Уилбър Смит
Чародей (6)

5

Фараон Тамоз вижда връщането на колесницата и от устремния й ход разбира, че става нещо необичайно. Тихо разпорежда хората да се качат на колесниците и да чакат с извадено оръжие, готови за всичко.

Возилото на Наджа затрещява нагоре по склона. Щом стига фараона, той спира и скача на земята.

— Какво става? — пита Тамоз.

— Божествена благодат! — отвръща Наджа, неспособен да овладее вълнението в гласа си. — Поднасят ни Апепи на тепсия.

— Как така?

— Съгледвачите ме заведоха до лагера на вражия цар, който не е далеч оттук. Палатките му са разположени отвъд първата верига хълмове. — Посочва назад със сабята си.

— Сигурен ли си, че е Апепи? — Тамоз едва сдържа собственото си вълнение.

— Видях го съвсем ясно в светлината на лагерния огън. Всяка подробност от лицето му. Големият гърбав нос и оплетената в сребро брада. Такава фигура не може да се сбърка. Извисява се над всички околни и носи корона с глава на лешояд.

— С какви сили разполага? — пита фараонът.

— С обичайната си фукльовщина, води по-малко от петдесет души охрана. Преброих ги, а половината спят. Копията им са на пирамида. Нищо не подозира и огньовете му горят ярко. Една светкавична атака от тъмното и е в ръцете ни.

— Заведи ме при Апепи! — заповядва Фараонът и скача в колесницата.

Наджа ги повежда. Пясъкът по дъното на уади приглушава шума от колелата и те стигат последния завой в неестествена тишина. Наджа вдига юмрук — знак да спрат, фараонът се изравнява с него и навежда тяло над щита на колесницата.

— Къде е лагерът на Апепи?

— Зад хълма. Оставих съгледвачи да го наблюдават. — Наджа посочва наблюдателницата на билото. — Там има скрит оазис — сладководен извор и финикови палми.

Палатките му са между дърветата.

— Ще вземем малък отряд, за да проучим лагера. Едва след това ще планираме нападението.

Наджа очаква такава заповед и с отривист глас вика петима войника. Всички те са свързани с него чрез кръвна клетва. Предани от все сърце.

— Омотайте ножниците! — нарежа й Наджа. — Не искам никакъв шум. — После тръгва нагоре по пътеката с лък в ръка. Фараонът върви след него. Изкачват се бързо, докато Наджа забелязва дървото с кръстати клони на фона на утринното небе. Той спира рязко и вдига дясна ръка за внимание. Ослушва се.

— Какво има? — прошепва фараонът зад гърба му.

— Стори ми се, че чух гласове откъм върха — отвръща Наджа. — Сякаш говореха хиксосийски. Изчакай тук, Велики, докато проверя дали пътят е чист! Фараонът и петимата войника приклякват край пътеката, а Наджа се запрокрадва напред. Заобикаля една голяма канара и неясните очертания на фигурата му се загубват. Времето тече бавно и фараонът започва да се безпокои. Зората настъпва. Хиксосийският владетел скоро ще разтури бивака и ще продължи необезпокояван по пътя си. Разнася се тихо изсвирване — сполучлива имитация на утринна славеева песен — и той скача.

Фараонът вдига легендарната синя сабя.

— Пътят е чист — казва той. — Следвайте ме!

Тръгват нагоре и фараонът стига до високата скала, зад която изчезна Наджа. Заобикаля я и рязко спира. Благородният Наджа стои прав на двадесет стъпки от него. Сами са — скалата ги скрива от погледа на останалите. Лъкът на пълководеца е опънат и стрелата сочи право в обнажените гърди на владетеля. Преди да помръдне, в съзнанието на фараона блясва като светкавица страшната истина: гнусното и отвратително предателство, което ясновидецът Таита бе надушил във въздуха.

Светлината е достатъчно силна, за да различи всяка подробност от фигурата на врага, когото бе обичал като близък приятел. Тетивата се изпъната плътно до устните на Наджа, изкривени в ужасяваща усмивка, а очите с меден цвят гледат с жестокостта на тръгнал за плячка леопард.

Перата на стрелата са оцветени в пурпур, жълто и зелено, а острието, по хиксосийски обичай, направено от остър като бръснач кремък, предназначено да пробива бронзови шлемове и кираси.^[1]

— Живей вечно! — Наджа не произнася думите гласно, а само с устни, като някакво проклятие. В същия миг пуска стрелата. Тя свисти към фараона. Полетът изглежда бавен, като на някакво отровно насекомо. Перата въртят ствола и тя прави пълен оборот, докато прелети двадесетте стъпки. Макар зрението на фараона, както и останалите му сетива, да са изострени до крайност, поради смъртната опасност, в която е попаднал, той се движи кошмарно бавно, в сравнение със смъртоносното острие, твърде бавно, за да го избегне. Стрелата го намира в горната част на гърдите, там, където владетелското сърце бие в клетката си от ребра. Чува се звук като при хвърляне на камък в дълбоката тиня край Нил и стрелата потъва до половина в гръдния кош. Силата на удара завърта тялото на фараона и го блъска в червената скала отзад. За миг той се задържа на нея със сгърчени пръсти. Кремъчното острие го пронизва цял. Окървавеният му връх наднича през мускулите, отдясно на гръбнака.

Синята сабя пада от ръката, а към отворената уста се надига слаб вик, удавен в собствената му светла кръв, нахлула от белия дроб. Фараонът започва да се свлича надолу, краката му се сгъват, пръстите на ръцете оставят плитки драскотини по червената повърхност на скалата.

Наджа се хвърля напред и крещи:

— Засада! Пази се! — Стига до фараона и го прихваща през гърдите, под щръкналата стрела.

Прегърнал умиращия цар, той реве отново:

— Стража! При мен! — Двама едри войника тутакси изникват иззад скалата, в отговор на призива. Те мигом забелязват, че фараонът е смъртно ударен от стрела с ярки пера накрая.

— Хиксоси! — крещи единият, а двамата заедно грабват господаря си от ръцете на пълководеца и го скриват зад сигурния гръб на скалата.

— Занесете фараона в колесницата, а аз ще задържа врага! — заповядва Наджа и вади нова стрела от колчана. После се обръща и я пуска нагоре към пустата кула. Отправя предизвикателство с висок глас, а после си отговаря сам по-тихо, на хиксосийски.

Наджа вдига синята сабя от мястото, където я изпусна фараона и настига със скокове групата войници, които смъкват Тамоз към колесниците в дъното на уади.

— Беше капан — казва Наджа с напрегнат глас. — Билото на хълма гъмжи от врагове. Трябва да отнесем фараона в безопасност. — От начина, по който главата му се люшка безсилно на раменете, Наджа разбира, че всякаква помощ вече е излишна и в гърдите му напира триумф. Синята бойна корона се кривва на владетелската глава и тупва на пътеката. Наджа я вдига и с мъка овладява инстинктивното желание да я сложи на собствената си глава.

— Търпение, още не е време, — смъмря се той наум, — но Египет е вече мой с всичките си корони, великолепие и слава. Аз станах самият Египет. Станах част от божественото начало.

Притиска внимателно короната под мишница и вика високо:

— Бързо! Врагът е по петите ни! Бързо! Фараонът не бива да попадне в ръцете им.

Войниците долу чуват дивите крясъци в сумрака на зората и военният хирург чака край колесницата на владетеля. Обучен е от Таита и макар да няма неговите магически способности, той е добър лекар и може би ще се справи дори с такава страшна рана. Но Благородният Наджа не може да допусне жертвата му да се върне от отвъдното. Той отпъжда хирурга с отривист жест.

— Врагът е по петите ни! Няма време за твоите шарлатании! Трябва да го закараме в безопасност при своите, преди да ни настигнат.

Наджа поема внимателно тялото на фараона от ръцете на войниците и го полага в собствената му колесница. Отчупва стърчащия край на стрелата и я вдига високо, за да я видят всички.

— Тази стрела порази нашия фараон. Наш бог и наш цар. Нека Сет прокълне мръсната хиксосийска свиня, която я изпрати и дано гори във вечен огън хиляда години!

Войниците ръмжат войнствено. Наджа внимателно завива парчето в ленена кърпа и го прибира в едно сандъче. По-късно ще покаже това веществено доказателство, когато излага пред съвета обстоятелствата около смъртта на фараона.

— Някой да дойде да крепи фараона! — заповядва Наджа. — И много да се внимава!

Идва собственият копиеносец на фараона, а пълководецът разкопчава пояса с ножницата от кръста на владетеля, прибира синята сабя и я слага в собствената си колесница.

Копиеносецът скача в колесницата и прихваща главата на фараона. Когато колесницата потегля, от ъгълчетата на устата му блика светла кръв. Описват полукръг и се понасят назад по дъното на уади, а останалите се мъчат да ги догонят. Макар и придържано от яките ръце на копиеносеца, отпуснатото тяло на фараона се друса здраво.

Като се обръща напред, за да не видят лицето му, Наджа се смее тихичко. Звукът от този смях потъва в тропота на колесницата, подскачаща през камъни, които той не си прави труд да избегне. Оставят уади и поемат по склона към дюните и горчивите езера.

Утрото е доста напреднало, а ослепително белият диск на слънцето се е вдигнал до средата на небосклона, когато най-после Наджа разрешава на колоната да спре и на хирурга да прегледа ранения. Не се искат особени знания, за да се види веднага, че душата на фараона отдавна е напуснала тялото, за да поеме по дългия път към подземното царство.

— Фараонът е мъртъв — тихо казва лекарят, като се изправя с окървавени до китките ръце. Ужасяващ вик на мъка се надига в челото на колоната, за да стигне до самия й край. Наджа ги оставя да изплачат болката, а после праща да извикат командирите.

— Държавата остана без глава — съобщава им той. — Египет се намира в смъртна опасност. Десет от най-бързите колесници да откарат тялото на фараона в Тива. Аз ще отида с тях, защото е възможно съветът да реши да ми възложи задълженията на регент на принц Нефер.

Хвърля първите семена и от изписаната по лицата почит разбира, че покълват почти веднага. Продължава със суров, делови глас, който подхожда на трагичните обстоятелства, стоварили се така неочаквано:

— Нека хирургът повие тялото, преди да потеглим към погребалния храм в столицата. Междувременно трябва да намерим принц Нефер. Трябва да му съобщим за смъртта на баща му и собственото му възцаряване. В момента това е най-важната държавна задача, която трябва да изпълня като регент. — Титлата му прилегна без усилие и никой не зададе въпрос, нито погледна накриво. Извади папирусов свитък, карта на района от Тива до Мемфис и го разстла върху щита на колесницата. Надвеси се над картата.

— Трябва да разделите силите си на две и да претърсите целия район. Мисля, че фараонът го изпрати в пустинята с евнуха, за да извършат ритуалите на възмъжаването, затова трябва да насочим усилията си към този район — от Галала, където се разделихме на юг и на изток. — С опитното око на армейски пълководец, Наджа проучва картата и разпределя хората за издирването на принца.