Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Писател и съвременност

— Бихте ли посочил някои характерни черти на нашия съвременник? Какво у него Ви окриля и какво буди у Вас безпокойство?

— Нашият съвременник се отличава, струва ми се, с по-голяма самоувереност, взискателност, развито обществено чувство. Това ме радва. Безпокои ме разживяването, засилването на консумативната стихия…

— Какво във Вашия личен живот на човек, гражданин и творец смятате за трайна ценност, от която не бихте се отказал?

— Трайна ценност е работата ми, която ме увлича, обогатява и уравновесява. Не мога да си представя живота си без труд, т.е. без творческа наслада.

— Съществуват ли в нашето общество възможности и средства, за да се осъществи равновесието между духовното израстване на личността и задоволяването на материалните й потребности? Управляем ли е този процес?

— Разбира се, че има възможности и средства да се постигне равновесие между духовното израстване на личността и нагонът към задоволяване или по-точно към презадоволяване на материалните потребности. Това чудотворно средство е преди всичко възпитанието, приложено от ранна детска възраст и насочено към развиване на духовните потребности. С подходящо възпитание може да се направи от човека всичко.

— Според Вас кои са факторите, които влияят да се изгради общественото съзнание у отделната личност, или както се изразяват социолозите — за социализацията й?

— Много неща могат да ни помогнат да изградим високо обществено съзнание, най-вече благородният пример. Това е, което най-силно въздействува на подрастващото поколение.

— Има ли писателят сили и възможности да се бори срещу „конкретното“ зло — срещу някои отрицателни явления, които съществуват в нашето общество?

— Разбира се, че има. Та нали основната задача на литературата е да облагородява хората, да буди възхищение към благородното, красивото, хубавото, доброто, и ненавист към злото във всичките му превъплъщения.

Нали това е основното предназначение на литературата? Самата същност на литературата е борческа, и то градивно-борческа, иначе тя губи основното си предназначение.

— Спохождало ли Ви е чувството, че сте твърде далеч от съвременната младеж по начин на мислене и светоусещане?

— Аз съм израснал и съм изграждал своето светоусещане при условия, доста различни от сегашните, в който живее и се развива днешната младеж. Това неизбежно води до някои различия и в мирогледа, и в светоусещането, но това е напълно естествено.

— Можем ли да бъдем удовлетворени от възпитанието на собствените си деца? Какви добродетели сме изградили у тях и какво сме сбъркали?

— Не зная ще се намери ли някой да мисли, че е възпитал идеално своите деца. Мисля, че родителят възпитател не може да „внедри“ в душите на своите деца добродетели, които на него самия му липсват. Мога да кажа за себе си, че ако съм направил нещо за възпитанието на моите деца, то е случайно.

— Как бихте определил нравствения дълг на съвременния Българин?

— Да възпитава пълноценни хора и пълноценни граждани на нашата социалистическа държава.

— Кои черти в духовния облик на българина в нашето социалистическо общество бихте желал да видите утвърдени в бъдещето?

— Чувството за общност и преди всичко обич към труда.

— Как възприемате промените в душевността на съвременната жена и мислите ли, че това е интересна и благодатна тема за художествено претворяване? Как оценявате „присъствието й“ в нашата белетристика и какво спира писателят да насочи вниманието си в тази област?

— Съвременната жена е много по-самоуверена и по-свободна от нейните посестрими в миналото, защото се труди и печели наравно с мъжа и изобщо е равноправна с мъжа. Не казвам, че й е по-лесно, но във всеки случай, уверен съм, че й е по-добре. В нашата белетристика обаче новите чертици и черти от образа на съвременната жена не са удостоени с достатъчно внимание. Имаме сполуки, но те се броят на пръсти. Трудно е да се каже защо това е така: може би традиционните представи за жената ни държат още в плен.

Все едно жената, убеден съм в това, ще намери своето заслужено място в литературата. Нека да не бърза, защото пък се и не знае как ще я изобразим.