Уилбър Смит
Чародей (38)

37

Горящият кораб на Апепи отива към срещуположния бряг. Димът се издига високо в спокойния утринен въздух. Той вони на изгоряла плът. Когато Минтака се събужда, тя изпълва каютата и обръща вътрешностите й. Димът е предварително уговорен знак, защото слънцето едва надниква над източните хълмове, а флотилията на Благородния Наджа се показва от първия завой.

Робините го съобщават на Минтака:

— Благородният Наджа се върна с всички кораби. Вчера тръгнаха за Тива. Не е ли странно, че се появява тук толкова бързо, след като би трябвало да е на двадесет левги срещу течението?

— Повече от странно — съгласява се мрачно Минтака. — Трябва да се облека и да се приготвя за следващото зверство, което ми е приготвено.

Багажът й е изгорял заедно с царския кораб, но робините заемат дрехи от други благороднички. Измиват и накъдрят косите й, изкъпват я и я обличат в проста ленена пола, със златен колан и сандали.

Малко преди пладне на галерата пристига въоръжен ескорт и тя излиза на палубата. Очите й се насочват най-напред към черния корпус на царския кораб, изгорял до ватерлинията^[1]. Никой не си прави труд да търси трупове в него. Това е жертвената клада на нейното семейство. Според хиксосийската традиция, мъртвите се изгарят, вместо да се балсамират и погребват с безкрайни церемонии.

Минтака знае, че баща й би одобрил такава смърт лично за себе си и това донякъде я утешава. После си спомня Киан и отвръща поглед. С огромно усилие на волята, сдържа сълзите си и слиза в лодката, която я откарва пред храма на Хапи.

Благородният Наджа я очаква с цялата си свита. Тя остава безучастна и бледа, когато я прегръща.

— Тежко време за всички ни, принцесо! — казва той. — Баща ти, цар Апепи, беше велик държавник и войн. С оглед на току-що подписания договор за мир между двете царства и обединяването на Египет в едно свято историческо цяло, той оставя опасна празнота. За доброто на всички, тя трябва да се запълни незабавно.

Хваща я за ръка и я отвежда при палатката, която едва снощи е дала подслон на пируващи гости и в която сега са събрани, потънали в скръб, по-голямата част от аристократите на двете царства.

Вижда Трок, прав пред цялото множество. Впечатляваща фигура, в цялото си великолепие. Сабята му е окачена на широк пояс, украсен с масивни златни пулове. Бойният му лък е преметнат през рамо. Зад него са се стълпили офицерите му, сурови, студени и застрашителни, въпреки вплетените в брадите им яркоцветни панделки. Вперили са погледи в нея и тя си дава сметка, че е последна от династията Апепи, останала самотна и беззащитна.

Попита се, към кого би могла да се обърне и на чия вярност може още да разчита. Търси приятелски лице сред множеството. Всички са тук, съветници и помощници на баща й, офицери и пълководци, сражавали се под командата му в не една битка. Вижда как очите им бягат настрани. Никой не се усмихва и не отвръща на погледа й. Никога в живота си не се е чувствала така самотна.

Наджа я води до един мек стол в края на шатрата. Когато сяда, той и свитата му образуват кордон около нея, така че да я скрият от погледа на останалите. Убедена е, че това се прави преднамерено.

Благородният Наджа открива събранието с многословна жалба по трагично загиналите цар Апепи и неговите синове. След това се впуска в славословие за мъртвия фараон. Изброява десетките му победи и държавнически постижения, намерили своя връх в участието му при изработването на договора от Хатор, дарил мир на двете царства, разкъсвани от десетилетия междуособни войни.

— Без цар Апепи или друг силен фараон, който да се грижи за делата на Долното царство и да управлява в съгласие с фараон Нефер Сети и неговия регент в Тива, договорът от Хатор е в опасност. Да се връщаме към ужаса на шестте десетилетия война от миналото е немислимо.

Благородният Трок блъска ножницата на сабята си о бронзовия наколенник и вика:

— Бак-хер! Бак-хер! — Възгласът се подхваща начаса от военните зад гърба му и постепенно всички присъстващи започват да викат, докато ревът става оглушителен.

Наджа го оставя да продължи известно време, след което дава знак за тишина, с вдигане на двете ръце. Когато тишината е възстановена, продължава:

— След трагичните събития, цар Апепи не остави мъжки наследник на короната. — Той ловко заобикаля Минтака. — Аз се посъветвах спешно с висши чиновници и от двете царства. Техният глас за нов фараон е единен. Те всички желаят Благородният Трок от Мемфис да поеме в ръце властта, да сложи двойната корона и да поведе народа в благородната традиция, установена от цар Апепи.

Настъпва дълбока и продължителна тишина. Хората се гледат поразени и едва сега разбират, че докато са слушали внимателно думите на Наджа, две подразделения от войските на Трок са излезли мълчаливо от палмовите дървета и са заобиколили шатрата. Сабите им са в ножниците, но всички облечени в ръкавици десници са върху ефесите. Бронзовите остриета могат да излетят в миг. Множеството е вцепенено. Минтака се възползва от тишината и скача с думите:

— Благородни и верни поданици на Египет…

Не може да продължи. Четирима от най-високите хиксосийски войници са я наобиколили и с удряне по щитовете скандират:

— Да живее фараон Трок Урук! — Възгласът се подема от цялата армия. Силни ръце прихващат Минтака и под оглушителния рев на войската я извеждат навън. Тя се бори безуспешно, вика, но гласът й се удавя в мощния рев на тълпата. На брега успява да се обърне и да погледне назад. Вижда Благородния Наджа, издигнал двойната корона над главата на новия фараон.

После я качват в лодката и я връщат в заключената и охранявана каюта в галерата на Трок.