Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

68

Откриха и изровиха още шестнадесет колесници. С такъв огромен запас вода и храна, хора и животни се възстановиха бързо. Откриха и достатъчно трупове, за да се облекат. Нефер смали чифт сандали, за да станат на Минтака, чиито крака бяха почти заздравели.

На десетия ден бяха готови за път. Четирите останали живи коня не бяха в състояние да теглят колесници през рохкавия пясък, затова Нефер реши да ги използва като товарни животни и да качат върху тях вода и храна, колкото могат да носят.

Вечерта тръгнаха през дюните, повели натоварените коне след себе си. Кобилата нямаше сили да носи Минтака, плюс товара си, но Нефер приспособи кожена халка към самара, така че момичето да се държи за нея, докато върви по мекия пясък.

Хамсин е променил терена до такава степен, че се налага Таита да се ориентира по звездите. Вървяха една и цялата следваща нощ. Призори на втората нощ стигнаха до керванджийския път. На места бурята го е замела, но скоро стана по-светло и те видяха пред себе си камъните, отбелязващи разклонението.

Забелязаха, че някой е минал оттук преди тях. Два реда следи водеха назад към Аварис — едните огромни, а другите по-малки. Таита и Нефер ги разгледаха внимателно.

— Тези са от Трок. Никой друг няма такива лопати, като лодки. Минтака е права — ранен е от дясната страна. Ясно личи, как стъпва по-внимателно с десния крак — каза Таита. — Засега не съм сигурен, кой е другият. Я да видим, дали не ни е оставил някаква вест за себе си. — Проследиха известно време дирята.

— Ето! — Някой бе наредил сложна фигура от камъни. — Вече няма никакво съмнение. Иштар Медееца. — Таита разхвърли камъните с гняв. — Това е заклинание към неговия гаден бог Мардук Човекоядеца. — Запрати един от по-малките камъни, в посока на дирята. — Ако имаше дете под ръка, положително щеше да го принесе в жертва. Мардук обича човешка кръв.

Нефер трябваше да вземе трудно решение.

— Ако ще предприемаме дългото пътуване на изток, трябва да разполагаме с припаси и злато. Не можем да се изтърсим в асирийския двор като последни просяци.

Таита кимна.

— В Египет има много могъщи люде, които ще заемат с удоволствие на фараона си каквото им поиска, стига да са сигурни, че е жив.

— Хилто и Мерен ще се върнат в Тива — реши Нефер. — Бих отишъл и аз, но сега половината свят търси Минтака и мен. — Свали един от царските си пръстени и го подаде на Хилто. — По това ще те познаят. Показвай го на приятелите ни. Трябва да се върнеш с хора, коне, злато и колесници. Трябва да пристигнем при цар Саргон в що-годе приличен вид, за да покажем, че в Египет наистина можем да разчитаме на подкрепа.

— Ще изпълня заповедта ти, Велики!

— Не по-малко важни за нас са и новините. Трябва добре да се осведомиш за събитията в страната. Да научиш всичко за делата и намеренията на мнимите фараони.

— Ще тръгна привечер — каза Хилто.

Прекараха деня под сянката на едно чергило, взето от изровена колесница. Когато слънцето се спусна и жегата намаля, групата се раздели. Хилто и Мерен поеха на запад, към Тива, а Нефер с Минтака и Таита — на изток.

— Ще ви чакаме при руините на Галала. — Това бяха последните думи, които каза Нефер на Хилто. После двамата с Мерен тръгнаха по пътя назад, за да се стопят в мрака.

Таита, Минтака и Нефер поеха на изток по керванджийския път към Галала. След дванадесет дни, когато в меховете им бяха останали само няколко капки вода, те стигнаха развалините на разрушения град.