Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

15

Когато падна мрак, Таита благодари на гостоприемния орач, сбогува се с него и го остави седнал край огъня. Той забърза в нощта, като се опасяваше да не пропусне церемонията по събуждането на царя. Стигна двореца призори и едва намери време да се изкъпе и преоблече, преди да отиде в спалнята на царя. Двамата стражника пред вратата кръстосаха копия пред него.

Таита остана изненадан. Това не се бе случвало никога. Той е възпитател на царя, назначен на тая длъжност от фараон Тамоз, още преди тринадесет години. Той поглежда остро старшия. Мъжът свежда поглед, но продължава да не го пуска.

— Не искам да те обиждам, могъщи маг. Правя го по изрично нареждане на пълководеца Асмор и началника на дворцовата охрана. Никой не може да влиза при фараона без разрешение от регента.

Стражникът е непреклонен и Таита го зарязва, за да намери Наджа, който закусва в тесен кръг фаворити и подлизурковци.

— Благородни Наджа, ти добре знаеш, че съм определен за възпитател на фараона от собствения му баща. Дадено ми е право на достъп по всяко време на деня и нощта.

— Това е било преди много години, добри ми маг — отвръща спокойно регентът, като взема обелено от застаналия зад него роб гроздово зърно и го мята в устата си. — Било е правилно по онова време, но фараон Сети вече не е дете и не се нуждае от бавачка. — Обидата не беше преднамерена, но от това не стана по-малко нараняваща. — Аз съм му регент и занапред той ще иска съвет и напътствие от мен.

— Не оспорвам правото ти, което е и твой дълг към фараона, но да ме държиш далеч от Нефер е ненужна жестокост — протестира Таита, а Наджа махва царствено с ръка, за да го накара да млъкне.

— Безопасността на царя е въпрос от първостепенна важност — казва той и се изправя, за да покаже, че закуската, както и разговорът са приключили. Охраната му го заобикаля, като изблъсква мага назад.

Той се заглежда след отдалечаващата се към залата на съвета свита, но не си тръгва веднага, а присяда на парапета на едно от декоративните езерца с рибки, за да обмисли създалото се положение.

Наджа е изолирал Нефер. Той става затворник в собствения си дворец. Когато дойде времето, ще се окаже самотен, заобиколен единствено от врагове. Таита се чуди, как да му помогне. За пореден път се връща към идеята да избягат от Египет и да потърсят закрила от някой могъщ съперник, докато Нефер порасне достатъчно, за да поиска наследствените си права. Сигурен е, че регентът се е погрижил не само да бъде прекратен достъпа до покоите на момчето, но и всички пътища за бягство от Тива и страната да бъдат непроходими.

Нямаше лесни решения и след около час дълбок размисъл, Таита се изправи на крака. Стражниците при вратата на залата му сториха път и той влезе, за да заеме обичайното си място на първия ред в залата на съвета. Нефер седеше върху подиума до регента си. Носеше по-малката корона на Горен Египет, а лицето му беше бледо и измъчено. Таита бе обзет от внезапен страх, да не би вече да са започнали да му дават бавно действаща отрова, но не можа да улови дъх на смърт в аурата му. Съсредоточи сили, за да му изпрати енергия и кураж, но Нефер го погледна студено и укоризнено, явно сърдит заради отсъствието му на утринната церемония.

Таита насочи вниманието си към текущите дела на съвета. Обсъждаха последните сведения от северния фронт. Цар Апепи си бе върнал Абнуб след тригодишна обсада. Този нещастен град бе сменял управниците си осем пъти, от началото на хиксосийското нашествие, по време на фараон Мамоз — дядо на Нефер.

Да не бе покосен фараон Тамоз от хиксосийска стрела, нещата можеха да бъдат други. Вместо да се готвят сега за поредна отбрана на столицата Тива, можеха да обсаждат противниковия главен град Аварис.

Таита установи, че съветът се разкъсва от непреодолими противоречия по всички основни въпроси на кризата. Всички търсеха кому да прехвърлят вината за последните неблагоприятни събития, когато и за последния глупак беше ясно, че главната причина за всичко се крие в ненавременната смърт на фараон Тамоз. Той остави армията си обезглавена и обезсърчена. Апепи се възползва светкавично от тази смърт.

Като ги слушаше как се карат, Таита помисли по-убедено отвсякога, че тази война е гнойна рана в тялото на Египет. Отчаян, той стана безмълвно и напусна залата. С нищо не можеше да помогне — те продължаваха да се джафкат, кой трябвало да оглави северните армии, след смъртта на фараон Тамоз.

— Сега, след като ни напусна, няма кой да се опълчи срещу Апепи. Нито Асмор, ни Терон, нито дори самия Наджа — мърмори си Таита, като се отдалечава. — Страната и армията са напълно обезкървени от шестдесет години войни. Трябва ни време, за да възстановим сили и за да се пръкне нов военен ръководител. — Помисли си за Нефер, но юношата беше още много далеч от ролята, която съдбата му бе отредила, съгласно предсказанията от неговия транс в мистериите на Амон Ра.

Трябва да му осигуря това време и да го опазя, докато съзрее.

След това отиде в женските покои на двореца. Тъй като беше евнух, той имаше право да влиза, когато пожелае в тези недостъпни за мъже помещения. От три дни принцесите знаеха, че им предстои да станат съпруги. Трябваше отдавна да ги посети. Сигурно са объркани и нещастни и изпитват остра нужда от неговата утеха и съвет.

Първа го видя Мерикара. Тя скочи от мястото, където една жрица я учеше на писмо, с помощта на глинена табличка и писец и се затича към стареца с дългите си крака. Тя обгърна мага през кръста и силно се притисна към него.

— О, Таита, къде беше досега? Непрекъснато те търся.

Когато погледна нагоре към лицето му, той забеляза зачервените очи и тъмните сенки под тях и разбра, че детето бе плакало много. И сега раменете й се затресоха в ридания. Таита я взе на ръце и я прегърна, докато се успокои малко.

— Какво има, маймунката ми? Защо си така нещастна?

— Благородният Наджа иска да ме заведе на скришно място и да ми стори ужасни неща. Ще вкара в мене нещо огромно и остро, за да ми причини болка и да ми изтече кръвта.

— Кой ти каза това? — попита старецът, едва сдържащ гнева си.

— Магара и Саак — разрида се Мерикара. — О, Таита, не можеш ли да го спреш? Моля те!

Таита трябваше да се сети, че двете нубийски робини са виновни за изживяния от детето ужас. Обикновено приказките им бяха за африкански върколаци и таласъми, но сега си бяха намерили ново развлечение. Таита се зарече с мрачна решителност да даде да се разберат на двете безсрамници и се зае да прогони страховете на принцесата. Призова на помощ целия си такт и нежност, защото Мерикара бе изпаднала в ужас.

Заведе я в усамотена част на градината, където седна, а тя се сви на кълбо в скута му и допря буза до гърдите му.

Страховете на малката бяха безпочвени, разбира се. Би било против природата, обичая и закона, да бъде вкарана от Наджа в брачно ложе, преди да е видяла първата си червена луна, даже и да е минала под венчило. А до това събитие оставаха още години. След като успя да я успокои с цената на много усилия, старецът заведе момиченцето в конюшните, за да се порадва на новородено жребче.

Когато започна отново да се смее и бърбори, Таита я върна в харема и направи за нейно удоволствие няколко малки фокуса. Превърна кана нилска вода в сладък шербет, който изпиха двамата. След това подхвърли малко камъче, а то се превърна в канарче, което кацна на върха на финикова палма. То започна да извива нежни трели, а детето подскачаше и пискаше от радост.

Таита остави Мерикара и тръгна да търси двете робини, Магара и Саак, пред които направи такава демонстрация, че скоро и двете зарониха горестни сълзи. Понеже знаеше, че Магара е обикновено инициаторката на всяка дивотия, той измъкна от ухото й жив скорпион и го подържа пред лицето й, докато чернокожото момиче изпадна в ужас и се напика.

Доволен от резултата, старият маг потърси Хесерет. Както и очакваше, намери я на речния бряг с лира в ръка. Тя му отправи кратък, тъжен поглед и продължи да дърпа струните на инструмента. Настани се до нея върху тревистия бряг, под виснали върбови клони. Девойката свиреше мелодията на бабината си любима песен. Таита я бе учил на нея и сега тя запя:

„Сърцето ми пърха като ранена яребица,

щом видя лицето на моя любим.

Бузите ми разцъфват като утринна зора

Под лъчите на неговата усмивка.“

Пееше с верен и приятен глас, а Таита усети как очите му се пълнят със сълзи. Като че ли пак слушаше Лострис. Започна да припява с ясен и уверен глас. Гребците от една галера застинаха с весла във въздуха и унесен израз, а речните талази отнесоха корабчето им надолу, покрай двамата певци.

Когато песента свърши, момичето се обърна към стареца и каза:

— Скъпи Таита, така се радвам да те видя.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, луна на всички мои нощи. — Тя се усмихна на това поетично наименование, защото беше романтична душа. — Какво мога да сторя за теб?

— Моля те да отидеш при Благородния Наджа и да му предадеш най-искрените ми извинения, заедно със съобщението, че не мога да се омъжа за него.

Толкова му напомняше за баба си, когато беше на нейните години. Лострис също го бе натоварила с невъзможна мисия, напълно уверена в способността му да се справи. А сега Хесерет обръща към него тези огромни зелени очи.

— Виждаш ли, аз вече обещах на Мерен да се омъжа за него. — Мерен беше внук на Крат и пръв приятел на принц Нефер.

Таита го бе виждал да гледа Хесерет с кравешки поглед, но не знаеше, че чувствата му срещат разбиране. Помисли за миг докъде ли са стигнали в отношенията си, но остави настрана този въпрос.

— Хесерет, много пъти съм ти обяснявал, че ти не си като останалите момичета. Ти си принцеса от царското семейство. Не можеш да се омъжиш според повика на младежката си плът. Твоята сватба е въпрос на политическо решение, с най-сериозни последици.

— Не разбираш, Таита — каза тихо Хесерет с оня сладък инат, от който старецът така много се страхува. — Аз обичам Мерен. Обичам го от малка. Искам да се омъжа за него, а не за Благородния Наджа.

— Не мога да отменя решение, взето от регента на Египет — опита се да обясни положението Таита, но тя поклати глава и се усмихна.

— Ти си толкова мъдър, Таита. Все ще измислиш нещо. Винаги си успявал.