Уилбър Смит
Чародей (120)

120

Тримата вестоносци пристигат във Вавилон през пролетта, когато дебели снегове все още покриват далечните планини на север, скътали в пазви изворите на двете велики реки.

Фараон Наджа Киафан ги приема на най-високата тераса на двореца във Вавилон. До трона е седнала царица Хесерет. Сложила си е най-великолепните сред откраднатите от съкровищницата на цар Саргон скъпоценни камъни. Високо вдигнатата й черна коса е хваната с копринена мрежичка, обсипана с диаманти, които блестят като звездния небосвод. Ръцете й са отрупани с гривни, а пръстите — с пръстени, украсени със сапфири, смарагди и рубини. Те са толкова тежки, че едва движи ръцете си. На шията й виси камък, с размерите на зелена фурма, прозрачен като вода от планински поток и толкова твърд, че може да реже стъкло или обсидиан. Чудесният камък е донесен от земите отвъд Инд, а когато в него попада слънчев лъч, отраженията са толкова силни, че предизвикват болка в очите.

Вестоносците са все офицери от армията, поведена преди четири месеца от фараон Трок на запад. И тримата са изтръпнали от страх за живота си, защото вестите, които носят, не са добри. Толкова дълго са пътували и толкова много са бързали, че телата им са изпити, а кожата — потъмняла от слънцето на пустинята и високите планини. Просват се на пода пред трона, на който е седнал, в слава и великолепие, превъзхождащи дори тези на жена му, самият Наджа.

— Привет за теб, фараоне Наджа, най-могъщ сред боговете на Египет! Носим ужасни новини! Смили се над нас! Макар онова, което ще ти съобщим да не ти хареса, прояви милост и отклони гнева си от главите ни.

— Говорете! — късо нарежда Наджа. — Моя работа е да преценя дали ще бъдете пощадени.

— Новините, които носим, са свързани с фараон Трок Урук, твоя брат — бог и съвладетел на Египет — казва офицерът, който е командвал авангарда и има ранга на най-добър сред десет хиляди, а на гърдите си носи златната Верига на доблестта.

— Говори! — повтаря Наджа, защото мъжът млъква.

— В пустинята край древния град Галала се проведе люта битка между армиите на фараон Трок Урук и узурпатора Нефер Сети.

Вестоносецът пак млъква.

— Продължавай! — Наджа става и насочва царския жезъл към лицето на офицера, един жест, който заплашва с мъчения и смърт.

Вестоносецът заговорва бързо:

— Със страхливо вероломство и черни магии, армията на твоя брат и наш фараон Трок Урук бе подмамена в клопка и унищожена. Сам той е убит. Оцелелите преминаха в редиците на врага и застанаха под знамето на узурпатора Нефер Сети, дано Сет го накаже най-сурово и изличи навеки името и делата му! Същият узурпатор тръгна към Аварис и двете царства на Египет!

Наджа потъва в трона и гледа с невярващи очи. До него Хесерет се усмихва. Жестоките бръчки край устата й се изглаждат и тя отново добива неотразимата си красота. Докосва рамото на Наджа с отрупана в скъпоценности ръка и когато той се навежда към нея, шепне в ухото му:

— Слава на боговете, да живее едничкият и единствен фараон на Горното и Долно царство, могъщият Наджа Киафан!

Наджа прави опит да остане сериозен и с безизразно лице, но пуска за миг бегла усмивка. Той мигом я прогонва и се изправя. Гласът му е тих и съскащ, заплашителен като звука при точене на сабя.

— Носите съобщение за смъртта на един фараон и бог! Горко ви! — дава знак на стражата зад трона. — Отведете ги и ги предайте на жреците на Мардук, за да бъдат принесени в жертва в пещите, та да умилостивим бога.

След като ги връзват и отвеждат, Наджа става отново и обявява:

— Богът фараон Трок Урук е мъртъв. Предаваме душата му на боговете! Заявявам тук пред всички вас, че сега двете царства, както и всички завоювани от Египет територии имат един владетел. Заявявам още, че този владетел съм аз, фараон Наджа Киафан!

— Бак-хер! — крещят придворните, а военните вадят саби и блъскат с тях по щитовете. — Бак-хер! Да живее царят бог Наджа Киафан!

— Да се съобщи на всички висши военачалници, че днес по пладне ще има военен съвет!

През следващите единадесет дни, фараон Наджа седи от ранна утрин до мрак в тронната зала на Саргон и ръководи работата на съвета. Поставили охрана пред вратите, за да се предпазят от шпиони и любопитни, те изработват бойни планове. На дванадесетия ден Наджа заповядва сбор на армиите в Месопотамия и праща вестоносци до всички васални владетели и сатрапи в завладените земи, от Вавилон до египетската граница. Нарежда им да вдигнат на бойна нога всичко, каквото могат, и да застанат под знамето му за война срещу Нефер Сети.

При следващото пълнолуние армията е събрана пред Синята порта на Вавилон. Четиридесет хиляди ветерани, добре екипирани с колесници, лъкове, саби и копия.

Хесерет и нейният съпруг, едничкият и единствен фараон на Египет, стоят върху стената, за да направят преглед на войската.

— Каква величествена гледка! — казва царицата. — Сигурно в цялата военна история няма да се намери нещо подобно.

— Докато вървим на запад, числеността ни ще се увеличава, благодарение на шумери, хурийци и всички останали покорени народи, през чиито земи минаваме. Ще стигнем Египет с две хиляди колесници! Палето няма да посмее да ни се опълчи! — поглежда я. — Не ти ли е мъчно за брат ти, Нефер?

— Не! — тя клати глава, а бижутата блещукат под слънчевата светлина. — Ти си моят фараон и съпруг. Който се изправи срещу теб е предател и заслужава само смърт.

— Това и ще получи, а наставникът му Таита ще сподели същата участ и ще гори в същата клада! — мрачно се врича Наджа.