля!

Нефер сграбчва ръката му и я стиска здраво.

— Ще бъдеш в колесницата ми още веднъж. За мен ще бъде тази чест! — пуска ръката му. — Няма време за повече приказки. Наджа не ще да е много след теб. Щом види, какво си сторил с делвите му, ще трябва да побърза.

И двамата поглеждат към пустинята, откъдето трябва да дойде врагът, но хоризонтът е пуст, а в страховитата пустош няма кой знае колко за гледане. Няма да чакат дълго, все пак.