Николай Хайтов
Троянските коне в България (127) (Книга първа)

Президентът Желев и неговите съветници

— Господин Хайтов, писателите още ли се цепят на червени и сини?

— По-голямата част от писателите предпочитат да не манифестират политическите си убеждения и се държат като неутрални. Аз обаче имам впечатление, че повечето от тях са леви, отколкото десни, т.е. сини. Внушителна група от около осемдесет души са си направо членове на БСП. Двайсетина се проявяват като „желевисти“, трийсетина открито се обявиха за СДС. Мисля, че икономическите групировки и преразпределението на славата в крайна степен нажежават страстите. Това е така както в нашия, така и в другите творчески съюзи.

— Защо всички творчески съюзи са в криза?

— Основната причина е „замразяването“ на Закона за творческите фондове през 1992 г. От това писателите губят 65 млн. лева годишно. С тези пари се издържаха съюзните издания, издателската дейност, допълваха се малките писателски пенсии и т.н. Подобно е положението във всички творчески съюзи.

Цепенето на съюзите дойде след осиромашаването. Разколът започна, когато на мястото на държавата като меценат се появи фондацията на Сорос „Отворено общество“. Тя придърпа на бърза ръка литературния ни вестник „Литературен форум“, обяви за елитни една групичка писатели и изля върху тях рога на изобилието. Срещу включването им, разбира се, в неговата пропагандна машина. Старата формула „Разделяй и владей“ беше приложена не само за писателите, но и за цялата изоставена от държавата на произвола културна сфера. Така за три-четири години се постигна разпокъсването сред така наречените интелектуалци.

— Не смятате ли, че в творческите съюзи има все пак нещо тоталитарно, в което се прицелва „Отворено общество“ на г-н Сорос?

— Аз съм бил 30 години член на СБП, без да съм едновременно член на партията и мога да ви го кажа едно към едно: тоталитарни бяха, ръководствата на съюза, защото ги назначаваха. Но не забравяйте, че ръководството и един творчески съюз не е като ръководството на един завод, който получава нареждане да произвежда тенджери. Творческият процес е неуправляем, непредсказуем и неконтролируем. Нито Сталин успя да промени това, нито Людовик IV, който пръв е правил усилия в тази насока. Творческият потенциал в един съюз като сбор от дарования не подлежи нито на тоталитаризиране, нито на либерализиране.

— Но дори талантлив писател може да подкрепи една лъжа…

— Да, но лъжата никога не става изкуство. Писателите могат да пишат агитки и това се е практикувало масово някога. И днес наблюдаваме подобни явления. В последно време пред очите ни, едно писателско сдружение се превърна в агитка на една изборна кампания. Ж. Желев поведе цяла чета „интелектуалци“, повечето сред тях титулуваш писатели.

— Бяхте казали, че в Сдружението на българските писатели се вливат пари отвън. Какво имате предвид?

— Сдружението се издържа от фондацията на Сорос. Ако съдим по отчетите за 1994 и 1995 г. девет десети от приходната част на бюджета му през цитираните по-горе години са „безвъзмездни“ дарения от „Отворено общество“, Не включвам в сметката закупените за 12 хил. лева от същото общество и дарени на сдружението първи и втори етаж от музея на Яворов. По друга линия вървят даренията за вестника на сдружението „Литературен форум“. Само за 1994 г. на вестника са дарени 10 000 долара. Още не е обявено какви дарения е получила основаната от хора на сдружението фондация „Българска сбирка“, която издава книга след книга, и то със замах. Факт е, че приходите на вестника на сдружението през 1992 г. са с 200 000 лв. повече от приходната част в бюджета на СБП. Паралелно с фондация „Българска сбирка“ има и „Свободно поетическо общество“. И то издава книга след книга с помощта на Сорос. Соча ви само връхчетата на айсберга, а какво е по-надолу.

— Докъде стигнаха скандалите около къщата на Яворов?

— Проблемът с къщата се изостря. Стенописите на Дечко Узунов според специалисти например надхвърлят стойността на самата сграда. Тези стенописи са вече унищожени от ръководещите „възкресяването“ на сградата сдружени писатели. Закопаха музея на Яворов — това е истината.

— Вие считате ли, че фондация „Отворено общество“ е вредна за България?

— Ще ви цитирам Кони Брук, един от най-добрите познавачи на Сорос. „Както Сорос ми каза — фондациите му имали подривен характер. Истинските мотиви за тяхното възникване налагали да бъдат прикритие — особено докато страните, в които се намирали, били на различен етап от своето политическо развитие…“ С падането на комунизма сега може да бъде завладяно всичко. Основна задача на „Отворено общество“ е завладяването на освободеното от комунизма пространство в духовен план. А по-късно в икономически. Но всичко това — завоалирано с филантропска маска. Главното оръжие в случая — корупцията. Най-изненадващо за мен беше участието на Сорос в разпалването на помашкия сепаратизъм и обявяването на българите мохамедани за малцинство. В доклада на Антонина Желязкова (съветничка на президента по етническите въпроси) черно на бяло можете да прочетете изрядните отчети на „Отворено общество“ с колко пари е била подпомогната фондацията „Фридрих Науман“; за да организира семинари, изследвания, публикации и прочие за изясняване на уж етническата принадлежност на българите мохамедани. Посветеният ма същата цел игрален филм „Гори, гори огънче“ бе направен главно с парите на „Отворено общество“. Въпросната фондация скрито и явно даваше пари, за да прегърне най-южните предели на страната ни в огнище на бъдещи етнически междуособици.

— В какво обвинявате Президентството?

— Президентството редовно отделя от своите бюджетни средства за подпомагане на „научноизследователска дейност“, свързана с изясняване на етническия произход на родопските мохамедани. Плащало е командировки, финансирало е експедиции и свързаната с това печатна продукция. Известно е, че двамата президентски съветници по етническите въпроси Антонина Желязкова и Михаил Иванов са неуморимите организатори и подбудители на помашния сепаратизъм. Възможна ли е толкова насочена подривна дейност в един деликатен, меко казано, етнически район, какъвто е Родопският, да премине без значението и одобрението на президента? Изключено. Инак той отдавна да е уволнил г-жа Желязкова и г-н Иванов. Той обаче не ги мръдна. Или не е по силите му, или те са проводници на собствената му подривна за националната ни сигурност етническа политика.

— Защо толкова много се вторачвате в работата на Антонина Желязкова?

— Именно тя е от основните фигури в разположената на наша територия фондация „Отворено общество“. Не е трудно да си обясним работата на госпожата и в Президентството, с осъществяваното от същата г-жа Желязкова представителство на България в Комисията по правата на човека при американския конгрес. Родопските „помаци“ и македонци в Пиринско са вече регистрирани в Конгреса като малцинства и новата „малцинствена карта“ на България със съответните обозначения. Ето тука „Отворено общество“ си свърши работата, както се казва, по ноти при пълната и безусловна подкрепа на Президентството.

— Не преувеличавате ли ролята на президента?

— Напротив, как ще си обясните стопроцентната подкрепа на тюркоезичиото население за кандидатурата на д-р Желев? Статистически факт е, че той бе избран с гласовете на турците. Кой му осигури тази подкрепа? Доган, разбира се, но с чии пари.

— Кандидатурата на г-н Желев бе лансирана от тогавашното ръководство на БСП…

— Българските турци никога не са играли по гайдата на БСП. Друг механизъм е бил турнат в действие. Като например следното споразумение; „Вие ще ми дадете гласовете си, аз ще ви дам Родопите.“

— Обрисувахте нещо като нов „Орионгейт“…

— Аферата с „Орион“ е нищо пред опита да се дебългаризират среднородопските мохамедани. При паричните афери винаги има възможност да се навакса загубата, но ако родопските българи и мохамедани се претопят в турци, не зная дали ще има сила да задържи този край в пределите на държавата ни.