Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

47

Втората луна отминава по-бързо от предишната, защото Нефер е вече по-силен и неукротим. С всеки изминал ден, куцането му се забелязва все по-слабо, докато накрая изчезва напълно. В скоро време се надбягва с Мерен от дъното на долината до хребета на хълма. Тези състезания се превръщат в постоянен елемент от всекидневието им в оазиса. В началото Мерен печели с лекота, но постепенно нещата се променят.

Призори на двадесетия ден след заминаването на Хилто, те стартират от входа на пещерата, бягат през каменистото дъно на долината рамо до рамо, но когато започва изкачването на отсрещната дюна, Нефер печели преднина. По средата на склона дръпва рязко напред и Мерен вижда гърба му. Стигнал хребета, Нефер се обръща и се изсмива в очите на изостаналия съперник, сложил победоносно ръце на кръста. Утринният вятър развява дългите кичури над раменете му. Ранните лъчи на слънцето го огряват отзад и хвърлят златен ореол около главата му.

Таита наблюдава всичко от входа на пещерата и тъкмо понечва да се прибере, когато странен звук нарушава пустинната тишина и го спира. Вдига глава нагоре и съзира малко петънце да описва правилни кръгове много високо в небето и усеща близкото присъствие на бога. Писъкът се чува отново, далечен и слаб, но прониква до дъното на душата — незабравимия вик на царски сокол.

Нефер също го чува от билото на дюната и вдига поглед да го търси. Вижда мъничкото петно и протяга две ръце към него. Сякаш подчинил се на този зов, соколът започва спускане и бързо увеличава големината си. Вятърът свисти в свитите му крила, а птицата се носи право към Нефер. Ако го удари с тази скорост, ще разкъса лицето и счупи костите му, но Нефер не помръдва.

В последния възможен миг птицата рязко се вдига и висва над главата на момчето. Нефер протяга ръка и почти докосва гладките красиви пера на гърдите. За миг Таита си мисли, че соколът ще се остави да го хванат, но той размахва криле и набира височина. Надава още един път този самотен, сърцераздирателен писък и изчезва стремително, потънал сякаш в самия огнен диск на слънцето.