Уилбър Смит
Чародей (107)

106

Армията на двамата фараони се разполага на стан пред Синята порта и Трок праща вестоносец при Саргон, с искане за незабавна капитулация, „за да се пощади това чудо на архитектурата от пламъци, а собствената ти личност, семейство и жители — от сабята“, както е формулирано посланието. Спокоен и самоуверен зад стените си, Саргон изпраща в отговор отрязаната глава на вестоносеца. Приключили с предварителната размяна на любезности, Наджа и Трок правят обиколка на града, за да се насладят жителите му на тяхната мощ и величие.

Карат позлатените колесници — Трок управлява шест черни, а Наджа — шест бели коня. Хесерет стои до Наджа, блеснала в скъпоценни камъни, със златна корона върху високо вдигнати къдри. Зад позлатените колесници пристъпят петдесет пленнички, вавилонски жени, заловени по пътя. Всички са бременни, някои съвсем близо до времето си.

Пред тях има авангард от петстотин колесници, а зад тях — ариергард от други петстотин. Бавното достолепно шествие обикаля стените в продължение на целия ден, за да се завърне привечер в лагера пред Синята порта. Саргон и военният му съвет са застанали на стената над портата.

Саргон е висок и слаб, с рошава сребърна коса. Прославен воин на млади години, той е завладял земите чак до Черно море. През целия си живот е губил само една битка — срещу фараон Тамоз, бащата на Нефер Сети. Сега пред портите му са застанали други двама египтяни и той не си прави илюзии, че ще бъдат милостиви като първия.

За да потвърди подозренията му, Трок нарежда да съблекат бременните голи и ги извеждат една по една напред. След това, пред очите на целия град, разпарят издутите кореми, за да струпат неродените пред Синята порта.

— Включи ги в армията си, Саргон! — мучи Трок под стената. — Ще имаш нужда от всеки човек.

Денят е бил дълъг и уморителен за Хесерет и тя се оттегля в шатрата си, придружена от своите робини, за да остави двамата фараони да си блъскат главите над план на града, в светлината на маслени лампи. Картата е произведение на изкуството, изписана върху щавена овча кожа, стени, ровове и улици очертани в мащаб, както и основните сгради, с най-дребни детайли.

— Откъде взе това? — пита Наджа.

— Преди дванадесет години — започва Иштар, — по заповед на самия Саргон, направих измерване на града, както и тази карта с моите собствени ръце — никой друг не би могъл да я направи толкова красива и точна.

— Щом ти я е поръчал, защо не си я дал на Саргон?

— Дадох му я. Дадох му по-долнокачествения проект, а съвършения оригинал запазих за себе си. Знаех си, че някой ден някой ще ми плати много повече от Саргон.

Разглеждаха картата още цял час, като разменяха къси забележки, но повечето време тънеха в мълчание. Като професионални военни, те можеха по достойнство да оценят качествата на укрепленията, да се възхитят от дебелината и якостта на стените, кулите и трегерите, строени пласт след пласт, в течение на столетията.

Най-накрая Трок се изправя.

— Не мога да открия никакво слабо място, магьоснико. Ти беше прав оня път. Ще ни трябват три години, за да преодолеем тая стена. Ще трябва да направиш нещо повече, ако искаш да спечелиш трите лаки.

— Водата! — шепне Иштар. — Виж водата!

— Видях я вече. — Наджа се усмихва със змийската си тънкоуста усмивка. — Канали снабдяват всеки квартал на града с достатъчно вода за хората и градините, извисени в небето, да изкарат още сто години.

— Фараонът е всевиждащ и велемъдър — кланя се Иштар, — но откъде идва тази вода?

— От две могъщи реки. След Нил, най-могъщите в света. Водите им не са секвали от хиляда години.

— Но къде влиза в града тази вода? Как минава, под или над тия стени? — настоява Иштар и Наджа разменя проникновен поглед с Трок.