Уилбър Смит
Чародей (100)

99

Сутринта Таита събужда Нефер. Намира го с ръка на лицето. При докосването на Таита, той сяда, протяга се и се прозява. Дебелата, сплетена от Минтака плитка виси на гърба му. Докато гледа чародея, погледът му се концентрира и става сериозен — сетил се е какъв ден е днешният.

Нефер изяжда шепа фурми и пие купа сурово мляко. Таита отива до прозореца и гледа над покривите към върхарите на няколкото палми, посадени от тях край кладенците. Забелязва, че клонките на най-високата се полюляват под напора на бриза. Всички са се молили за спокоен ден, но този вятър заплашва да докара неприятности. Нефер ще трябва да разчита повече от всякога на огромния боен лък.

Таита не споделя с Нефер съмненията си. Обръща поглед надолу към улицата. Слънцето още не е изгряло, но сякаш половината население на Галала се е изсипало навън.

— Нямат търпение да заемат подходящи места по трасето, та да видят колкото може повече — промълвя Таита.

Никой друг, освен участниците и съдиите, няма право да язди или да се вози. Всички останали трябва да проследяват събитията пешком. Някои смятат, че могат да наблюдават както стрелбата, така и борбата, а после да минат напряко през хълмовете, за да станат свидетели и на схватките със сабя. По-малко пъргавите ще се изкачат на върха, за да гледат прекосяването на пропастта, а после ще се върнат, за да наблюдават финала.

Огромен брой жители излязоха от града, но и немалко останаха, предпочели да наблюдават старта, скупчени на форума. Останалите зрители бяха окичили стените и покривите на сградите. Макар и рано, атмосферата беше празнична и навсякъде цареше веело оживление. Някои от хората по скалите бяха взели закуската си и сега дъвчеха спокойно, като пускаха отпадъци по главите на тези отдолу. Други крещяха залозите си към хората на Аартла и писарите му. Едноръкият предлагаше едно към едно за пропастта, две към едно срещу претендентите за сабленото изпитание и четири към едно срещу тях за изхода от цялото изпитание.

Слънцето се издига над сенките и десетте колесници излизат на форума. Гърмят барабани и гонгове, дрънчат систруми, жени пищят и хвърлят цветя, деца подскачат около тях, но колесарите се подреждат, сериозни и съсредоточени пред стартовата линия.

Настъпва напрегнато очакване, а после все по-близо се надигат приветствени възгласи. Избухва мощен вик „Бак-хер!“ и сред развалините на форума се появява олекотената колесница на претендентите. Дов и Крус са тимарени, докато козината им лъсне на слънцето като полиран метал. Гривите им са сплетени на плитки, от които се развяват многоцветни панделки.

Нефер и Мерен носят леки кожени брони, а телата им са намазани с масло за борбата. Те слизат от колесницата и се отпускат на колене, с ръце на ефесите на сабите. Приближава Таита и застава над тях. Той произнася молитва към Хор и Червения бог, като моли за благослов и закрила. Най-накрая сваля един амулет от собствения си врат и го окача на Нефер.

Нефер го поглежда и смаян изпитва особено чувство — сякаш поток външна сила се влива в мишците му. Това е златното нагръдно украшение на собствената му баба — предмет, недокосван от никого, освен от мага.

На камъка в средата на форума се качва Хилто с червената шапчица на третата степен на глава. Прочита високо правилата. Когато свършва, пита с твърд глас:

— Разбрахте ли правилата на Червения път и обещавате ли да ги спазвате?

— В името на Червения бог! — потвърждава Нефер.

— Кой ще отреже плитките? — пита Хилто и зад коленичилите застават Минтака и Мерикара. Очите на Минтака са с дълбоки сенки — не е мигнала цяла нощ. И двете са бледи и напрегнати. Нефер и Мерен свеждат глави и двете млади жени хващат плитките с любов и ги отрязват. Подават ги на Хилто, който ги прикрепя здраво към върховете на два пръта — по един от всяка страна на колесницата им. Това са трофеите, които преследвачите ще се мъчат да завладеят и които Нефер и Мерен трябва да отбраняват с цената на живота си.

— Качвайте се! — казва Хилто и двамата заемат места в колесницата. Нефер хваща юздите. Дов и Крус извиват шии и бият с копита.

— Донесете птиците! — нарежда Хилто.

Двама души се изкачват на посипана с пясък неголяма арена — всеки с боен петел под мишница. Гребените и обеците на птиците за изрязани и главите са гладки, почти змийски — никаква плът не се размята по тях, та да може противникът да я откъсне. Слънцето се отразява от перата им като от излято върху вода масло.

Над форума увисва напрегната тишина. Двамата мъже коленичат на арената и държат птиците една срещу друга. Те нямат изкуствени шипове, прикрепени към краката си, защото това би решило двубоя твърде бързо. Собствените им шипове обаче са изострени и полирани.

— Настървете птиците! — заповядва Хилто и двамата ги приближават една към друга, без да им позволят да се докоснат. Очите на двата петела блестят от злоба, главите им се издуват от гняв, а кожата по шиите и голите глави поаленява. Махат яростно с криле и се опитват да се освободят от хватката на мъжете и да се хвърлят един срещу друг.

Извадил оголена сабя, Хилто сочи с нея над форума към срутения покрив на храма на Бес, богът покровител на Галала, където под горещия бриз лениво се вее син флаг.

— Претендентите ще потеглят, когато бъдат пуснати птиците, флагът ще бъде спуснат наполовина, когато едната птица загине и тогава започва преследването. Червеният бог в своята безпределна мъдрост ще определи, колко време да оцелеят петлите и съответно, колко голяма да бъде преднината на претендентите. А сега, бъдете готови!

Всички погледи, включително на Нефер и Мерен, се обръщат към настръхналите петли. Хилто вдига сабята. Перушината на петлите е настръхнала, главите им са станали пурпурни от ярост, те нямат търпение час по-скоро да се вкопчат един в ДРУГ.

— Пускай! — вика Хилто и петлите са свободни. Те политат над пясъка, пърхащи кълба яркоцветни пера, подскачат високо, насочили напред остри шипове.

— Ха! Дов! Ха! Крус! — вика Нефер и впрягът се втурва напред, а под копитата излита пясък и чакъл. Мощен вик изпълва пространството, а колесницата описва кръг около форума и се понася по главната улица към портите. Те излитат през тях и поемат по маршрута към хълмовете. Гласовете отзад заглъхват. На всеки двеста стъпки е забит прът с бяло ленено флагче, флагчетата се полюляват мързеливо под напора на лекия ветрец, който идва откъм горещата пустиня.

— Флагчетата да остават отдясно! — напомня Мерен. Ако минат от лявата страна, съдиите ще ги върнат, за да поправят грешката си.

Нефер щади конете и намалява до тръс, когато започва изкачването, като в същото време преценява скоростта и посоката на вятъра по движението на флагчетата и вдигнатия прах. Той идва остър и горещ от запад, достатъчно силен, за да отвее встрани вдигания от колесницата облак прах зад гърба им. Това е възможно най-неблагоприятният вятър. Той ще обезводни конете и ще повлияе на прицела при стрелбата. Нефер оставя тези мисли, за да се съсредоточи върху изкачването на склона.

Той става много стръмен и по команда на Нефер двамата скачат от колесницата и тичат до нея, за да облекчат конете. Дов и Крус се носят така устремно напред, че младежите трябва да се хванат здраво за сбруята, за да поддържат тяхното темпо. Когато стигат хребета, Нефер ги спира и ги оставя да отдъхнат, точно триста удара на собственото му сърце.

Поглежда назад към града и чува далечния рев да се усилва и отслабва, като прибой на коралов риф, характерен за боя с петли звук — тълпата приветства всяка атака на птиците. Синият флаг продължава да се вее на върха на пръта от покрива на храма на Бес — боят продължава. Обръща глава напред към равното плато и спира поглед върху линията, очертана от пет забити в земята къси копия, на по двеста крачки едно от друго. Успоредно с нея е издигната малка преграда от бодливи клони, която да държи колесницата на петдесет крачки от линията.

Нефер скача в колесницата и вика:

— Напред! — Двамата се понасят устремно. Хвърля поглед назад, но синият флаг е все още на мястото си.

Докато приближават мишените, Нефер се съсредоточава, представя си полета на оръжието от ръката му до вътрешния червен кръг. Гледа веещите се под напора на вятъра флагове.

Забелязва Шабако, изправен върху малка могилка до средата на линията. Той ще вдига червен флаг за попадение и жълт — за пропуск. Разполагат само с пет къси копия и имат право само на един жълт флаг. Ако допуснат повече, трябва да се върнат, да съберат хвърлените копия и да направят нов опит. И така, докато постигнат желания минимум.

Нефер подава юздите на Мерен, който подкарва колкото е възможно по-близо до бодливата ограда, за да осигури на Нефер най-добрата позиция. Първата мишена бързо приближава и Нефер се готви за хвърляне.

— Нил! — Командата е дадена и впрягът мигновено преминава към оня прекрасен плъзгащ ход. Колесницата престава да подскача и той лесно обира движенията й с пружиниращи крака. Хвърля. От мига, в който копието се отделя от ръката му, няма никакво съмнение. То прелита петдесет крачки през вятъра и се забива точно в средата на червения кръг. С края на окото си Нефер вижда червения флаг, вдигнат от Шабако, в потвърждение на попадението. Грабва от стойката ново копие. Изпълва го невероятно, почти божествено чувство на увереност. Знае, че следващите четири хвърляния няма да се отличават по нищо от първото. Вижда приближаването на втората мишена и отново хвърля. Второ точно попадение. Дори не поглежда към вдигнатия флаг. До него Мерен крещи „Бак-хер, братко!“ и продължава към третата мишена.

Движат се толкова близо до оградата, че бодливите клони отстъпват под напора на раздвижения от колелата въздух. Нефер замахва с дясната ръка и точно в този миг едното колело стъпва върху клон и колесницата подскача, като за миг заплашва да се преобърне. С обединено усилие конете я изправят, но копието е вече във въздуха, а после пада встрани от целта. Жълтият флаг излита нагоре.

— Аз съм виновен — обажда се Мерен. — Много близо минавам!

— Дръж така! — озъбва се Нефер. — Трябват ни още два червени.

Четвъртата цел приближава, но Нефер усеща нещо нередно. Крус бяга с другия крак напред — объркал е крачката при инцидента.

— Ха! Крус! — вика Мерен и се опитва да му помогне с дърпане на юздите. И тогава Дов допира леко рамо до неговото, той усеща ритъма и оправя крачката малко преди мишената.

Нефер хвърля и чува вика на Мерен:

— Червен! Право в средата! Успя!

— Още не — отвръща Нефер и взема последното копие. — Остава още едно.

Приближават последната цел и двамата мъже са напрегнати като опънати лъкове, всеки мускул, всеки нерв е изопнат до краен предел. Крус го усеща, чувства го по опъна на юздите, забелязва приближаващата цел с дясното око, знае точно кога Нефер ще хвърли и без да ще си спомня стария лош навик. Вдига високо копито. Колесницата подскача и се залюлява, точно когато Нефер хвърля копието. Въпреки всичко, би могъл да уцели, ако не беше вятърът. Горещ порив преминава над главите им, достатъчно силен, за да развее тежките плитки на прътовете. Копието вече лети леко встрани, но вятърът удвоява грешката. Върхът се забива на два пръста вдясно от червения кръг. Шабако вдига високо черен флаг и го вее наляво-надясно, а знакът за провал плющи под напора на вятъра.

Първото препятствие остава непреодоляно. Трябва да се върнат и да съберат копията, за да повторят опита.

Потънал в мрачно мълчание, Нефер поема отново юздите и обръща колесницата зад края на бодливата ограда, назад към мишените. Кара с пълна скорост — вече не може да мисли за пестене на сили. Единият петел положително е вече мъртъв и десет колесници са се впуснали по дирите им.

Минават достатъчно близо до сламените чучела, за да може Мерен да измъква копията, без да се налага да спират. Четвъртото копие, което е пропуснало напълно целта, е паднало върху скалистата почва и Нефер отдалеч вижда, че е счупено на две. Значи, остават им само четири копия за четири точни попадения. Един пропуск и ще трябва да останат на място, да дочакат пристигането на преследвачите и да застанат — двама срещу десет — да се предадат или да се бият до смърт.

С четирите копия в стойката стигат стартовата линия и Нефер спира, скача на земята и отива при Крус. Гали челото му и шепне:

— Бягай добре този път. Не ме подвеждай!

От далечината се носи продължителен нестихващ възглас.

— Едната птица е убита! — вика Мерен. Преследването е започнало.

Нефер знае, че е така. Единият петел е паднал и преследвачите са се впуснали след тях. Загубили са преднината си. Преследвачите няма да губят време в хвърляне на копия. Ще профучат край мишените, без да намалят дори. Даже и да успеят този път, отпред ги чакат борците.