Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

40

Три дни по-късно, фараон Трок Урук пристигна в Аварис, военната столица на Долното царство, и се хвърли с неизтощима енергия да установява контрол над всички държавни дела и инструменти на власт.

Населението подивя от радост при вестта за сключения при Хатор мир и перспективата да последват мирни, благодатни години. Все пак, първият държавнически акт на новия фараон беше да извърши мащабна мобилизация и това доста поохлади духовете. Скоро стана ясно, че той възнамерява да удвои числеността на пехотните подразделения и да построи две хиляди нови бойни колесници.

Хората си задаваха въпроса, макар и не в присъствие на Трок, къде възнамерява да намери нов враг, след като Египет е вече единен и умиротворен? Насилственото привличане на работна ръка от поля и пасища в армията се отрази на стопанството. Стоките от първа необходимост намаляха и цените им скочиха. Разходите по построяването на нови колесници, както и за снаряжаване и поддържане на допълнителните войски, наложиха повишаване на данъците. Започнаха да шушукат, че Апепи, въпреки войнолюбието си и пренебрежителното си отношение към боговете, в края на краищата не е бил толкова лош управник, колкото го смятаха приживе.

След няколко седмици, Трок нареди да се извършат мащабни разширения и преустройства на палата в Аварис, където възнамеряваше да се нанесе след сватбата с принцеса Минтака. Архитектите пресметнаха, че стойността на предвидените работи ще възлезе на две лаки злато. Шушукането стана по-силно.

Добре запознат с недоволството, Трок реагира с прокламация за собственото си обожествяване и издигане в пантеона на боговете. Работата по изграждането на собствения му храм, недалеч от великолепния храм на Севт в Аварис, предстоеше да започне. Трок реши неговият храм да засенчи храма на бога, негов побратим по великолепие. Архитектите пресметнаха, че за окончателното завършване на храма са нужни пет хиляди работника, пет години и още две хиляди лаки злато.

Въстанието започна в района на делтата, където едно военно подразделение, останало цяла година без заплата, изкла офицерите си и тръгна към Аварис, като вдигаше срещу тирана всичко живо по пътя си. Трок ги пресрещна при Манаши с триста колесници и ги направи на пух и прах, още с първия удар.

Скопи и набучи на кол петстотин бунтовника. Като някаква макабрена гора, те украсиха двете страни на пътя към Манаши, в продължение на половин левга. Ръководителите на бунта бяха довлечени вързани за колесници в Аварис, за да изложат оплакванията си. За съжаление, никой от тях не оцеля. Пристигнаха в столицата с липсваща кожа и дори плът, останали по дупки и камънаци, докато са ги влачили. Разкъсани парчета човешко месо, кожа и парчета кости бяха пръснати по целия път, за радост и удоволствие на лешояди и чакали.

Няколкостотин бунтовника отърваха клането и потънаха в пустинята. Трок не си даде труд да ги преследва отвъд източната граница, защото тази незначителна интермедия му отне и без това много време и отложи сватбата му с месеци. Понесе се назад към Аварис, като умори три смени коне в нетърпението си.

Докато го нямаше, Минтака направи още два опита да изпрати съобщение в Тива. Първият пратеник беше евнух от харема, благ чернокож дебелак, когото познаваше от малка. Евнусите са обвързани с особена връзка, която не признава раса и държавни граници. Даже и по време на войните, когато двете царства бяха крайно враждебно настроени едно към друго, Сот, така се казваше евнухът, бе поддържал приятелски отношения с Таита и се ползваше с неговото доверие.

Шпионите на Трок обаче не спяха. Сот не можа да стигне до Сиут и беше върнат полужив, в кожен чувал. Умря, когато навряха главата му в казан с вряла вода. След като я обвариха, полираха черепа, напълниха очните орбити с лапис-лазули[1] и го поднесоха на Минтака като специален дар от фараон Трок.

След този случай, Минтака не можеше да си позволи да вербува нов пратеник, като го изложи на опасността от мъчителна смърт. Една от робините й обаче, либийката Тана, като знаеше дълбочината на любовта и мъката, които тормозеха господарката й, сама предложи услугите си. Не беше красавица — кривогледа с едното око и с голям нос — но имаше добро, любящо и вярно сърце. По нейно предложение, Минтака я продаде на един търговец, който поемаше нагоре по реката на следния ден. Той взе Тана със себе си, но само след три дни я върнаха вързана за крака и ръце отстрани на колесница — беше заловена от граничната стража.

Трок се разправи с нея при завръщането си: осъди я на смърт чрез любов и я предаде на подразделението, спечелило битката при Манаши. Над четиристотин мъже си направиха удоволствието с нея, докато призори на третото денонощие почина от кръвоизлив.

Минтака плака неутешимо.

Бележки

[1] лапис-лазули — ясносин полускъпоценен камък, смесица от много минерали.