Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Той освободи българина от ниското му самочувствие

Ботев е надчовешка величина, каквито са Крали Марко и Момчил юнак.

Представете си Крали Марко да играе като герой в пиеса на която и да било сцена… Да гледате оня, за когото се твърди, че с единия си крак стъпва на Шар, а с другия на Стара планина — да ходи по едно дюшеменце шест на пет. Подобно чувство изпитах, когато за пръв път видях на театрална сцена образа на Ботев… Бях смутен и разочарован, защото Ботев е легенда и вече не се побира в нашите човешки измерения. Може би затова и филмът за Ботев нямаше очаквания успех. Там видяхме един Ботев метър и седемдесет висок, с обикновена шапка и риза, с глас обикновен, който нямаше и не може да има нещо общо с оня исполин в представите на всеки българин.

Имаше неотдавна опит да се преиздаде биографията на Христо Ботев от Захари Стоянов. Казвам „опит“, защото инициаторите се отказаха май от своето намерение, когато препрочетоха тази иначе хубава книга и доловиха, че тя е написана за човека, за революционера, а не за героя Ботев…

Тази биография сега ни звучи прекалено предметно, сблъсква ни с едни представи, изостанали от развитието на образа в нашето съзнание. Да! Този вид образи с времето наистина живеят и се „развиват“ в точния смисъл на думата. Такава е съдбата на избраните от народа герои, които въплъщават неговите добродетели и олицетворяват неговите идеали… Те с времето зреят. Те все повече големеят и светлеят, затова всеки опит да ги „овеществим“ и нормализираме е осъден на неуспех. Помислете само: колцина български писатели са писали за Ботев? Странно малко. Твърде малко. Това е, защото Ботев ги стъписва, защото Ботев е за българина светая светих. Не е достатъчно Ботев да се „опише“ — това няма никого вече да задоволи. Оня, който би дръзнал да нарисува Ботев, трябва да се състезава с народното въображение, с легендата Ботев, с магията Ботев. Затова до Ботев с малки изключения са се докосвали повече самонадеяните, отколкото талантливите творци. Ботев се е отскубвал от обикновените човешки мерки и е трудно да го догониш в облаците. Перото, което ще трябва някога да се спре на великия поет и революционер, трябва да е, малко или много, и то самото „ботевско“. Иначе не е възможно тоя гигант да бъде задоволително изобразен… Добре ли е това или зле?

Аз не мисля, че е зле. Колкото повече легенди имаме, подобни на легендата Ботев, толкоз по-добре. Легенди като ботевските са национално богатство. Колкото повече имаме герои като Ботев, които не се побират в човешките мащаби — толкова по-добре… Този вид легенди са жизнено необходими, защото най-добре подхранват народното въображение и усилват народния дух, та нямаме сметка нито да ги приземяваме и очоловечаваме било на сцена, било на кино. Освен ако се намерят творци, които да стигнат и да надрипват легендата…

А защо Ботев се е превърнал в легенда?

Със сто и няколко души, повечето хванали за първи път пушка в ръцете, той дръзва да се удари с една — макар и разклатена — империя за свободата на своето отечество. Войводата на тази чета не е бил нито глупак, нито луд, за да не знае количеството на турските военни сили, да не разбира, че отива на явна смърт. Но го е направил, загинал в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и дела, песен и борба. Ботев не освободи България, но той извърши едно освобождение не по-малко велико и значително: той освободи българина от ниското му самочувствие. Вдъхна му смелост, даде му идеали, сложи му криле и на тези криле ние се носим ето вече сто и двадесет години от смъртта на гениалния поет революционер.

„Славянски вестник“ — VI.1996 г.