Уилбър Смит
Чародей (106)

105

Плаващ върху водите на две велики реки, градът се простира в краката им, като разцъфнал лотосов цвят. Стените му са тухлени. Дебели са двадесет и седем стъпки и са по-високи от най-високата палма в тази плодородна и обилно напоявана земя.

— Каква е общата им дължина? — обръща се Трок към Иштар Медееца.

— Десет левги, Велики — отговаря Иштар. — Половин ден път.

Трок се изправя в колесницата и засланя очи.

— Това ли е Синята порта от легендата? — пита той. Знае, че Иштар е прекарал петнадесет години от живота си в престолния град Вавилон и е овладял голяма част от изкуството си в местния храм на Мардук.

Дори от това разстояние портата блести като скъпоценен камък. Тя е достатъчно широка, за да минат през нея десет колесници редом, а височината на яките кедрови врати е десет човешки боя.

— Тя наистина е синя! — възхищава се Трок. — Чувал съм, че е покрита с лапис лазули.

— Не, Велики! — на лицето на Иштар е изписана снизходителна усмивка. — Покрита е с керамични плочки. На всяка от тях е представен по един от две хиляди и десетте бога на Вавилон.

Трок обхожда с поглед на военен стените, проснати в две посоки от Синята порта. На всеки двеста стъпки се издигат кули, а през равни разстояния са укрепени с издадени напред масивни трегери. Иштар знае за какво мисли Трок.

— По протежение на стената минава път, достатъчно широк за разминаване на две колесници. В рамките на час, Саргон е в състояние да закара пет хиляди войника в който и да е застрашен участък на обсадената стена.

Трок сумти, за да покаже, че това не му прави впечатление.

— Всяка стена може да се подкопае и събори. Трябва ни само една пролука.

— Има и вътрешна стена, божествени фараоне — мърмори Иштар с мазен глас. — Почти толкова непристъпна, колкото и първата.

— Ако не можем да влезем направо, ще търсим заобиколен начин. — Трок свива рамене. — Това ли са градините на сарагоновия палат? — Той мята оплетена с панделки брада към извисяващите се към небето тераси. Те са така изкусно подредени една над друга, като висока обърната пирамида, че наподобяват разперил огромни криле орел, без всякакъв допир с нещо земно.

Иштар протяга жилеста, татуирана ръка.

— Има шест тераси, изградени около вътрешен двор, като всяка следваща е по-голяма от тази под нея. Харемът има пет хиляди стаи — по една за всяка жена на Саргон. Съкровището му е скрито в дълбоко подземие на палата. Натъпкано е със злато, един човешки бой.

— Виждал ли си всичко това със собствените си очи? — усъмнява се Трок.

— Харемът не — признава Иштар, — но съм влизал в централното помещение на съкровищницата и ти казвам, царю и бог, че колите на цялата ти армия не могат извози това богатство!

— Аз пък ти казвам, Иштар Медеецо, че мога да построя колкото си поискам нови коли. — И Трок отмята глава, за да нададе животински смях.

Походът към Вавилон е един непрекъснат триумф — нескончаема поредица от успехи. При езерото Бар ал Мил срещнаха Ран, най-възрастния син на Саргон. Колесниците на Наджа и Трок притиснаха армията му като воденични колела и я стриха като просено зърно. Люспите натикаха в езерото, докато водите му почервеняха от кръв, а подути трупове покриха повърхността му от единия бряг до другия.

Изпратиха на баща му отрязаната глава на Ран, побита на копие. Полудял от мъка, Саргон налетя в приготвения капан. Докато Наджа отстъпваше, за да го подмами, Трок направи широк обход на юг и се появи в тила му с хиляда колесници. Щом Саргон се обърна, за да защити обоза си, армията му се видя обкръжена от блеснала бронзова стена.

Саргон успя да се измъкне начело на петдесет колесници, но остави на бойното поле други две хиляди, както и единадесет хиляди пехотинци. Трок скопи пленниците — едно начинание, чието успешно завършване отне два дни. Той лично се включи в работата, окървавен до лактите като касапин, за да размахва с вулгарен жест пред лицата на всяка жертва, отрязаните му гениталии. След това остави осакатените да умрат от загуба на кръв — приношение към бога Севт, любител на подобно угощение. Трок изпрати кървавите трофеи на Саргон, осолени в сто кедрови сандъка. Тънък намек за онова, което го очаква, когато двамата с Наджа превземат Вавилон.

Престолнината се издига върху тесен остров между Ефрат от запад и Тигър от изток. В стремглавото си бягство Саргон нямаше време да срути мостовете. Във всеки случай, за събарянето на огромните тухлени колони, които ги държаха, биха отишли усилията на цяла армия. А Саргон вече нямаше армия. За отбрана на мостовете можеше да разчита единствено на обезкървен пехотински отряд, но съставът му бе силно деморализиран и лишен от кавалерийска поддръжка. Не издържа дълго под напора на двамата фараони.

Трок нареди да вържат ръцете и краката на пленниците, след което ги пусна от най-високата точка на моста в кафявите води на реката, за радост на струпаните покрай парапета и по брега свои войници.

И ето, сега Вавилон е проснат в краката му. От напускането на Аварис е изтекло малко повече от година време.

— Ти познаваш укрепленията, Иштар. Участвал си при проектирането на някои от тях. Колко време ще издържи градът? — пита нетърпеливо Трок. — За колко време ще съборя стената?

— Стените са непревземаеми, Велики! — отвръща Иштар.

— И двамата знаем, че не е така! — казва Трок. — При наличие на достатъчно време, хора, средства и решимост, няма стена, построена от човек, която да не може да се срути.

— Година — сумти неуверено Иштар. — Може би две или три. — На лицето му има лукава гримаса, а очетата шарят насам-натам.

Трок се изсмива и закачливо хваща лакираната във форма на клин брада на магьосника. Усуква я, докато нашареното в синьо лице се сгърчи от болка, а очите се насълзят.

— Искаш да си играеш игрички с мен, а, магьоснико? Нали знаеш колко обичам хубавите игри?

— Милост, могъщи фараоне! — стене Иштар. Трок го блъска с такава сила, че тялото му почти изхвръква от колесницата и той трябва да се вкопчи с все сила в страницата й, за да се задържи.

— Година викаш? Две или три? Нямам толкова време, че да го посветя на хубостите пред очите ми. Много бързам, Медеецо, и ти отлично знаеш какво означава това, нали?

— Знам, бог без равен на себе си! Но аз съм само човек, грешащ и слаб.

— Слаб? — Трок крещи в лицето му — В името на Севт, ти лигав шарлатанино, вече си изцедил цяла лака злато от мен, а какво получавам насреща?

— Имаш цял град и една империя. Най-богатата в света след Египет. Сложих ти я в краката. — Вече добре познава Трок и знае какво може да си позволи.

— Искам ключа за този град! — Трок го гледа в лицето и онова, което вижда там, го радва — той също познава Иштар добре.

— Ключът трябва да е златен — промълвя тихо магьосникът. — Да кажем три лаки?

Трок надава гръмък смях и посяга към главата му с юмрук. Ударът не е на сериозно и магьосникът го отбягва без усилие.

— С три лаки мога да купя още една армия. — Трок разтърсва глава и панделките пърхат в нея като многоцветни пеперуди.

— Там отсреща, в съкровищницата на Саргон, лежат сто лаки. Три от тях не са кой знае колко висока цена.

— Дай ми града, Иштар! Дай ми го, преди да изтекат три пълни луни и ще имаш две лаки от златото на Саргон! — обещава великодушно Трок.

— А ако ти го дам преди следващата пълна луна? — Иштар потрива ръце, като търговец на килими.

При такава перспектива, усмивката напуска лицето на Трок и той казва най-сериозно:

— Тогава ще имаш трите лаки, плюс коли, за да ги превозиш!