Уилбър Смит
Чародей (47)

46

Когато Таита се появява отново край малкото огнище в пещерата при Гебел Нагара и грее старите си гости, измръзнали от пустинен студ, той впива поглед в лицето на заспалия Нефер, завит с овча кожа.

Не му се сърди, заради несръчния опит да го надхитри. Възрастта не е изсушила човешките му чувства, нито далечния спомен за мъката любовта, той разбира желанието на Нефер да облекчи страданията на своята любима. Към това се прибавят и собствените му добри чувства, граничещи с обич към това момиче.

Няма намерение да обяснява на Нефер, какви последици би могла да има тази негова проява на състрадание. Ще го остави да се заблуждава, че Минтака скоро ще научи, че е жив.

Кляка до заспалото момче и без да го докосва, внимателно прониква в неговата същност. Дългият опит му позволява да го направи без усилие. Нефер се размърдва, стене и мърмори някакви безсмислици. Макар и потънал в дълбок сън, силата на Таита, като някаква мрежа, хвърлена над цялото му същество, го тревожи и почти събужда. Тялото е извървяло дълъг път към оздравяване. Таита поглежда по-навътре. Духът му е бодър и не е загубил нищо от преживените терзания. Няма да мине много време и ще могат да се впуснат в следващото си начинание.

Връща се при огнището и добавя няколко акациеви съчки. После се обляга назад, но не за да спи — на неговата възраст няколко часа сън в денонощието му стигат, — а за да отвори съзнанието си към енергиите, които предизвикват събитията, някои далечни, а други много по-близки. Оставя ги да бушуват около него, сякаш е някаква канара, сред вихъра на битието.