Николай Хайтов
Троянските коне в България (96) (Книга първа)

Секирата удари българската литература в корена й

— Какъв е халът на българския автор и българската литература днес?

— Никога халът на българския автор и българската книга не е бил по-тежък, отколкото последните няколко години. И по-точно от 1991 г., когато влязоха в сила драконовите закони за облагане на българската книга с непосилни данъци. С тях тя бе изравнена с порнографията и булевардните заглавия, с които не може да се състезава. Затова българските книги клечат по сергиите и не се продават, понеже сергиджиите предпочитат порнографията, която се изкупува по-бързо.

— А защо става така?

— Това е така, защото цялата мрежа за разпространение на книгите бе ликвидирана. Повечето книжарници бяха реституирани и приватизирани. Така една книга, написана от български писател, не може да проникне в другите градове и да стигне до читателя. Това не е книжен пазар. Затуй издателствата основателно се въздържат да издават български книги. Секирата на българската литература е ударена още в корена й.

— Кой е виновен за това състояние?

— То се дължи на държавните институции, които допуснаха разрушаването на системата за разпространение на книгата. Това никога не е бивало от Освобождението насам. Тъкмо обратно — веднага след войните през 1921 г. министър Омарчевски предлага Закона за защита на детската книга. И това става през 1921 г., когато се шири немотия и недоимък…

— Но през 1991 г. е друго…

— Друго е. Министерството на просветата оповестява, че децата няма да се възпитават като българи, а като „граждани на света“. Космополитизмът влиза в действие. Оттук нататък започва кръстоносният поход срещу българската книга, който продължава до ден днешен.

— Ваша е думата „обезбългаряване“. Какъв смисъл влагате в нея?

— Чисто духовен… Стремежът е да се изличи българското съзнание, чувството за национална принадлежност. Или ако човек има съзнание, то да бъде неутрализирано. Това са геополитически суховеи и домогвания върху българската духовност.

— Каква е тяхната крайна цел.

— Да се обезличи, да се смачка самочувствието на българина. И жалкото е, че някои от нашите довчерашни държавници успяха да го направят.

Свидетел съм как българи, отишли в чужбина, се свиват и не смеят да продумат български. Висши държавни чиновници се срамуват от своя език.

— О, неразумний юроде, поради что ся срамиш, както е казал един българин?

— А-а, от този срам започва отродяването, обезбългаряването. И ако така продължи всичко чрез телевизия, масова култура, не е трудно да се разбере докъде ще стигнем…

— Какво възнамерявате да направите за оцеляване на българската духовност като шеф на Съвета за българската книга?

— Ще се помъчим в конкурса за 100-те книги да дадем път на повече автори, а не както досега. В него се класираха преди всичко писателите, преминали в тиха и благополучна опозиция на страната на „Отворено общество“, на космополитизма.

— Кога ще бъде приет законът за българския език? И вярвате ли, че с него ще се реши въпросът за латинизирането и вулгализирането на езика ни?

— Не, с него няма да накараме политиците да говорят по-грамотно, а вестниците да пишат по-възпитано. Нито ще се преборим с езиковата немара на радиото и телевизията. Но има нещо, което можем да постигнем. То е, че учебниците могат да бъдат изчистени от езиковата пошлост. И второ — надписите на фирмите да бъдат написани на кирилица.

— Ще бъде ли приет този закон?

— Ще мине трудно. И то не за друго, а защото засяга една политическа материя. Щом се стигне до езика, ще избухне цяла буря в парламента. Ще кажат: „Чакайте, вие сте против Хелзинки, срещу Хартата“ и тям подобни.

Добре, питам аз, след като има Закон за защита на езика във Франция, някой да протестира? Не. Но нашите доморасли космополити ще писнат… И Народното събрание трябва да има кураж, за да покаже, че може да свърши една българска работа като хората…