Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

88

Целият град знае за любовта от пръв поглед между фараона и неговата кобила. Сега плъзва вестта, че Нефер се готви да обуздае Крус. До един свикнали с конете от малки, хората знаят, че при жребеца нещата стоят малко по-иначе. Всички очакват с нетърпение първата схватка. Тази сутрин никой не излиза на полето, а работите по строежите и в работилницата за колесници секват. Дори войската получава свободен ден, за да наблюдава зрелището. Следва борба за най-добрите места по градските стени и сгради, с изглед към пасището край канала от извора на Хор.

Нефер и Мерен излизат през градските порти, под иронични дюдюкания и подигравателни подвиквания, от страна на градските шегобийци, накацали по стените. Крус е по средата на хергелето. Откроява се сред останалите животни с благородната си осанка и висок ръст — педя над другите. Животните усещат настроението на тълпата и нервно играят, докато двамата мъже приближават и прехвърлят през оградата навити на рула ленени въжета.

— Ще опитам първо с хляб — казва Нефер и Мерен се изсмива.

— Виж му окото! Мисля, че ще те изяде преди хляба.

— Все пак, ще опитам. Чакай тук!

Нефер влиза в ограденото пространство и както при Дов, бавно тръгва към конете. Крус не харесва натрапника. Извива шия и блещи очи. Нефер спира и го изчаква да запасе отново. Изважда залък просеник от торбичката и го подава, но Крус отмята глава назад, размахва предни копита срещу небето и хуква в бесен галоп покрай оградата. Нефер се усмихва разочарован.

— Дотук с лакомствата. Няма да се даде лесно.

— Виж го само как бяга — подвиква Мерен. — Ако Дов е северният вятър, този трябва да е самият хамсин!

Крус бяга начело на останалите животни. Води ги. Нефер и Мерен бавно и предпазливо завръщат хергелето в единия край на ограденото място. Те стоят там и нервно пристъпят в праха. След това се измъкват в галоп, преди Нефер да успее да ги спре. Още два пъти Крус извежда стадото от капана, но след това Нефер изпраща Мерен в горния край, за да го пресрещне и тогава Крус допуска първата грешка — хуква назад към Нефер.

Нефер разлюлява примката в края на дълго въже, което носи навито на големи кръгове през рамо и изчаква жребецът да мине в тясното пространство между него и оградата. Преценил правилно момента, той размахва примката над главата си в правилен кръг, а когато наблизо профучава Крус с изпъната хоризонтално шия, ловко я мята и жребецът нахлузва шия в нея, чак до плещите. Кръговете на въжето се развиват със свистене един след друг от рамото на Нефер, докато конят се отдалечава. Нефер забива разкрачени крака в земята, накланя силно тяло назад и чака, навил няколко пъти края на въжето около китката си.

Въжето се изпъва рязко, Нефер литва във въздуха и се пльосва по корем. Жребецът усеща пречещата му тежест, подплашва се и хуква с удвоена мощ. Нефер се влачи отзад като шейна, подскача и се мята насам-натам в края на въжето.

Тълпите по покриви и стени изпадат в див екстаз. Минтака пъха пръсти в устата си, за да не закрещи, а Мерикара се обръща назад с думите:

— Не мога да гледам!

Жребецът стига оградата и свърва успоредно с нея. За миг въжето провисва и Нефер се възползва от това, за да скочи на крака. Коремът и бедрата му са зелени от тревата, но краят на въжето си остава надеждно навит около китката. Въжето отново се опъва рязко и дърпа младежа силно напред, но сега той остава прав и като използва силата на животното, се понася след него с дълги скокове.

След една пълна обиколка Крус забавя темпо, поради голямата тежест, която тегли, а Нефер му помага, като забива в земята тежките бронзови подкови на сандалите си и тегли назад. Когато забавят ход, Нефер се хвърля рязко встрани и конят се препъва, в опит да противостои на новата посока на усилието. Щом застава стабилно на крака, Нефер се хвърля в противоположната посока. Жребецът успява да го хвърли още два пъти по очи, но всеки път Нефер става и тегли животното назад.

Междувременно Мерен е изтеглил прътите на входа, за да пропусне останалите коне и да предостави цялото оградено поле на жребеца и мъжа, за да решат спора си.

Нефер забива пети в земята и тегли главата на коня към оградата, така че животното трябва или да дърпа назад или да рискува да блъсне муцуна в дебелите греди. Нефер обира висналата част от въжето и хуква напред. Преди Крус да реагира, той бързо намотава три витки от въжето около дебелия крайъгълен кол на оградата. Крус се изправя на задни крака и рита, после хвърля къчове, тръска глава и блещи бялото на очите.

— Няма къде да ходиш! — задъхва се Нефер и се придърпва с ръце по опънатото въже към жребеца. Крус отново се изправя, бие с предни копита по въжето и цвили пронизително.

— По-леко, де! Да не искаш да убиеш и двама ни?

Крус се изправя отново и вдига Нефер от земята. Застава отново на четири и се вторачва в човека. Жребецът трепери цял, а хълбоците и гърба му са плувнали в пот. Нефер не изглежда по-добре — отпред е в зелено и с дълбоки драскотини и охлузвания, от които се процежда кръв и сълзи прозрачна лимфа. Той също е цял в пот, а чертите на лицето му са изкривени от усилието да удържа коня.

И двамата си отдъхват за миг, после Нефер отново започва да се набира малко по малко, по въжето към жребеца. Стига главата му и прехвърля една ръка през шията. Крус застава на задни крака и отлепя Нефер от земята, но момъкът не го пуска. Животното се мъчи отново и отново да отхвърли човека от себе си, но не успява.

Най-накрая жребецът застава неподвижен и треперещ, а Нефер светкавично прекарва въжето около единия му заден крак и прави здрав възел. Когато Крус понечва да тръгне отново, вижда с изненада дясната си страна. Муцуната му остава извита в тази посока и той може да се движи само в малък кръг. Нефер наглася възлите така, че да не се местят и удушат животното, а после се дръпва.

Толкова е изтощен, че едва се държи на крака. Крус прави опит да хукне, но успява само да опише още един малък кръг. Той се върти и върти, все по-бавно и по-бавно, докато накрая остава смутен и безпомощен, загледан в собствения си задник.

Нефер го оставя и потътря изтормозено тяло към изхода.