Уилбър Смит
Чародей (25)

24

Магът се връща в каменната килийка, определена за негово жилище по време на преговорите. Отпива малко шербет, защото навън е много горещо и приближава до малко прозорче в дебелата стена. Ято ярко оцветени тропически птички подскачат и цвърчат на перваза и терасата отдолу. Докато ги храни с просо, а те кацат по раменете му или кълват от шепата му, Таита размишлява за събитията от деня и започва да съвместява разнообразните впечатления, които е събрал на церемонията.

Задоволството от случилото се между Минтака и Нефер отстъпва място на грижите, предизвикани от Трок. Обмисля положението на този човек в хиксосийския двор, както и трудностите, които може да създаде, докато се изпълнява собственият му план за двамата млади.

Ходът на мислите му е нарушен от някаква сянка, която се прокрадва край прозореца. Това е една от манастирските котки, мършава, издрана и крастава. Дебне птичетата, които кълват просо под прозореца.

Светлите очи на Таита се присвиват, съсредоточили поглед върху животното. Старият котарак спира и се оглежда подозрително. Изведнъж се извива в дъга и всеки косъм по тялото му щръква, докато очите му са вперени с ужас в едно съвършено пусто място върху плочника. Надава грозен писък, обръща се и хуква надолу към двора, стига до една палма и светкавично се изкатерва на върха й, където остава задъхан. Таита хвърля още зърно на птиците и отново потъва в мисли.

По време на дългия път изминат заедно, Трок неизменно бе държал колчана си затворен и на Таита не му бе хрумнало да сравни стрелите му с тази, която уби фараона. Нямаше представа колко хиксосийски офицери имат стрели с подобно оперение — навярно много — макар всеки да слага върху тях собствен щемпел. Съществуваше само един начин да уличи Трок, а чрез него и братовчед му Наджа, в убийството на фараон Тамоз. Трябваше да се сдобие с негова стрела. Как да го стори, без да събуди подозрения?

И отново го отвличат от мислите му. Пред вратата на килията му се чуват гласове. Единият е ясен и млад, Таита го разпознава веднага, а другият фъфли умолително.

— Благородният Асмор изрично разпореди…

— Аз фараон ли съм? Ти длъжен ли си да ми се подчиняваш? Искам да видя мага и никой не може да ме спре. Махайте се оттук и двамата! — Гласът на Нефер е силен и властен. Несигурните трели на пубертета са си отишли. Отвън говори мъж.

Младият сокол разперва криле и показва ноктите си, казва си Таита, обръща се към вратата и отърсва просения прах от ръцете си, за да поздрави царя.

Нефер дръпва завесата и влиза. Двама въоръжени телохранителя се блъскат безпомощно на входа. Нефер не им обръща внимание и вперва поглед в стария маг с ръце на кръста.

— Таита, много съм недоволен от теб — казва фараонът.

— Аз съм смутен — казва Таита с дълбок поклон. — С какво съм обидил великия фараон?

— Ти ме избягваш. Когато и да пратя за тебе, все ми казват, че или си с тайна мисия при хиксосите, или си се върнал в пустинята, или друга някаква опашата лъжа. — Нефер се мръщи, за да скрие радостта си от срещата. — После цъфваш сякаш от нищото, все едно че никога не си отсъствал, но пак ме избягваш. Даже не погледна към мен на церемонията. Къде ходи?

— Има дълги уши наоколо, Велики. — Таита погледна телохранителите.

Нефер се обърна гневно.

— Колко пъти да ви казвам, че искам да се махнете? Ако не го сторите в тоя миг, ще заповядам да ви удушат и двамата!

Войниците се оттеглиха с нещастен вид, но не много далеко. Таита продължаваше да чува звъна на оръжието и гласовете им зад завесата, където останаха да чакат. Посочи с глава към прозорчето и прошепна:

— Имам една лодка на пристана. Няма ли да пожелаеш да излезеш за риба, Велики? — Без да дочака отговора, Таита прихвана пола и се покатери на перваза. Погледна назад. Нефер бе забравил гнева си и с доволен вид прекосяваше стаята към него. Таита скочи на терасата и Нефер пъргаво го последва. Като избягали от училище, двамата се прокраднаха през терасата, надолу към реката между финикови палми.

На пристана също имаше охрана, но тя не беше получила никакви заповеди, свързани с фараона. Войниците поздравяват и отстъпват почтително встрани. Двамата влязоха в малка рибарска лодка. Всеки хвана по едно весло и започна да гребе. Таита вкара лодката в тесен проход между гъсти тръстики и след няколко минути двамата бяха на сигурно място, скрити в безкрайния тръстиков лабиринт.

— Къде беше, Таита? — Нефер изостави царственото си държание. — Толкова ми липсваше.

— Всичко ще ти разкажа — обеща магът, — но първо искам да чуя какво става с теб.

Намериха тихо езерце, оградено отвсякъде с тръстика и закотвиха лодката. Нефер разказа всичко, което се бе случило с него, откакто за последен път имаха възможност да разговарят насаме. Бяха го държали в златен кафез, по заповед на Наджа, без право да вижда никого от приятелите и близките си, нито дори Мерен и собствените си сестри. Единствена разтуха намирал в папирусните ръкописи на царската библиотека, както и във военните упражнения, под ръководството на стария войн Хилто.

— Наджа не ме пуска дори на лов със соколи или за риба, без Асмор да върви по петите ми.

Не знаел, че Таита ще присъства на днешната церемония и бил изненадан да го види. Мислел, че е в Гебел Нагара. При първа възможност, когато Наджа и Асмор били на преговори с Апепи, Трок и останалите хиксосийски военачалници, той сплашил стражата и почти силом се измъкнал от стаята си, за да дойде при него.

— Животът е толкова досаден без теб, Таита. Струва ми се, че ще умра от отегчение. Наджа трябва да ни остави пак заедно. Направи му магия!

— Можем да помислим по този въпрос — ловко заобиколи предложението Таита, — но времето ни сега е кратко. Наджа ще изпрати цялата армия да ни търси, щом разбере, че не сме в храма. Трябва и аз да ти кажа някои неща. — И магът разказа набързо случилото се с него за времето на раздялата им. Каза му за роднинството на Наджа и Трок и описа какво е преживял и открил на мястото, където беше убит фараон Тамоз.

Нефер слушаше, без да го прекъсва, но когато Таита заговори за смъртта на баща му, очите на момчето се напълниха със сълзи. То погледна встрани, закашля се и избърса очи, с опакото на дланта си.

— Сега разбираш в каква опасност се намираш — каза Таита. — Сигурен съм, че Наджа е пряко свързан с убийството на фараона и колкото повече се доближаваме до възможността да го докажем, толкова по-голяма е тази опасност.

— Един ден ще отмъстя за баща си! — закле се Нефер, със студен и твърд глас.

— А аз ще ти помогна да го сториш — обеща Таита. — Засега обаче, трябва да те опазим от злите намерения на Наджа.

— Как ще сториш това, Таита? Можем ли да избягаме от Египет, както бяхме решили преди?

— Не. — Таита поклати глава. — Мислил съм по въпроса, естествено, обаче Наджа ни е хванал тук здраво. Тръгнем ли отново към границата, по петите ни ще се спуснат хиляда колесници.

— Какво ще правим тогава? Ти също си в опасност.

— Не. Успях да убедя Наджа, че нищо не може да постигне без моя помощ. — Разказа му за инсценировката в храма на Озирис и как Наджа се надявал да научи от него тайната на вечния живот.

Нефер се засмя на хитростта на мага и попита:

— Какви са плановете ти?

— Трябва да изчакаме подходящ момент, за да избягаме или да освободим земята от злото Наджа. Дотогава ще те пазя с всички възможни средства.

— Как ще стане това?

— Наджа ме изпрати при Апепи, за да уредя тези преговори.

— Да, знам, че си ходил в Аварис. Съобщиха ми, когато поисках да те видя.

— Не ходих чак в Аварис, а във военния лагер на Апепи Бубасти. След като Апепи се съгласи да преговаря, успях да го убедя, че договорът трябва да се скрепи с женитба на дъщеря му с теб. Попаднеш ли един път под закрилата на хиксосийския цар, ножът на Наджа ще затъпее. Няма да посмее да хвърли отново страната в гражданска война, като наруши примирието.

— Апепи ще ми даде дъщеря си за жена? — Нефер гледаше с почуда. — Тази в червената рокля, която видях тази сутрин?

— Да — потвърди Таита. — Казва се Минтака.

— Знам как се казва — възкликна Нефер. — Кръстена е на една от малките звезди в пояса на съзвездие Ловец.

— Да, тя е — кимна Таита. — Минтака грозотията, с големия нос и смешна уста.

— Не е грозна! — озъби се Нефер, като скочи на крака и за малко не преобърна лодката като изпрати и двама им в тинята. Тя е най-красивата… — Забелязал изражението на мага, той снизи малко оценката си: — Искам да кажа, много е приятна наглед. — Усмихна се унило. — Ти винаги ме хващаш. Трябва обаче да признаеш, че е хубава, Таита.

— Стига да ти харесват големи носове и смешни уста.

Нефер взе една умряла риба от дъното на лодката и я хвърли по главата на мага. Таита се наведе.

— Кога мога да я видя? — попита Нефер с престорено безразличие. — Тя говори египетски, нали?

— Говори го не по-зле от теб — успокои го Таита.

— Кога мога да я видя? Ще го уредиш ли?

Таита очакваше този въпрос. — Можеш да поканиш гостите на лов, тук из блатата и на излет след това.

— Още днес ще изпратя Асмор да я покани — реши Нефер, но Таита поклати глава.

— Той ще съобщи най-напред на регента и Наджа ще забележи веднага заплахата. Няма да го допусне, а след като е предупреден, ще направи всичко възможно да не се срещнете.

— Какво ще правим тогава? — попита разтревожен фараонът.

— Аз ще я поканя — обеща Таита и в същия миг от най-различни страни на блатата се разнесоха приглушени викове и звуци от удари на весла. — Асмор е открил, че не си в храма и е изпратил гончетата си да те открият. Това още един път показва, колко е трудно да се измъкнеш от ръцете му. Слушай сега внимателно, защото още малко ще бъдем заедно.

Започнаха тихо да обсъждат начини за връзка дори и при най-тежки обстоятелства, както и други планове, а виковете ставаха все по-силни, плясъците на греблата — все по-близки. След няколко минути от тръстиковата стена излетя лека бойна галера, пълна с въоръжени мъже. Разнесе се вик:

— Фараона! Греби към лодката!