Николай Хайтов
Троянските коне в България (125) (Книга първа)

Мисията на писателите е да съхраняват българската духовност

— Г-н Хайтов, кои са най-Значителните успехи на СБП през последните три години?

— Успяхме да стабилизираме финансово съюза — през 1993 г. бюджетните приходи бяха 2,2 млн. лв., през 1994 г., вече при сегашното ръководство, приходите бяха 15 млн. лв., през 1995 г. се увеличиха с още 5 млн. лв. За 1996 г. очаквам, че ще има увеличение с още 1–2 млн. лв. Това е резултат от по-умелото стопанисване на съюзните имоти и от други стопански дейности. Така че справяме се сравнително добре въпреки блокирането на Закона за творческите фондове от 1992 г., което е удар срещу всички творчески съюзи.

Приходите са и от издателство „Български писател“, което боксуваше, но за последната година има около 2,5 млн. лв. печалба. Важен е повратът в развитието му — че отново тръгва нагоре. През 1996 г. бяха публикувани около 30 книги. Започваме да издаваме и произведения, които се изучават в училище: Във финансовата област друг успех е, че през последните 3 г. средната сума за социално подпомагане на членове на СБП бе около 2 млн. и 60 хиляди лв., в това число и добавки към пенсиите. По-рано се даваха по 300 лв. на 25 души, а сега — по 600 лв. на 200 души; т.е. ние буквално съхраняваме биологически писателите, не само творчески. През 1993 г. социалните разходи са били 184 000 лв.

Приехме 150 нови членове на съюза, близо половината от които от провинцията. Така преодоляхме съществувалото десетилетия пренебрежение към талантливите хора, които са родени и работят извън столицата. Успяхме да докажем легитимността на СБП, оспорвана ат колегите ни от Сдружението на българските писатели. Решението на Върховния съд постави нещата на местата им и прекрати междуцарствието.

След като сдружението приватизира съюзния вестник „Литературен форум“ ние го възстановихме като „Български писател“ и с помощта на тази трибуна успяхме да дадем отпор на опитите за разкулачване на българската литература. Нашите опопенти обявиха за несъстоятелност литературата, създадена при социализма, оплюха и охулиха 170 съвременни живи автори, посегнаха и на класиката…

— Какво не успяхте да направите през този период?

— Не успяхме да възстановим действието на Закона за творческите фондове, макар че правихме постъпки пред Министерството на културата за внесе предложение за това в Народното събрание. Правихме опити с другите творчески съюзи за намаляване на данъците върху изкуството. Няма друга държава в Европа без митническа политика за книгата и без облекчения за детската литература.

— Какво ви разделя със Сдружението на българските писатели? Според негови представители споровете са за имотите на СБП. Ако е вярно, това не е ли най-лесният за разрешаване въпрос за хората на духа?

— Това са чисто спекулативни твърдения — споровете за имотите и че ни делят естетическите различия. Различията в естетическите възгледи винаги са съществували и никъде по света не са били причина за противопоставянето на писателите. Истинската причина е опитът на няколко колеги, които се самопровъзгласиха за елитарни автори, да ликвидират СБП като „тоталитарна остатка от миналото“. Това е политическа поръчка — доказателство е още статията на Марко Ганчев във в. „Демокрация“ от 27 януари 1992 г. в която се призовава СБП да бъде ликвидиран, като се спре действието на Закона за творческите фондове, и да се конфискуват имотите на съюза като сателитна организация на БКП.

Повратната дата в отношенията между двете организации е 20 май 1991 г. когато в. „Литературен форум“ бе превърнат в акционерно дружество с участие на девет писатели и фондация „Отворено общество“. По-късно фондацията заедно с „Балкантурист“ взе повече от половината от акциите и стана собственик на вестника. Оттогава изданието работи за разгрома на българската литература.

Втората дата е 18 февруари 1994 г., когато 27 души начело с Радой Ралин приеха устав на сдружението, според който не могат да се приемат писатели, членове на други сродни организации — юридически лица. Така 27 души се противопоставиха на 456 членове на СБП тогава. А ние приехме член 6-и в нашия устав, който е с подобно съдържание, през есента на 1995 г.

— Идеологическите разпри като че ли стихнаха и сега на преден план излиза социалната роля на творческите съюзи. Това няма ли да обедини писателите в една организация, която да защитава интересите им?

— Идеологическата борба продължава, но с по-рафинирани средства. Смисълът на съществуването на СБП е записан в неговия устав от 1914 г. — да подпомага писателите да създават литература и да съхранява вече създадените чрез българския език духовни ценности. Да съхранява! Това е важно, защото т.нар. национална идентичност или самоличност се осъществява от самобитната култура и литература на един народ, ако я има. Тук идваме до основния момент — има ли вътрешни и външни сили, на които да им е удобно българинът да няма национално самочувствие, да не държи чак толкова много на своята националност? Има такива сили — „Отворено общество“ откровено проповядва тази идея в нашата страна, на Балканите, в Унгария, Полша и другаде, но навсякъде среща отпор с изключение на България. Самият собственик на фондацията г-н Сорос заявява, че не се интересува от филантропия, а върши делова работа по създаването на отворено общество, т.е. малките държави да се отварят към големите. Той харчи милиони у нас, за да бъде изместена традиционната ни национална култура от т.нар. вносна попкултура, с което ще настъпят благоприятни за тях промени в съзнанието на българина. С други думи, ще се превърнем в пазарен полигон или в т.нар. бананова република.

— Това не е ли крайно разбиране? Не може ли отвореното общество да се тълкува като космополитизъм в смисъл на приемане на другия и признаване на правото му на равностойно съществуване въпреки различията и дори противоположностите?

— Космополитизмът е не първата братовчедка, а сестрата на пролетарския интернационализъм. Аз наричам дейността на „Отворено общество“ опит за създаване на четвърти интернационал, само че в пазарна обстановка.

Мисля, че фондацията печели в България два пъти повече, отколкото харчи. Ние самите, т.е. нашите държавници позволиха на „Отворено общество“ да измести собствените ни институции в най-важната сфера — духовната.