Уилбър Смит
Чародей (26)

25

Хиксосите бяха съоръжили учебен плац върху наносната почва край реката, до тръстиковите блата. Когато Таита пристигна там от храма, две подразделения се упражняваха с оръжие, под лъчите на утринното слънце, грейнало в безоблачно небе. Двеста тежковъоръжени войника газеха из блатото, потънали до пояс, докато множество колесници изпълняваха сложни маневри на плаца: от колона по четири преминаваха в единична, а после се разгъваха ветрилообразно, за да образуват линия. Зад колесниците се вдигаше прах, върховете на копията проблясваха под слънцето, а многоцветни вимпели пърхаха радостно на вятъра.

Таита спря за момент да погледа, как петдесет строени в редица стрелци изпращат на сто крачки бърза поредица от по пет стрели. След това изтичват до сламените чучела, измъкват стрелите и стрелят по други, този път на двеста крачки разстояние. Тоягите на инструкторите мигом намираха гърба на всеки, който пропуснеше целта или не преодолееше достатъчно бързо разстоянието от една позиция до следващата. Бронзовите им кабари оставяха кървави следи по изпотената кожа.

Никой не спря Таита. Когато мина край двойки, упражняващи с диви викове стандартните удари с копие и блокажите им, войниците преустановиха схватките и застанаха в мълчание. Проследиха го, с изпълнени с уважение погледи. Едва след като отмина, възобновиха заниманията си.

В далечния край на полето, върху тясна тревиста ивица край блатото, една-единствена колесница се носеше през поредица цели и маркировки. Беше разузнавателно возило, колелата му имаха спици, а кошът бе изработен от бамбук, така че беше достатъчно лек, за да могат двамата му пътници да го пренесат на ръце през някоя препятствие.

Теглеха я две превъзходни дорести кобили от личната конюшня на цар Апепи. Копитата им избиваха големи парчета тор, когато заобикаляха маркировката в края на трасето, преди да се понесат обратно в галоп, с подскачаща отзад колесница.

Управляваше я Благородният Трок, леко приведен напред, намотал юзди около китката. Брадата му се вееше по вятъра, а мустаците и вплетените панделки — над раменете. Той насърчаваше конете с диви викове. Таита трябваше да признае умението му: дори при тази скорост, конете бяха изцяло под контрола му, колелата чертаеха права линия от единия до другия край на трасето, което даваше най-добра възможност на стрелеца до него да поразява една по една разположените отстрани цели.

Таита се обляга на тоягата и наблюдава приближаващата в галоп колесница. Не би могъл да сбърка стройната слаба фигура и царствената осанка. Минтака е облякла плисирана червена пола, която оставя коленете оголени. Ремъчките на сандалите са кръстосани високо над добре оформените й прасци. На лявата си ръка има предпазител от дебела кожа, а отпред — нагръдник от корав гьон, майсторски оформен по малките обли гърди. Кожената кираса предпазва нежните гърди от удара на пуснатата тетива, когато стреля по мишените.

Минтака познава Таита и размахва лъка над главата си за поздрав. Черната й коса е привързана във фина вълнена мрежичка и подскача на раменете при всяко друсване на колесницата. Не носи грим, но напрежението и възбудата са зачервили бузите й и запалили огън в очите й. Таита не би могъл да си представи Хесерет в ролята на копиеносец в бойна колесница, но вижданията на хиксосите за жените са малко по-различни.

— Хатор да те благослови, магьоснико! — Тя се засмя, когато Трок спря колесницата със завъртане. Известно му бе, че Минтака е приела нежната богиня за своя закрилница, предпочела я пред чудовищните хиксосийски божества.

— Хор да те обикне завинаги, принцесо Минтака! — върна поздрава Таита. В израз на привързаност, той я титулува като член на царска фамилия, макар да не признава баща й за цар.

Тя скача от колесницата и тича да го прегърне през облак прах, протяга нагоре ръце, за да обгърне врата му, а твърдите издатини на кирасата се впиват в ребрата на мага. Тя разбира, че му причинява болка и се отдръпва.

— Току-що улучих пет поредни глави — хвали се принцесата.

— Само красотата ти е по-голяма от военните ти умения — казва старецът с усмивка.

— Не ми вярваш — обижда се тя. — Мислиш, че щом съм момиче, не мога да опъна лък. — Тя не дочаква опровержението, а тича назад към колесницата и се мята в нея. — Карай, Благородни Трок! Още един кръг с най-голяма скорост.

Трок тръсва юздите и конете завиват така рязко, че вътрешното колело остава на място. Когато поемат по права линия, крещи „Ха! Ха!“ и колесницата се понася по правата отсечка.

Всички мишени са поставени на колове, на височина на очите на стрелеца. Направени са от дърво и оформени като човешки глави. Националността им не може да се сбърка — всяка глава е карикатура на египетски войн, с шлем и дори с обозначение на военната част. Изрисуваните черти на лицата имат идиотски израз.

Не е тайна какво е мнението на художника за нас, мисли си Таита.

Минтака взема стрела от раклата пред себе си и опъва тетивата. Жълтото оперение докосва свитите й устни, като при целувка. Трок приближава първата цел, като се старае да й осигури по-добри условия за стрелба, но почвата е неравна. Макар да обира подскоците с пружиниране на присвитите колене, тялото се люлее неравномерно.

Когато колесницата се изравнява с целта, Минтака отпуска тетивата и Таита усеща, че затаява дъх. Това е излишно — тя владее оръжието до съвършенство. Стрелата се забива в лявото око на дървената глава и остава да трепти там, лъснала жълти пера под лъчите на слънцето.

— Бак-хер! — поздравява я Таита и тя се смее радостно, докато колесницата следва своя път. Пуска още две стрели. Едната се забива право в челото, а другата — в устата на целта. Отлична стрелба дори за ветеран, да не говорим за някакво си момиче.

Трок заобикаля отдалечения маркер и тръгва обратно. Ушите на конете са опънати назад, гривите им се веят. Минтака стреля пак и улучва огромния нос на поредната мишена.

— В името на Хор! — казва смаян Таита. — Тя стреля като джин!

Последната цел е вече близо, Минтака балансира грациозно, бузите й горят, белите зъби блестят на слънцето, захапали долната устна. Пуска тетивата и стрелата минава на педя над и встрани от мишената.

— Трок, непохватен изрод такъв! Мина през дупка, точно когато стрелях! — крещи принцесата.

Скача в движение и се озъбва на Трок:

— Направи го нарочно, за да ме изложиш пред мага!

— Покрусен съм от грешката си, принцесо! — Могъщият Трок прилича на малко момченце пред гнева й. Таита разбира, че чувствата му са толкова дълбоки, колкото подозираше.

— Не ти прощавам. Никога повече няма да ме караш. Никога!

Таита не я бе виждал в такова настроение и тази непозната за него страна от характера й, плюс демонстрираното военно умение, вдигнаха още по-високо мнението му за нея. Жена, достойна за всеки мъж, пък бил той и фараон на Египет от династия Тамоз, реши Таита, но остана равнодушен, за да не привлече гнева на Минтака върху себе си. Тревогата му бе напразна, защото, щом се обърна към него, на момичешкото лице отново грейна усмивка.

— Четири от пет е достатъчно добър резултат за войн от Червения път, принцесо — успокои я Таита, — а и дупката наистина ти изигра лоша шега.

— Сигурно си жаден, Таита. Във всеки случай, аз съм. — Тя го хвана непринудено за ръка и го отведе до речния бряг, където прислужниците й бяха разстлали вълнен килим и наредили подноси с плодове и сладкиши, кани с шербет.

— Толкова неща искам да те питам, Таита — каза момичето, като седна на овча кожа. — Не съм те виждала откак напусна Бубасти.

— Как е брат ти, Киан? — Таита изпревари въпроса й.

— Както обикновено — засмя се тя. — Ако не и по-непослушен от преди. Баща ми нареди да пристигне тук, веднага щом се възстанови напълно. Иска цялото ни семейство да присъства при подписването на мира. Приказваха още известно време за незначителни неща. Таита очакваше тя да повдигне основния въпрос. Изведнъж Минтака се обърна към Трок, който стоеше наблизо, с вид на бито куче и каза:

— Можеш да ни оставиш насаме, Благородни!

— Ще те карам ли утре пак, принцесо? — Трок почти моли.

— Утре вероятно ще бъда заета с друго.

— Тогава по-късно? — Даже мустаците на великана висят плачевно.

— Прибери лъка и колчана ми, като си тръгваш — каза принцесата, като остави въпроса без отговор. Мъжът донесе оръжието като лакей и го остави наблизо.

— Сбогом, Благородни. — Тя се обърна към Таита. Трок се помая още малко, а после тръгна към колесницата.

Когато потегли, Таита попита тихичко:

— Откога е влюбен в теб?

Тя се сепна, а после нададе доволен смях.

— Трок влюбен в мен? Та това е нечувано! Трок е по-стар от пирамидите в Гиза — трябва да е почти тридесет годишен! Има три жени и само Хатор знае колко любовници!

Таита измъкна една стрела от великолепно изработения колчан и внимателно я разгледа. Перата бяха жълти и сини. Той докосна мъничкия монограм.

— Трите звезди от колана на Ловеца — каза той, — а Минтака е най-ярката.

— Синьо и жълто са любимите ми цветове. Всичките ми стрели са правени от Грипа. Най-известният майстор в Аварис. Всяка негова стрела е абсолютно права и съвършено балансирана, за да лети където я пратиш. Неговите украси и емблеми са произведения на изкуството. Виж само как е резбовал и оцветил моята звезда. — Таита повъртя стрелата между пръстите си и дълго й се любува, преди да я върне в колчана.

— Какъв е монограмът на Трок? — попита безгрижно той.

Момичето сви вежди от досада.

— Не знам. Доколкото зависи от мен, би било диво прасе или вол. Стига вече с тоя Трок! — Наля шербет на Таита — Знам колко обичаш мед. — Тя промени демонстративно темата и Таита зачака следващата.

— Има някои деликатни въпроси, които искам да обсъдя с теб — призна срамежливо принцесата. Откъсна няколко цветчета от поляната в краката си и започна да ги сплита във венец, без да вдига поглед, но бузите й, които бяха загубили руменината си преди малко, отново започнаха да розовеят.

— Фараон Нефер Сети е на четиринадесет години и пет месеца, почти година по-голям от теб. Роден е под знака на Козирога, което го прави подходяща партия за Лъв като теб.

Таита отгатна мислите й и тя вдигна изненадано поглед.

— Откъде знаеш какво щях да те питам? — После плесна с ръце и добави: — Естествено, че знаеш, нали си маг.

— Като говорим за фараона, дошъл съм с покана от негова страна — каза Таита.

Тя веднага наостри уши.

— Покана? Че той знае ли изобщо, че съществувам?

— Много добре му е известно дори. — Таита отпи от шербета. — Трябва му още малко мед. — Добави малко и разбърка.

— Не ме измъчвай, чародей — тросна се тя. — Кажи ми каква е поканата! — Фараонът те кани, заедно със свитата ти, на лов за диви патици, в блатата утре призори, а след това на закуска на открито на Острова на малкия гълъб.