Николай Хайтов
Троянските коне в България (155) (Книга първа)

Против бомбените удари

След като чух, че започват ударите срещу Югославия, почти не повярвах на съобщението. Толкова е смайваща демагогията на НАТО, че дори и речта на Клинтън. Толкова невероятно изглежда всичко. Пряко се нарушава суверенитетът на тази страна, без каквито и да са скрупули. Това е погазване на елементарните норми на международното право и отношения, на общонародния морал. Обявява се война, както се казва, официално. Не, няма такова нещо. Напада се и толкоз. За първи път сме свидетели на едно безцеремонно нарушаване пред прага на XXI век. Тази формулировка означава не само удар срещу Югославия, но и срещу илюзиите на хората, че може да има някакъв правов или друг порядък в отношенията между държавите. Хората се убедиха, че няма и ООН, че тази организация въобще не съществува. Вижда се, че Европа е капитулирала пред САЩ окончателно. Това казва още Стефан Цвайг през 30-те години преди започването на Втората световна война. Германия, Франция, Англия, Италия са на колене. Това те правят с надеждата, че печелят някакво предимство. Но това са напразни илюзии. След като прегазят Югославия, тези предимства ще изчезват и те ще изпаднат в ролята на американски васали. Затова се възхищавам още повече от сръбския народ и неговите ръководители и от Милошевич, защото те измиват лицето на славянството в това тежко за него време. Те са и сериозното историческо доказателство, че славянството има достойнство и бъдеще.