Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Българите мохамедани гласуват като всички българи (изборна равносметка)

Минаха първите избори, минаха и вторите. Резултатите от тях са едно огледало за Родопската покрайнина, в което никой досега или не поиска, или не посмя да надзърне и да направи необходимите изводи. А шансът, който изборните резултати ни дават, е изключителен.

Участието на ДПС в проведените неотдавна у нас парламентарни и общински избори създаде възможност да се проявят не само политическите убеждения, страсти и пристрастия на родопския „електорат“ — но заедно с това и етническото му самосъзнание. Анализът на изборните резултати в цялата страна показа, че болшинството български граждани с турско етническо самосъзнание (т.нар. „етнически турци“) са гласували за ДПС. Не така са постъпили обаче българите мохамедани от Родопската област. По-голямата част от тях са гласували като всички останали българи.

Този факт, който не е наша презумпция, а констатация от свободно и демократично проведени избори, сам по себе си е показателен и за това, имат ли шансове за успех в Родопите евентуални опити за сепаратизъм на етническа основа. Мнозина вероятно биха ни апострофирали възможно ли е въобще такова нещо? Щом е възможно 40 хиляди сърби или сърбофили в Македония да правят референдум за автономия, нищо не изключва възникването на сходна ситуация и в Родопите. (Видяхме как мюсюлманите направиха референдум и в Босна, и в Македония).

Друг е въпросът, дали у нас ще се породят подобни или по-точно — ще укрепнат подобни стремежи. Но обсъждането на проблема има своето място в рамките на по-далечната у нас перспектива. Изобщо, много е важно да се знае какво става с българите мохамедани в Родопите, какви процеси там се зараждат или вече зародени — се развиват, с каква бързина и с какви изгледи.

И така: какво показват резултатите от последните парламентарни избори за отношението на родопските българи-мохамедани към ДПС? Картината в бившите окръзи е твърде различна.

Благоевградската част на Западните Родопи например се очертава, общо взето, като „крепост“ на ДПС. Там в села като Рибното (чисти българи-мохамедани) от общо 1297 гласоподаватели — 1175 са гласували с бюлетината на ДПС (повече от 90 на сто). Същото е и в с. Вълкосел където от 1041 гласоподаватели 915 са пуснали бюлетината на ДПС и само 101 за БСП и СДС. В Абланица от 1533 избиратели — 1384 са гласували за ДПС, 120 за СДС и БСП. В Плетена гласовете за ДПС са 861 и 156 за споменатите две политически сили; в Туховище за ДПС — 4031 за останалите — 102. В Аврамово: с изключение на 1 глас, всичко останало (425) са гласове за ДПС. В други по-малки селища като Доганово, Краище, Бойка, Госта на имената през 70-те години доброволно.

По съвест и в съзвучие с чувството им за етническа принадлежност.

Досега можеше да се правят едни или други догадки на тази тема, но сега, след изборните резултати, нещата са повече от ясни. Те са твърдо документирани в цифри, а езикът на тези цифри е необикновено убедителен.

Дори само от тук посочените факти и данни определено се вижда, че среднородопските (смолянските) българи-мохамедани много по-масово и убедително проявяват своята национална самобитност в сравнение със своите събратя по кръв от западните райони на планината (Гоцеделчевско).

На какво се дължи това? Дължи се на рано възникналото в Смолянския край, още в началото на века, просветителско движение и на изравняване на населението му в просветно и културно отношение с най-високоразвитите райони на страната. Сериозен дял в този духовен растеж на среднородопското българомохамеданско население има и литературата. За разлика от всички останали части на страната, Родопите винаги са имали свое регионално родопско списание, да не говорим за многобройните околийски, градски и окръжни вестници. Родопите винаги са имали своите писатели, етнографи и съчинители на селищни истории дори до наши дни. Капка по капка се е натрупвало и сега се вижда, че усилията на Дечевци, Шишковци, Христо поп Константиновци и техните по-късни следовници на културното и литературно поприще от средите на българите-мохамедани не са отишли напразно.

Последните изборни резултати го доказаха!

На въпроса, дали се чувстват българи, среднородопските българи-мохамедани отговориха убедително с „да“ за България и българщината за първи път от 115 години насам!

Разбира се, с това проблемът с родопските българи-мохамедани не се изчерпва. Борбата за тях и тяхното самосъзнание отсега все повече ще се изостря, но по този въпрос — в някоя от следващите книжки.

Сп. „Родопи“, кн. 3 — 1992 г.