Николай Хайтов
Троянските коне в България (35) (Книга първа)

Кое ни взривява?

— Чрез пътуванията и срещите с природата и хората Вие почти винаги сте „при извора“. Там ли е спасението?

— Срещите с природата и хората за писателя е същото, каквото е кислородът за подводничарите. Те обогатяват и допълват жизнения му опит, сблъскват го с образи, теми и проблеми, припалват творческата му фантазия. Това е стара, отлежала истина.

— Българинът като че ли страда от наследствена болест — непоносимост към критиката. И не само че не желае да се лекува, а става все по-отмъстителен и жлъчен. Вашето мнение?

— Мисля, че това, което казвате, се отнася по-скоро за оня българин, когото причисляваме, криво или право, към категорията на интелектуалците.

Българинът с претенции. Неговото самочувствие е много крехко, самият той е като рохко яйце, затова се пази от каквото и да било докосване на критиката.

Безкрайно чувствителни са на тази тема хората на изкуството — артисти, писатели, композитори, художници, които живи се изпояждат понякога от завист. За повечето от тях всяка критика е покушение, а проявите на самокритика са голяма рядкост. Но пак казвам: това е присъщо на интелектуална… [???]

Финала:

събрание си купува нови автомобили и обзавежда триста кабинета, няма страшно. Може пък да е намерило съкровището на „Царичина“?