Уилбър Смит
Чародей (129)

129

Хесерет подава глава от шатрата и вика към началника на охраната:

— Какво се е случило, човече? Това е свещена царска територия. Какво търсят тук тия простаци? — тя сочи мъжете, които вземат водните мехове от каруца с неин личен багаж, разпрегната редом с шатрата. — Какво смятат, че правят тези хора? Как се осмеляват да докосват водата ни? Още не съм се къпала. Кажи им веднага да оставят меховете на място!

— Това е заповед на фараона, божествения ти съпруг, царице — обяснява капитанът, макар сам той да е силно разтревожен от перспективата да остане без вода насред тая ужасна пустиня. — Казват, че всичката вода била необходима за конния авангард.

— Подобна заповед не се отнася до мен, божествената царица на Египет. — Хесерет започва да пищи — Оставете тия мехове по местата им!

Войниците се колебаят, но началникът им докосва върха на кожения шлем със сабя и казва:

— Прости ме, царици, но заповедта гласи да ги взема!

— Осмеляваш се да ми противоречиш? — крещи Хесерет в лицето му.

— Моля да ме простиш и да влезеш в моето положение, царице, имам заповед! — държи на своето мъжът.

— В името на Озирис, ще накарам да те удушат, а тялото ти да изгорят, ако продължаваш да ми противоречиш!

— Заповедта…

— Чумата да те тръшне заедно с твоята заповед! Ей сега отивам при центурион Прен. Когато се върна, ще имам нови заповеди за теб. — Обръща се към началника на охраната — Да приготвят колесницата ми и десет души ескорт!

Лагерът на Прен се вижда ясно отвъд голата равнина. Колесницата я отнася дотам за броени минути, но стражниците при портала я спират.

— Божествена царице, центурионът не е тук — казва й старшият на охраната.

— Хайде бе! — озъбва се Хесерет. — Това там, дето се вее, е личният му флаг. — Сочи с ръка оплезената свинска глава.

— Царице, центурионът замина преди час с цялата кавалерия. Пристигна заповед от фараона да се присъедини към авангарда.

— Трябва да го видя непременно. Въпросът е от съдбоносно значение. Той никога не би заминал, без да ме предупреди. Дръпни се настрана — и сама мога да проверя, дали е тук. — Подкарва право към него и стражникът отскача от пътя на конете. Ескортът трополи след царицата.

Хесерет спира пред входа на оцветената в зелено и жълто командирска шатра и хвърля юздите на един коняр. Подгонена от гнева, тя не се съобразява с протокола, а скача на земята и се втурва към входа на палатката. Той не се охранява и царицата започва да мисли, че не са я излъгали — Прен наистина е заминал. Навежда се все пак през входа и замръзва на място.

Върху купчина животински кожи в средата на помещението седят две момчета. Ядат с пръсти от дървени плата и я гледат смаяно.

— Кои сте вие? — пита Хесерет, макар репутацията на Прен да дава ясен отговор на тоя въпрос.

Никой не отговаря, но и двамата продължават да се блещят онемели в нея. Очите на Хесерет се разширяват внезапно и тя пристъпва напред.

— Вие! — пищи тя. — Вие продажни, отровни кучки! — тя ги сочи с треперещ пръст. — Охрана! — крещи Хесерет с фалцет. — Охрана! Веднага тук!

Минтака се окопитва, хваща Мерикара за ръка и я изправя. Двете драсват от палатката през отвор отзад.

— Охрана! — отново вика Хесерет. — Насам! — ескортът нахлува през отвора зад гърба й.

— Гонете ги! — тя тича навън след побягналата двойка, следвана от охраната. Когато излиза навън, Минтака и Мерикара са по средата на разстоянието до портала.

— Спрете ги! — крещи Хесерет. — Не ги изпускайте! Те са шпионки и предателки!

Охраната тича подире им и вика на стражата при входа:

— Спрете ги! Хванете ги! Не ги изпускайте! — И стражниците се спускат с извадени саби да завардят изхода.

Видяла, че пътят е отрязан, Минтака рязко спира, оглежда се диво и без да изпуска ръката на Мерикара, свърва към бодливата ограда. Опитват да се прехвърлят, но охраната ги настига, хваща ги за глезените и ги смъква на земята. Тръните раздират ръцете и краката им. И двете кървят, но се борят отчаяно, ритат, хапят и дращят. Най-накрая войниците надделяват и ги завличат обратно в шатрата на Прен, за да ги изправят пред Хесерет. Тя се усмихва злорадо.

— Вържете ги хубаво! Уверена съм, че моят съпруг, единствен владетел на Египет, ще им измисли подходящо наказание, когато се върне. Ще се радвам да чуя писъците им, когато изтърпяват най-тежкото наказание. Докато този момент настъпи, искам да ги сложите в клетка до входа на палатката ми, за да не ги изпускам от очи!

Охраната завързва китките и глезените на момичетата и с една колесница ги откарва в лагера на Хесерет. Една от колите в личния обоз на царицата вози различни животни в клетки за нуждите на кухнята. Клетката на прасенцата сукалчета е празна — изядени са до едно. Тя е направена от яки бамбукови пръти, свързани с ивици от прясно одрана животинска кожа. Тя смърди на свински лайна, с каквито е затрупан целия под. Войниците натъпкват момичетата в това тясно пространство. В него могат само да седят. Ръцете им са вързани зад гърба към един от вертикалните пръти. Нищо не ги предпазва от слънцето.

— Пазачите няма да мърдат от клетката ден и нощ — осведомява ги Хесерет. — Опитате ли се да избягате, ще наредя да ви отрежат по един крак!

От израза на лицето й личи, че говори сериозно. Мерикара започва да плаче, но Минтака шепне:

— Недей, миличка! Бъди храбра! Не й доставяй удоволствието да види, че падаш духом!