Николай Хайтов
Троянските коне в България (161) (Книга първа)

И днес мога да нацепя кубик дърва

— Г-н Хайтов, как се чувства един творец на 80 години?

— Горе-долу така като и на 70 години. Мога да нацепя и кубик дърва ако ми дадете.

— Къде ще празнувате юбилея си?

— Довечера в интимна среда — ще събера деца и внуци да се поогледаме. На 21 септември пък е премиерата на новото издание на „Диви разкази“ и „Шумки от габър“. Изданието е страхотно, имам чувството, че са първи път държа книга в ръката си.

— Чу се, че имате нов ръкопис?

— Да. Казва се „През сито и решето“. Сега го дооглеждам. Живот и здраве, ще видим къде да го издам.

— Разочарован ли сте от нещо?

— О-о, разочарование и огорчения могат да се намерят един милион. Пълно е с сплетни, приказки и интриги. Аз обаче ги приемам до копчето. Не ги приемам навътре. Тренирам 50 години, така че съм видял и чул какво ли не. Човек свиква.

— Успешна ли беше за вас тази година?

— Слава Богу, всичко върви нормално. Аз не съм от хората, които се оплакват. Важното е да върви работата.

— Предстои общо събрание на Съюза на българските писатели на 9 октомври. Какво очакване да се случи?

— Това, което е записано в дневния ред — да се избере един нов управителен съвет, нов председател.

— Какъв трябва да е новият председател?

— Трябва да е поне малко почтен. Но да го е доказал, а не тепърва да ни кара да се убеждаваме в това. Всичко друго може да се прощава. Сега структурата на СБП не е такава, каквато беше преди. Председателят няма кой знае каква власт. Всичко е в ръцете на управителния съвет. От 10 души УС, като ти се опрат 11, си с вързани ръце. Така че сега по-важен е изборът на УС, а не толкова на председателя.

— Каква е равносметката ви като председател на СБП?

— Доволен съм. Съюзът не беше легитимен. На 2 пъти преди това писатели ходиха да го впишат, но им бе отказвана регистрация. Така цели 5 години! Беше опасно, защото можеха да ни измъкнат имотите. Слава Богу, успяхме да го регистрираме. Освен това две трети от собствеността на съюза — това са 10 обекта, пръснати из цялата страна, не беше узаконена в стойностно отношение. Бяха вписани на някакви хвърчащи листа, хаос. Това ми стига! Няма какво да искат от мен. Да взема да им напиша книгите — не мога. А и не бива. Заплатата ми е 140 лева, това е максимумът, и то сега, след неколкократни увеличения.

— Останаха ли ви приятели в съюза?

— Сигурен съм, че поне половинаха биха гласували за мен, ако пак се кандидатирам. Хайде сега, някои може да са разочаровани и да са се поддали на пропагандата, която тече по вестниците, за щастие не и във вашия. Но половината са с мен.