Николай Хайтов
Троянските коне в България (111) (Книга първа)

Кой кого продава и предава?

Председателят на „Сдружение български писатели“ — колегата Дилов, е обявил (без никакъв повод или предизвикателство) в неговия печатен орган „Литфорум“, че аз съм искал да продам на сърбите „най-стария в Европа“ съюз — този на българските писатели. Това щяло да стане „чрез замисленото акционерно дружество“. Щял съм още да издавам списание — религиозно, православно, на български и гръцки, първия брой на което Дилов твърди, че е видял.

Не ми е минавало през ум да се меся в работите на оглавяваното от Л.Д. „Сдружение“ и да разисквам неговите проекти и намерения, но щом се е вмесил той в моите, ще попитам негова милост: какво би имал той против издаването на религиозно, православно списание на сръбски, български, гръцки, а защо пък не и на румънски, ако това наистина се осъществи? Не смята ли колегата, че все пак това би било един от начините за отпор на разлагащите ни в момента религиозни секти? Или тъкмо в това е „болката“ на Дилов, че едно религиозно, православно списание малко или много ще размъти водата на тези секти? Явно, подобно нещо не е по гайдата на моя колега и на контролирания от него ООД „Литфорум“. Да не забравяме, че на това „ООД“ съучредител е и „Отворено общество“, ДФ „Балкантурист“ и много още явни и засекретени „симпатизанти“ на сектите. Не случайно самият „Литфорум“, улисан в оплюването на българската литература, не отрони досега нито дума за пагубното влияние на въпросните секти.

Ще ми се още да попитам Дилов къде е виждал този брой 1 на религиозното списание; не му ли го дадох аз в ръцете заедно с обяснение какви точно са ми проектите, свързани с него. Защо представя сега нещата, като че е успял да се добере до чертежите на първата на Балканите атомна бомба?

Нещо като бомба е и разкритието на колегата Дилов, че съм искал да продам СБП на сърбите, но е пропуснал да обясни, като как именно може един съюз да бъде „продаден“, въпреки че самият той е вече пробвал веднъж подобно нещо.

Имам предвид решителния пристъп на Л.Д. да пипне дванайсетте сгради на Съюза на българските писатели, видно от долупоместеното писмо, изх. № 2106 от 6 юни 1994 година. Какво би станало, ако правителството бе се хванало на подхвърлената от Дилов въдица, че „Сдружение“ и „Съюз“ на българските писатели е едно и също? Ако бе станало това, тогава цялата имотна база на „най-стария“ според Дилов съюз, т.е. Съюза на българските писатели, щеше да отиде в разпореждане на 27-членното „Сдружение на българските писатели“, регистрирано на 12 юни 1994 г. от Соф. градски съд. Останалите 450 членове на „най-стария съюз“ щяха да останат, както се казва, с пръст в устата. Няма за квалифицирам какво представлява гореописаното мероприятие на Дилов и съдружие: дали е измама, опит за присвояване чрез измама, заграбване и др.

Едно е сигурно, че ако този опит бе успял, „най-старият съюз на писателите в Европа“ щеше да бъде наистина разгромен и така би се изпълнила заветната цел на Дилов, на неговите съмишленици и съучредителите на „ООД — Литфорум“. Ето защо е канският писък, който Дилов и съдружие организираха около неосъщественото „АД Български писател“, макар че проектодокуменните за него бяха обнародвани от Яръмов и от тези документи, ако има нещо да се вижда, то е, че дяловото участие на СБП в капитала на евентуалното АД е 360 000 лева, а не цялото съюзно имущество, за да има възможност то да бъде „продадено“, изманипулирано, приватизирано.

Това е всичко. Ако се наложи, следващия път можем да си послужим с нови доказателства и документи, осветляващи „Сдружение български писатели“ и превъплъщението му, наречено „Литературен форум“ ООД. И тогава ще стане още по-ясно кой кого продава или предава.

Сдружение на български писатели

До Правителството на Република България

 

Уважаеми господа,

 

Както ви е известно, най-после българските писатели се обединиха в съюз, вписан в специалния регистър на юридическите лица с идеална цел при Софийския градски съд — Сдружение на българските писатели (прилагаме копие от решението и от публикацията в печата със списъка на членовете на сдружението).

Този акт на вписване бе не само една необходимост, съобразена с правните изисквания, но и продължение и утвърждаване на традицията, подета от патриарха на българската литература Иван Вазов и съвременниците му, които с протокол от 8.10.1913 г. [???] полагат основите на сдружението.

През разноликата и противоречива история на България от тогава до днес българските писатели са минали през много изпитания, противопоставяни са, погубвани са и са величани (справедливо и несправедливо). Кратки са били периодите на спокойствие с нормални условия за творчество.

Въпреки това през близо вековната си история (81 години досега), макар и невписано в регистрите на сдруженията с идеална цел, писателското обединение е придобивало имущество:

— апартамент на II етаж на площад „Славейков“ 2;

— къща с дворно място в Хисар;

— къща с дворно място в Созопол;

— къща на ул. „6 септември“ Зб;

— апартамент на Дора Габе — ул. „Васил Левски“ 60, II етаж;

— къща на ул. „Шипка“ 44;

— мазе, партер, I и V етаж (тавански) на ул. „Ангел Кънчев“ 5;

— апартамент в писателския блок на ул. „Незабравка“, бл. 315;

— почивна станция с дворно място във Варна;

— къща в Смолян;

— апартамент в Сандански;

— апартамент — дарение на наследниците на Стоян Дринов — бул. „Витоша“.

След решението на Софийския градски съд от 12.V.1994 г., парт, № 1300, том 20, рег. V, стр. 124 по фирмено дело 6009, с което българските писатели легитимират своето сдружение, става възможно собствеността, трупана от толкова поколения, да премине под управлението на сдружението, та по този начин благата да са от полза на създателите на българската литература.

Като радетели на правовия ред и законността, обръщаме се към вас с молба да постановите българските писатели да влязат във владение на своята собственост: имотите, посочени по-горе, ползвани досега, реално да бъдат приведени в правно съответствие с фактическото им състояние, като същите се актуват за стопанисване от Сдружение на българските писатели.

 

София, 25 май 1994 г.

Председател на сдружението:

(Любен Дилов)

 

Приложение: Копие от съдебната регистрация на сдружението и копие от списъка на членовете на сдружението.