Уилбър Смит
Чародей (24)

23

Храмът на Хатор е издълбан в скалист хълм над реката, по времето на фараон Сехертави, преди стотици години и всеки владетел оттогава добавял по нещо към него. Жриците образуват влиятелна и богата група, съумяла някак си не само да оцелее в годините на гражданска война между двете царства, но и да процъфтява в тия трудни времена.

Облечени в жълти роби, те са събрани в двора на храма, между двете масивни статуи на богинята. Едната я представя като петниста крава със златни рога, а другата — в човешки облик, като висока красива жена, с корона от рога и златен слънчев диск на главата.

Жреците напяват и тръскат систруми, докато откъм източната страна в двора влиза свитата на Фараон Нефер Сети, а срещу нея се появява групата на цар Апепи. Редът на влизане в двора стана предмет на толкова яростни дебати, че преговорите бяха заплашени от провал, преди да са започнали. Пристигналият пръв би имал престижа на титуляр на властта, докато вторият би изглеждал просител, който моли за мир. Никоя от двете страни не пожела да се откаже от преимуществото.

Тогава Таита предложи идеята, двете делегации да влязат едновременно. Пак той разреши и не по-малко щекотливия въпрос за отличителните знаци. И двете страни щяха да се откажат от двойната корона. Апепи ще носи червената корона „дешрет“, символ на Долен Египет, а Нефер Сети — бялата „хеджет“, олицетворение на властта в Горен Египет.

Двете свити препълниха двора, застанали една срещу друга, мрачни и навъсени, физически ги разделяха едва няколко крачки, но горчивините и страданията на шестдесет годишно съперничество издигаха помежду им висока стена. Враждебната тишина е нарушена от рогове и тътен на бронзови гонгове. Това е знак за царските особи да се появят откъм двата края на двора.

Благородният Наджа и фараон Нефер Сети пристъпват тържествено и заемат двата трона с високи облегалки, а двете принцеси Хесерет и Мерикара ги следват смирено, за да седнат в краката на Наджа като негови годеници. Момичетата са толкова гримирани, че лицата им са безизразни като това на богинята, в чиято сянка седят.

Едновременно с тях, от противоположния край на двора се задава хиксосийското царско семейство. Води ги Апепи, внушителна фигурна в пълна бойна униформа. Той хвърля поглед през двора към момчето фараон. Следват го осем от синовете му. Единствен Киан, най-малкият, отсъства, защото още не се е възстановил достатъчно, за да издържи пътуването по реката. Също като баща си, те са бронирани и въоръжени и също като него се перчат и надуват.

Опасно котило кръвожадни главорези, казва си Таита, като ги гледа от мястото, си недалеч от трона на Нефер.

Апепи води само една от многобройните си дъщери. Като пустинна роза сред бодливи кактуси, красотата й е грейнала сред намусените лица на братята. Тя съзира високата среброглава фигура на Таита в отсрещната група и лицето и грейва в такава сияйна усмивка, сякаш за миг слънчевите лъчи са пробили опънатите над двора платнища. Никой от египтяните не я е виждал досега и в редиците им настъпва раздвижване и глъч. Сварва ги неподготвени. Широко разпространен е митът, че хиксосийските жени имат телосложението на мъжете си и са два пъти по-грозни от тях.

Фараон Нефер Сети се навежда леко напред и въпреки тържествеността на момента, подръпва меката част на ухото си, под бялата корона с форма на бутилка. Таита бе положил много усилия да премахне този лош навик и Нефер правеше движението, само когато нещо силно го интересуваше или когато беше разсеян. Таита не бе виждал Нефер повече от два месеца — Наджа го държеше далеч от него, след завръщането му от главната квартира на Апепи в Бубасти — но той така добре познаваше момчето, че без труд четеше мислите му. Усети, че Нефер беше в екстаз, все едно е забелязал газела в обсега на стрелата си, или когато се готви да яхне необязден жребец, или пък току-що е пуснал сокол и той пада над нищо неподозиращата плячка.

Таита никога не го е виждал да реагира по подобен начин на женско присъствие. Нефер гледа на представителките на противния пол, включително и на сестрите си, с царствено пренебрежение. От друга страна, той се впусна в бурните води на пубертета преди по-малко от година, като през по-голямата част от това време беше изолиран с Таита в пустошта на Гебел Нагара, където нямаше кой да привлече вниманието му, както сега правеше Минтака.

Таита се изпълни със самодоволство, заради постигнатото с толкова малко усилия. Плановете му щяха да се объркат в значителна степен, а опасността, в която се намираха, щеше да нарасне, ако Нефер не бе харесал хиксосийското момиче. Оженят ли се двамата, Нефер става зет на Апепи и попада под негова закрила. Дори Наджа ще се замисли, преди да се опълчи срещу толкова могъщ и опасен противник. Минтака може, без сама да го съзнава да отърве Нефер от всички козни на регента. Това поне цели Таита с всичките си машинации.

За късото време, през което се грижеха за брат й, двамата с Таита изградиха здрава дружба. Магът кимва едва забележимо и отвръща на усмивката й. След това погледът на Минтака минава нататък. Разглежда с интерес египетските аристократки срещу себе си. Чувала е много за тях, но сега ги вижда за пръв път. Веднага вижда Хесерет. С непогрешим женски инстинкт, забелязва жена красива колкото нея и евентуална съперница. Хесерет реагира по абсолютно същия начин и двете си разменят бързи, надменни и горделиви, изпълнени с враждебност погледи. После Минтака вдига поглед към внушителната фигура на Наджа и очите й блясват от възхищение.

Той представлява такава великолепна гледка, така различен от собствените й братя и баща. Цял блести в злато и скъпоценни камъни, а ленената му пола свети от чистота. Уханието му на диви цветя стига чак до нея. Лицето му представлява маска от грим, кожата почти свети, а очите са очертани с въглен. Тя има усещането, че този мъж е надарен с красотата на змия или на отровно насекомо. Принцесата потръпва и отмества поглед към човека до регента.

Фараон Нефер Сети я наблюдава така втренчено, че дъхът й секва. Очите му са зелени — това е първото, което я поразява и тя иска да отклони поглед от тях, но не намира сили. Изчервява се.

Фараон Нефер Сети е толкова достолепен, така божествен с бялата си корона и изкуствена козя брада, че тя изпада в смут. Фараонът й праща кратка, заговорническа усмивка. Лицето му изведнъж става трогателно момчешко и дъхът й се учестява, а руменината по бузите става по-тъмна. С голямо усилие момичето отделя поглед от това лице и започва да разглежда с дълбок интерес кравата-богиня.

Трябва й известно време, за да се овладее и през това време Благородният Наджа, регент на Горен Египет, започва да говори. С внимателно преценен тон, той приветства Апепи, нарича го дипломатично цар на Хиксосите, като заобикаля претенциите му към египетската корона. Минтака го гледа в устата, но през цялото време усеща върху себе си погледа на Нефер и твърдо решава да не гледа натам.

Гласът на Благородния Наджа е носов и досаден и накрая тя не може да го понася повече. Хвърля кос поглед към Нефер, с намерението веднага да го отклони, но очите му са все още залепнали за нея. Те блестят с насмешливи пламъчета и Минтака е очарована. Не е от срамежливите, но този път усмивката й е стеснителна и несигурна, а бузите отново се наливат с кръв. Свежда очи и гледа в скута си, където кърши пръсти и като си дава сметка, че се върти на стола, застива с усилие на волята. Удържа тялото си неподвижно, но започва да се дразни, че Нефер е нарушил душевния й покой. Та той е само едно високопоставено египетско конте. Който и да е от братята й е много повече мъж и поне два пъти по-хубав. Иска да я направи на глупачка, като се е вторачил в нея по тоя просташки начин. Тя обаче няма да погледне повече към него. Няма въобще да го забелязва, решава момичето и решимостта й трае до момента, в който Благородният Наджа млъква и баща й се надига за отговор.

Погледна крадешком Нефер изпод гъстите си, черни мигли. Той гледаше баща й, но щом погледът й докосна лицето му, неговите очи отскочиха и срещнаха нейните. Направи опит да изглежда строга и ядосана, но щом видя усмивката му, устните й се отпуснаха. Той наистина е красив колкото някои от братята ми, реши Минтака и хвърли още един поглед. А може би, колкото който и да е от тях. Насочи отново поглед в скута си и се замисли по въпроса. После го погледна отново, колкото да се убеди, че е права. Може би е по-красив от всичките, дори от Руга. Веднага разбра, че е извършила предателство спрямо брат си и се поправи: Но по различен начин, разбира се.

Погледна встрани към Руга: с тая оплетена в панделки брада и черни вежди, той е истински войн. Руга е хубав мъж, реши лоялно тя.

В редиците отсреща, Таита сякаш не гледа към нея, но всъщност не изпуска и най-слабия нюанс в тайните погледи. Вижда още нещо. Благородният Трок, братовчедът на Наджа, е застанал зад трона на Апепи, почти на ръка разстояние от Минтака. Ръцете му са скръстени на гърдите, а на китките носи гривни от масивно злато. През едното му рамо е преметнат тежък лък, а през другото — позлатен колчан. На шията си има две златни вериги — за доблест и за заслуги. Хиксосите са възприели не само вярата и обичаите на египтяните, но и военните им отличия. Трок наблюдава хиксосийската принцеса с непроницаем израз.

Следва нова размяна на погледи между фараона и Минтака и тя не убягва на Трок. Таита усеща ревността и гнева му. Сякаш горещ и задушлив облак се надига на хоризонта, гонен от прочутия пустинен вятър на Сахара. Виж, това не ми бе минавало през ума, си казва Таита. Любовен ли е интересът на Трок или политически? Дали я желае физически или просто вижда в нея стъпало към властта? И в двата случая, той е опасен нов фактор, с който трябва да се съобразявам.

Приветствените речи отиват към своя край, а все още не е засегнат никакъв съществен въпрос: преговорите по примирието започват на другия ден и ще бъдат тайни. Двете страни се надигат от троновете, разменят поклони и приветствия, отново затръбяват рогове и бият гонгове — владетелите се оттеглят.

Таита хвърля последен поглед към хиксосийските редици. Апепи и синовете му потъват в двери с две гранитни колони отстрани, всяка с по една кравешка глава отгоре. След последен поглед назад, Минтака следва бащата и братята си. Трок влиза веднага след нея, като също хвърля прощален поглед през рамо към фараон Нефер Сети. Докато минава между колоните, стрелите потропват в колчана на гърба му и Таита вижда цветните им пера. За разлика от работните военни колчани от кожа и с капак, за да не падат стрелите по време на движение, този параден атрибут е обкован със злато и няма капак, за да се виждат красивите оперения на стрелите. Те са червени и зелени и събуждат у мага спомена за някакво зло. Трок потъва във входа, а Таита гледа подире му.