Николай Хайтов
Троянските коне в България (83) (Книга първа)

Световната банка — враг на България

— Г-н Хайтов, завесата с останалия свят от няколко години е вдигната. Демокрацията и свободата дойдоха. Кой спечели от това — българинът или другия свят? И какво всъщност стана през тези години?

— Разбира се, то е толкова ясно, че няма накъде. Хора, безподобно неграмотни, взеха властта, грабнаха властта и за нула време скъсаха всичките ни връзки. Като спечелиш пазара, това е печалбата. Като не можеш да изнесеш и да продадеш, ти си загубен. Тебе те няма, ти си за никъде. Ето дори не може да внасяме в Съветския съюз. Те ни грабнаха пазарите под носа. Ето това стана.

— А друго стана ли?

— Стана и друго. Цели туристически градове направихме. Лоши-хубави, но градове. Всичко това сега въобще не се използва. Бъркотия стана. Земята, която е хранила нашия български народ сега пустее. В момента ние сме пред угрозата да внасяме храни: Чеснов лук от Иран, или от Турция, или от Афганистан, или от не знам къде си. Но чеснов лук български няма. Няма българска лимонада. Пропътувах, това съм го казвал и пак ще го повторя, от София до Търговище, във всички будки слизам, лимонада ми се пие, българска лимонада. Няма в България лимонада. Фантата и това, кока-колата, изместиха всичко.

Киселото мляко започна да се произвежда от някакви задгранични наематели.

Това е катастрофа. Катастрофа е това. А пък другото, което не биваше да се изнася, отдавна го изнесохме — агнета, шилета, расов добитък, го изклахме, или го изнесохме. Като че ли някаква специална програма действа, и то без засечки. Изчислена някак си, електронно изчислена, за да можем тука ние наистина да ходим голи и боси.

Е, добре, откъде ще дойдат парите, които са необходими, за да си плащаме дълговете, откъде ще дойдат? Ето това стана в България.

— А в духовната сфера?

— А, за това да не отваряме дума. Учим за войната в Америка между Юга и Севера и т.н. — страшно интересно. Обаче, няма го хан Аспарух. Не пише, че той е основал българската държава. Не пишат и годината на основаването, че е 681 г. т.е. не говорят за българска държава. Това е щик в сърцето ни. Това е щик в сърцето на младото поколение, което няма да знае, че ние сме я започнали тая държава преди 1300 г. Значи това е страшна работа — да не си знаем историята. От 148 часа направиха българската история само 20 часа. Това малко хора го знаят За това никъде не се пише, всички мълчат.

— Има ли край това проникване?

— Няма. Няма, докато не се намери едно силно правителство, което да съчини митническа политика в полза на родното производство. Вие питате как ще стане, е, така ще стане — да се намери, дай боже, силно правителство, което да уреди митническата политика.

А, разбира се, преди това хаосът трябва да се ликвидира. Няма държава, докато няма съд. А ние нямаме закони. А и тия, които имаме не ги спазваме.

Един пример ще Ви кажа. Беше внесен закон за спекулата — много хубаво направен, виждал съм го закона, нищо не му липсва. Всичко е предвидено. Спекулите, които се правят сега, ако се открият след 10 години, отговаря г-н спекулантът, отговаря с цялото си имущество, което може да му бъде конфискувано. И ако този закон беше внесен в Народното събрание и беше приет от Народното събрание, доста хора ще си помислят дали вече не е време да спрат със своите спекулантски действия, било с препродажба на хранителни продукти, на олио, на туй-онуй на земи, без земи и т.н., и т.н. София се разпродава. Почнаха и парковете. Какво искаш от тоя народ, какво искаш? А кредити за земеделието не даваме нито лев. Това, което го приказват, че давали тук-таме — това са празни приказки, нищо не дават. Програма ФАР, туй-онуй — нищо не е. Това само се пише по вестниците. Подкупват ги тия нашите колеги.

— Да, пишат.

— Да, пишат за това нещо. Глупости са това. Световната банка — Световната банка е най-големият враг на България, ако ме питаш. Ако искаш, ако щете го пишете — най-големият враг на България е това. Това е най-подозрителната институция в света. Това не е банкова институция. Това е завоевателна световна институция.

— Да?

— Ако се беше приел този закон, значи щеше да има спирачка. Не го прие Народното събрание този закон. Защо? Ще Ви отговоря направо. Защото повечето от депутатите не пожелаха и бяха замесени в една или друга сделка бяха заинтересувани по един или друг начин да не го приемат и не го приеха.

Най-напред го скопиха, осакатиха, след туй не знам какво го направиха, след туй… и накрая казаха „Айде без него“. Това не е Народно събрание. Същото Народно събрание ако стане сега, по-хубаво да го няма и него.

— На какво трябва да се опре България? За какво трябва да мисли най-напред?

— Аз ще Ви кажа: най-голямото нещастие на България е изтръгването на нейното селячество, претопяването му. Навремето 75% от жителите на България са били селяни — яки, здрави, калени селяни. Стане ли война, повикат ги, свършат войната, обикновено с победа, завърнат се по къщите и за две-три години нивите светват — житото се вее. От това е построена България. Има и за търговците, има и за спекулантите да печелят пари, има и за банките, има и за тия, има и за ония, има и за войска, и за всичко. Има, защото 75% бяха селяните. Това значи четири милиона работят денонощно земята и отглеждат.

— Сега няма.

— А така! Всичко това изчезна. Сега имаме 312000, мисля, при последните преброявания, които са се писали земеделци. Всички са над 65 години, т.е. на пенсионна възраст. Това значи след 10 години да ги няма.

— Ами политиката? Как се отразява тя на обикновения българин?

— Ами, обикновеният българин вече разбира, малко по малко, че всичко е приказки. Всеки знае, че това, което се приказва няма да стане. Трябваше да има една мажоритарна система, иначе ще се повтори, в много голяма степен, стария модел. Пак ще дойдат хора, пак кротичко, пак така смиреничко, пак туй-онуй и попадат под изкушенията. Как могат да устоят на това нещо? От сто души не знам дали ще се намерят пет души, които да могат да устоят.

Има хора, казват — добре бе, аз тука познавам един човек, искам да гласувам за него, ама той е в една листа дето пък не ща да гласувам за тая листа.

— Това е много важно, това е много важно.

— Трябваше да се въведе тая мажоритарна система. Добре, социалист — социалист. Кандидатира се социалист — хубаво. Ама да не бъде обвързан с листа, да мога да гласувам само за него. Сега, веднага пример: има ДАР, има ГОР, а в него има АСП. Добре. Аз знам, че водач на АСП-то е човек, който предаде Родопите на турците. Е, добре, как да гласувам аз за ДАР? Е, няма да гласувам.

— Та, един такъв въпрос: Нашето списание много често третира въпроса за данъците. Данъците са субстанция, която засяга пак… българина. Какво, какво мислите за данъците? Има ли хубави данъци, няма ли? В момента какви са данъците? Българинът въобще свързан ли е с тях вътрешно или са пак натрапени от чужди сили, от чуждо влияние, съобразени с някого.

— Вижте, аз едно нещо знам. Чуждите банки диктуват икономическите закони. Основното икономическо развитие те го диктуват, — колко можем да пестим, колко можем да ядем, колко можем да гладуваме.

— Точно така, точно.

— Банка валутна, банка не знам каква си, те са ни вкопчили в ноктите си и няма да ни пуснат. Според мене, не бива да вземаме нищо от тях. Откровен съм.

— Да, знам.

— Аз чух един път албанският министър-председател Мехмед Ходжа, дето го убиха.

— Да, да, да.

— По радиото го чух и няма да го забравя. Казва: Ние трева ще пасем, обаче няма да дадеме на чуждите валутни сили да си разиграват коня в малката Албания. И тогава те се скараха едновременно с Америка, с Русия, с Европа и с още кого беше…

— С целия свят.

— С целия свят. Е, осиромашали. Осиромашали, но оцеляха и са сега нация.

— Да.

— И доказаха, че са албанци и че живеят като албанци. А ние се съобразяваме с всичките тези — световни банки, които ни третират като колония. Те за нас сметка не държат никаква, освен като за пазар и не само за пазар, а като за геополитическо пространство, на което могат да проектират своите интереси. Краткосрочни и дългосрочни планове.

Ние ще трябва да минем без тях. Това е илюзия, че те ще ни помогнат, за да можем нещо да направим. Няма такова нещо. Няма да стане. Защото всичко това, което те го дават, се прахосва. Първи транш — няма го, втори транш — и него го няма, потънал в пясъка. Парите, доларите — няма ги. Няма ги, просто ги няма. Няма и сметна палата — да контролира.

Държавна сметна палата, която да контролира приходите, счетоводството на държавата да прави. Е, не я създават. Защо не я създават?

Защото все още крадат.

И смятат, че не е дошло време, когато да кажат стига с краденето. Аз знам, че ние не можем да съществуваме без данъци, но когато една страна легне само върху данъци, това не е държава. Това не е държава. И още повече при една такава фалшива данъчна система като нашата.

— Измислена.

— Когато средния, не средния, дребния човек си плаща данъците, а големия човек не ги плаща… И всеки го знае това.

— Един такъв въпрос: Можем ли да си представим България примерно след 10 години?

— Аз не мога да разбера, аз не мога да си представя, че България няма да се приспособи, както винаги се е приспособявала. Ето, вижте един малък сръбски народ в Босна какво прави. С какъв кураж, с какво самочувствие се опряха на целия свят. Значи малкият народ може да се противопостави, но когато е сплотен. А когато не се броиш за българин и ти е все едно България ще я има ли, няма ли да я има, за 15 години ще изчезнем като нация.

— Какво нашите читатели трябва да запомнят от срещата ни?

— Да бъдат осторожни когато правят бизнеса си и бизнеса на България. Да внимават и да се пазят от нашите и чуждите измамници. Да подпомагат — но не стриптизьорките. А да подпомагат такива хора като новия апостол в Родопите, който е тръгнал да сее българщина.

— С това ли да завършим? С апостолите?

— С това, защото е природно да има повече народи, а не един народ на този свят. И хубаво е ако на света има един народ в повече и това да е българския.

— Мисля, че се разбрахме… Благодаря.