Уилбър Смит
Чародей (78)

77

Нефер води малкия отряд надолу по сухото дере. Мекият пясък по дъното заглушава стъпките им.

Четирите тежки коли са наредени една до друга, а колелата им са приковани едно за друго с тежка верига, така че да не могат да бъдат отвлечени бързо от бандити.

Осмина въоръжени мъже са разставени наоколо, да ги пазят, и всички са проснати на пясъка, сякаш в очакване на балсамьори. Таита ги обикаля един по един, проверява пулса на шиите им и повдига клепачи, за да види реакцията на зеницата. Най-накрая кима към Нефер и отива при вратата на крайната кола.

Вади дълга бронзова игла от торбичката си и започва да бърника с нея огромния бронзов кофар. Той се отваря с щракане и Таита дърпа тежката метална врата. Вътре виждат четири сандъчета, приковани с шини към пода на колата. Капаците им са запечатани с печата на фараон Наджа Киафан.

Таита ги откъртва с върха на ножа и ги прибира в торбата си. После, пак с негова помощ, развива крепежите от капака и го повдига. Вътре е пълно с малки кожени торбички. Таита премерва една с длан и се усмихва. Отваря я и пред очите му лъсва блясък, невъзможен да се сбърка с друго.

Докато той се занимава с това, Нефер и Мерен изкопават плитка яма под колата. Магът избира петдесет от най-тежките торбички в първия сандък и Нефер ги подрежда в ямата. След това Таита връща капака на мястото му. Като използва специално донесена топка влажна глина, той го запечатва отново. С помощта на гравирания рубинов пръстен, подарен му от Наджа на прощаване в Тива, той полага върху плочките царския монограм. После преминава към следващия сандък.

— Не вземаме достатъчно! — негодува Мерен. — Повече от половината остава за Наджа и Трок.

— Алчността е вредна! — постановява Таита, докато вдига капака на втория сандък. — Така те няма да имат и представа, че нещо от сандъците липсва, преди да ги отворят отново и да преброят съдържанието. А това може да стане след месеци.

Вземат по петдесет торбички от всеки сандък в четирите коли и ги заравят в мекото дъно на уади. Макар че работят с най-голяма бързина, когато запечатват последния сандък и заключват последната кола, слънцето се е спуснало ниско над западния хоризонт. Един от спящите стражници се размърдва и мърмори, опитва се да седне. Таита го доближава и слага нежно длан върху челото му. Мъжът въздъхва и пак си ляга. Таита отваря устата му и пуска под езика щипка бял прашец.

— Трябва да побързаме. Започват да идват на себе си.

Засипват ямата под последната кола, а после я отъпкват с крака, за да не прави впечатление.

— Колко смяташ, че сме взели? — пита Нефер.

— Не може да се каже, преди да го претеглим — отвръща Таита, — но ми се струва, че е поне три лаки.

— Достатъчно, за да наберем и екипираме армия — промълвя Нефер.

Правят последен, бърз, но внимателен оглед на колите и местността, за да се убедят, че нищо не е пропуснато, след което оставят стражата, потънала в дълбок сън и се източват нагоре, по коритото на уади.

Връщат се в хълмовете, където чака Хилто с колесниците. От скривалището си виждат мястото, където са заровили златната плячка. Няма никакви признаци за тревога или необичайни действия в района. Вероятно събудилите се стражници са преизпълнени с чувство за вина и срам и няма да докладват за грубото нарушение.

Малко преди здрач, виждат волските впрягове да изтеглят с мъка колите от дерето, след което се потътрят след царските коли, когато опашката на мнимите фараони отново започва да се вие по пътя на изток.

Цели пет денонощия, през това място се източва могъщата армия на Египет. Една след друга преминават части от бойни колесници, въоръжени с прашки, лъкове или копия пехотинци. Следват дълги колони роби, които ще вършат черната работа при изграждане на укрепления или подкопаване стените на обсадени градове. После минават занаятчиите: майстори на колесници, дърводелци и оръжейници, а подир тях — придружителите: съпруги, годеници и любовници, войнишки курви и техните роби, слуги и деца. А най-накрая се точат търговски кервани, коли, натоварени тежко с най-разнообразни стоки, готови да преминат във войнишки ръце, щом се раздадат заплати или се награби злато от покорените народи.

Никой, от цялото това проточило се пред очите на наблюдателите стълпотворение, не се отбива в златната уади, никой не си я избира за стан или отходно място.

Когато и последното возило изтрополява пред погледите им и изчезва по каменистия път към прохода, когато и последният изостанал минава с куцане нататък, наблюдателите са вече сигурни, че липсата в походната съкровищница още не е открита и никой не се е натъкнал, по волята на случая, на скритото под пясъка имане.

Когато пътят на изток най-после опустява, те смъкват колесниците под покрова на нощта до брега на уади, но не разпрягат конете и всеки миг са готови да полетят в тъмнината. Нефер и Мерен се спускат до пясъчното дъно, където все още ясно личат следи от колелата на тежките фургони, както и от човешки стъпки и волски копита. Само след няколко замаха с дървената лопата, Мерен подсвирва от радост и вдига първата кожена торбичка. Вадят ги една по една и внимателно ги броят, за да не забравят нещо под пясъка. После ги изнасят горе, превити под тежестта на скъпоценния метал, за да ги подредят край чакащите колесници. Осемстотин кожени торбички, пълни с чисто злато, представляват внушителна купчина.

— Много е — казва замислен Нефер. — Няма да можем да го вземем всичкото.

— Има един естествен закон в тоя проклет свят. — Таита поклаща глава. — Златото никога не е много!

Леките бойни колесници не са предназначени да носят тежък товар, но те ги пълнят докато осите се огънат, а корпусите им заскърцат под теглото на метала. Като галят конете и ги водят за юзда, откарват торбичките високо в хълмовете, а после се връщат за следващия курс. На три пъти пренасят всичко.

Разделят съкровището на пет равни части и четири от тях заравят на различни места, като много внимават да не оставят никакви следи. Четирите скривалища са далеч едно от друго, така че, ако в резултат от някаква случайност, открият едно, останалите три да останат скрити. Петата част товарят в тринадесет колесници и Нефер изпраща кервана назад към Галала, под командата на Хилто. Щом стигне града, той ще се върне с керван тежки коли, за да прибере останалото злато.

Нефер задържа три колесници. Ще ги карат той, Таита и Мерен. Двете групи се разделят — Хилто поема с тежко натоварения си керван назад, а Нефер повежда трите колесници на изток, по дирите на мнимите фараони.