Николай Хайтов
Троянските коне в България (115) (Книга първа)

Черната хроника на „разцеплението“. Документи и коментар

Решението на общото събрание на СБП от 20.12.1995 г. за добавка към чл.6 на устава продължава да е обект на обсъждане.

„Полицейска саморазправа“, „мракобеснически акт“ или „естествен отпор“, „нормална реакция“, „за всяка организирана човешка общност“ („дори и за писателски съюз“) е „да се защитава от външни и особено от вътрешни попълзновения“, да се противопостави на „вътрешни формирования, щом полагат усилия да я рушат“? Отговорът на този въпрос ще бъде толкова по-близо до истината, колкото по-добре се познават фактите и документите. Ето ги:

Документ № 1 — протокол № 2 на Общото събрание на съдружниците на фирма с ограничена отговорност „Литературен форум“. Председател — Марко Ганчев. Годината е 1991-а, датата в протокола не е отбелязана, но се разбира, че е лятото и 1991 г.

На събранието присъстват съдружниците-собственици — „Литературен форум“ ООД и фондация „Отворено общество“, представлявана от програмния й директор Стефан Тафров, който е и член на нейния управителен съвет.

От името на ДФ „Балкантурист“ присъства Александър Спасов, генерален директор на фирмата.

Решава се приемането на ДФ „Балкантурист“ за член-съдружник на „Литературен форум“ ООД.

Подписите под протокола са на Марко Ганчев и Стефан Тафров.

Към протокола е приложен списък на съдружниците, общо 17 човека. От тях 4 не членуват в СБП — Владимир Групчев, Румен Драганов, Милена Манова и Силвия Борисова. Останалите 12 са членове на СБП — председателстващият общото събрание Марко Ганчев, Вера Мутафчиева, Георги Мишев, Любен Дилов, Димитър Коруджиев, Атанас Свиленов, Георги Данаилов, Марин Георгиев, Владимир Попов, Георги К. Кирилов, Васил Гочев, Федя Филкова и Иван Радоев.

Какви са изводите от съдържанието на протокол № 2 на общото събрание на „Литературен форум“ ООД?

Очевидно налице са още от самото начало главните фигури на сдруженците — Марин Георгиев, Вера Мутафчиева, Любен Дилов, Георги Мишев, Атанас Свиленов, Георги Данаилов, Георги Мишев, Атанас Свиленов, Владимир Попов, Георги К. Кирилов. Те определят основната линия на в. „Литературен форум“ през следващите години (от 1991-а до днес). А тя е изцяло подчинена на разграждането и „новия прочит“ на българската литература — съвременна и класическа, което като практика е в пълно нарушени на чл. 10 от устава на СБП, който изисква: „Всеки член да пази авторитета и да издига престижа на Съюза на българските писатели.“ Отделно е упражнена върху повече от 150 негови членове морална репресия (виж „Мастиленият автопортрет на от родителите“ в бр. 51 от 1995 г. на в. „Български писател“).

Протоколът носи номер 2 — следователно това не е първият протокол.

Първият, естествено, е учредителният, с който фирма „Литературен форум“ е създадена.

Друг важен извод е, че протокол № 2 сварва „Отворено общество“ съдружник на „Литературен форум“ ООД следователно фондацията е съосновател на фирмата и съсобственик на заграбения през 1992 г. писателски вестник.

Възниква интересен въпрос: за да се образува фирма с ООД, необходимо е било съгласно закона да се удостовери собствеността на в. „Литературен форум“. Някой следователно е издал необходимия документ (или го е фалшифицирал). Управителният съвет на Съюза на българските писатели никога не се е занимавал с подобен въпрос!

Документ № 2 — писмо на „Литературен форум“, изх. № 162 от 16 октомври 1991 г. до Кольо Георгиев, председател на Съюза на българските писатели, с приложен към него проектодоговор между Съюза и редакцията на в. „Литературен форум“. „Условията“, които „Литературен форум“ поставя, могат да се окачествят единствено като диктат. Те гласят буквално следното:

Ръководството на СБП да има само един представител във вестника (при останалите 7 неговият глас ще е без каквото и да е значение); до края на годината „Литературен форум“ иска 500 000 лева, а от следващата година — „една трета от доходите, които Съюзът получава от дадените под наем съюзни имоти в столицата и страната“ (към момента това са 2/3 от доходите на СБП).

Особено интересна е забележката, че в началото на всяка календарна година всяка от страните има право да се откаже от договора и тогава той „може и да не бъде продължен“.

Очевидно драконовските условия, които „Литературен форум“ поставя на Съюза, имат за цел именно това — договор да не се сключи. Но пък ако се сключи — ръководството на „Литературен форум“ да има право да не го поднови в началото на 1992 г.

Най-същественото в случая, което показват двата документа, е, че ръководството на съюзния вестник „Литературен форум“ скрива от ръководството на СБП вече извършените действия по приватизирането му.

Проектодоговорът е бил само една маскировъчна операция, докато „Литературен форум“ ООД подготви пренасянето и изобретяването на цялото имущество на вестника.

И един последен факт: от 1991 г. съюзният вестник „Литературен форум“ се превръща фактически в орган на фондация „Отворено общество“. С този факт може да се обясни неотклонното старание на редакционния кръг да разедини на всяка цена литературната интелигенция и да ликвидира „тоталитарния“ СБП заедно с „тоталитарната“ съвременна българска литература.

Документ № 3 — баланс на в. „Литературен форум“ към 30.04.1991 година.

До това време „Литературен форум“ е в обща сметка с издателство „Български писател“. Балансът от 30 април, наричан „Разделителен баланс“, е основанието за отделяне на вестника на самостоятелна сметка. Най-вероятно е тези действия да са били необходими, за да може в. „Литературен форум“ да използва тази „самостоятелност“ за обособяването си във фирма с ООД.

Балансът е подписан на 15 юни 1991 г. и вероятно веднага след това е образувано ООД „Литературен форум“. Но, както вече стана дума — без съгласието на действителния собственик на вестника, Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Няма съмнение, че фондация „Отворено общество“ е в дъното на заговора. Операцията по извеждането на вестника от СБП е била обмислена и тайно проведена още в началото на 1991 г. при активното съдействие на близките до „Отворено общество“ писатели. Известно е много добре кои са те към момента, за който говорим.

Всички членове на СБП, които са знаели за тази „операция“; са нарушили член 10 на съюзния устав и са нанесли непоправими вреди на СБП, накърнявайки особено тежко неговите интереси. Отделен е въпросът за нанесените морални щети, произхождащи от загубата на вестника, които са неизчислими. Материалните вреди обаче възлизат на около 5 милиона лева!

Документ № 4 — отчет за приходите и разходите на в. „Литературен форум“ към 31.12.1992 г.

Този документ е особено интересен. В графата „приходи“ са вписани 1 176 576 лева „нетен“ (чист) размер на приходите. При разделителния баланс вестникът е имал 429 абонати и се е продавал в още около 400 бройки — всичко 1000. При този тираж вестникът е могъл да припечели за фирмата максимум 300 хиляди лева (50 седмици по 1000 броя по 6 лева за брой са 300 хиляди). Пита се: откъде са останалите 876 576 лева? Производствените субсидията „Литературен форум“ през 1992 г. възлизат на 1 011 200 лева (около 1/3 от бюджета на СБП по това време). Кой и на каква цена даде тези тлъсти субсидии?

По същото време (1992 г.) „Литературен форум“ е получил от лихви 244 137 лева, което предполага, че е имал в банката около 400–500 хиляди лева.

Общият приход на в. „Литературен форум“ през 1992 г. възлиза на 2 977 142 лева — с 200 хиляди лева повече от приходната част в бюджета на СБП през 1992 г. Но собствениците на „Литературен форум“ ООД, членове на СБП, са си останали на продоволствие към Творческия фонд на Съюза! Явно, огромни (за писателските мащаби) пари са били хвърлени от известни и неизвестни среди (сред тях безспорно на първо място е „Отворено общество“, а вероятно и ДФ „Балкантурист“, за да бъде съюзният орган отвлечен, приватизиран и превърнат в инструмент за разложение на българската литература.

Документ № 5 — решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, от 20.01.1993 г., което вписва настъпили промени в състава на ООД „Литературен форум“ Промяната има следното съдържание: заличава се Клуб „Литературен форум“ — Синдикат на авторите, а членуващите в него стават съдружници в ООД „Литературен форум“ като частни лица (изброяват се поименно по списъка, приложен към протокол № 2 от лятото на 1991 г.). Заличава се ДФ „Балкантурист“ и на нейно място като съдружник остава частното лице Александър Спасов, генералният директор на предприятието. Знаменателна подробност! Заседанието на съда е на 20.01.1993 г. И на същата дата е оповестено решението. Фантастична бързина, като се има предвид, че за регистрацията на Устава на СБП изминаха 4—5 месеца…

Краен извод от документ № 5: „Литературен форум“ ООД става частно предприятие. Така приключва (на този етап) неговата приватизация. В резултат на този акт лицата, влизащи в Клуб „Литературен форум“ — Синдикат на авторите, Мутафчиева, Дилов, Коруджиев, Данаилов, Радоев. Свиленов, М. Георгиева, Вл. Попов, Г.К. Кирилов, В. Гочев, Ф. Филкова и Ивайло Петров — общо 12, стават съвместно с „Отворено общество“ частни притежатели на „Литературен форум“. Изпаднали са от списъка Марко Ганчев и Георги Мишев (вероятно поради заставането им на страната на президента срещу Едвин Сугарев, тъй като политическият облик на „Литературен форум“ ООД още тогава твърдо е седесарски. Вписан е Ивайло Петров. Интересно за отбелязване! Нечленовете на СБП — съдружници в „Литературен форум“ ООД, упоменати в списъка към протокол № 2, общо четирима, с това решение нарастват на десет. Новите са: Ангел Апостолов, Милка Стоянова, Блавовеста Филева, Веселка Стоянова, Йорданка Георгиева, Елена Ангелова. Заедно с Ал. Спасов единадесет. Всичко — 23 съдружници.

Единствена членуваща по това време организация в „Литературен форум“ ООД е фондация „Отворено общество“!

Документ № 6 — учредителен договор (устав) на „Литературен форум“ ООД от 14 юни 1993 г.

Договорът е между съдружниците на „Литературен форум“ ООД, цитирани в решението от 20.01.1993 г., общо 23 души, от които 12 — членове на СБП.

В раздел V, т. 4 на Устава е казано, че членовете на „Литературен форум“ ООД имат право „да получават припадащата им се част от крайния финансов резултат от дейността на фирмата“, т.е. — да си делят печалбата. От този текст е напълно ясно, че приватизираният „Литературен форум“ е в ръцете на „Отворено общество“, на лица, нямащи нищо общо с литературата като Ал. Спасов и Вл. Грубчев, и само на 12 членове на СБП.

Друг съществен момент в Устава: в чл. 18, т.1 се фиксират дяловете на отделните участници-учредители на „Литературен форум“ ООД, а именно — ДФ „Балкантурист“ с 23,07%, фондация „Отворено общество“ с 27,69% (общо — 50,76%) и Клуб „Литературен форум“ — Синдикат на авторите (12-те членове на СБП) — 49,23%. Или: контролният пакет от дяловете е в ръцете на „Отворен общество“ и „Балкантурист“. Контрола върху вестника поемат неписателски формирования! Уредено е законово, разбира се, една малка формалност, тъй като „Отворено общество“ и „Балкантурист“ са имали този контрол и преди — по силата на „спонсорството“, което са оказвали на вестника.

Изключително интересна подробност: с решението от 20.01.1993 г. се заличават от състава на фирмата „Лит. форум“ юридическите лица Клуб „Литературен форум“ — Синдикат на авторите, и ДФ „Балкантурист“, за да се впишат на тяхно място физическите лице, членуващи в Клуба, и представляващият „Балкантурист“ генерален директор като съдружници на „Литературен форум“ ООД. Но дяловете в учредителния протокол се представят отново чрез юридическите лица-учредители!

От последното се разбира и друго: с изключение на фондация „Отворено общество“, 12-те, членуващи в Клуб „Литературен форум“, и лицето Ал. Спасов — всички останали „съдружници“ са масовка, пълнеж без реално участие!

Документ № 7 — решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, от 21.12.1993 г. за регистрация на промени, настъпили в „Литературен форум“ ООД. Промените са две: вписват се 12 нови членове на фирмата, от които трима са членове на СБП (Иван Теофилов, Евгени Кузманов и Божидар Кунчев). Останалите 9 не членуват в СБП (Н. Клянев, М. Василева, Д. Бозева, Венцислав Г. Димитров (народен представител), В. Христов, Т. Ненова, Д Атанасова, И. Симеонов и Енчо Мутафов). Общо съдружниците на фирма „Литературен форум“ ООД стават 35. От тях само 15 са членове на СБП!

Втора съществена промяна! От съдружниците се заличава фондация „Отворено общество“. Тя вече си е свършила работата и явно се изтегля, за да прикрие основната си роля в отвличането на писателския вестник „Литературен форум“.

Контрольор на фирмата става Владимир Грубчев, несменяем директор — Марин Георгиев.

Регистрира се и учредителния договор (Устав) от 14 юни 1993 г.

Документ № 8 — Устав на „Сдружение на български писатели“, съставен на 18.02.1994 г.

Интересни текстове в Устава: Чл. 2, т. 2: „Сдружението е организация, която няма за цел разпределяне на печалба между своите членове…“ Раздел VII, чл.14: „Сдружението на български писатели не се занимава със стопанска дейност и не може да получава приходи от такава. Сдружението може да участва само в акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност“.

Извод: каквито и придобивки да акумулира Сдружението, те не се отнасят за членската маса вън от Акционерното дружество!

Раздел III, чл.3 от Устава изключва вътрешни поделения на Сдружението да бъдат юридически лица, т.е. да се превърнат в самостоятелни съюзи.

Уставът е подписан и приет от 29 членове на СБП, от които 13 са собственици на „Литературен форум“ ООД. Останалите 16 са: Александър Шурбанов, Александър Томов, Жана Н. Гълъбова, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Недялко Йорданов, Малина Томова (съпруга на Ив. Цанев), Екатерина Томова (съпруга на Ал. Томов), Биньо Иванов, Стефан Цанев, Димитър Аврамов (член на Управителния съвет на „Отворено общество“), Блага Димитрова (напуснала СБП през лятото на 1993 г., член на Управителния съвет на „Отворено общество“), Христо Фотев, Станка Пейчева, Радой Ралин, Борис Христов.

Извод с особена важност! Това е — де юре и де факто — отцепване от Съюза на българските писатели. Извършили са го обаче около 7% от членовете на СБП!

Документ № 9 — решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, от 12.05.1994 г. за регистриране Устава на „Сдружение на български писатели“ и на самото сдружение. Управителен съвет: Любен Дилов, Иван Теофилов и Александър Шурбанов.

Към решението — списък на учредителите, на брой 27. В него са всички членове на СБП — собственици на „Литературен форум“ ООД, фигуриращи в учредителния протокол от 14 юни 1993 г. (без Ф. Филкова вероятно поради отсъствието й от България); И: Александър Шурбанов, Иван Теофилов, Евгени Кузманов, Александър Томов, Жана Н. Гълъбова, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Недялко Йорданов, Малина Томова, Биньо Иванов, Стефан Цанев, Екатерина Томова, Димитър Аврамов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Станка Пенчева и Радой Ралин. От тях 23-ма са членове на СБП.

Документ № 10 — Молба на новооснованото сдружение от 25 май 1994 г. (изх. №2 от 6 юни 1994 г.) до Министерския съвет да му се „актуват“ (н.е. предадат във владение) имотите на Съюза на българските писатели (подробно изброени в писмото). Доводи: Сдружението е легитимно писателско сдружение, а Съюзът на българските писатели — не е (това е времето, когато новото ръководство още не е регистрирано).

Забележително! Първата работа на Сдружението след регистрацията му е да превземе имуществото на Съюза на писателите, на който с решение от 3 февруари 1993 г. е отказана регистрация на ръководните му органи. Посегателството е неокачествимо като враждебен акт на току-що създаденото сдружение към Съюза, чиито членове все още се числят към СБП и се ползват безотказно от всички съюзни привилегии, включително и надбавки към пенсиите. Тези около 7% от членовете на Съюза не се задоволяват с подмолното приватизиране на в. „Литературен форум“, но пожелават да присвоят всички имоти на СБП. А това е чиста проба мародерство от страна на дамите и господата, които непрекъснато се легитимират пред обществеността като „жертви“ на „тоталитаризма“ в СБП. Междувременно повечето членуващи в Сдружението от 1992 г. спират да плащат членския си внос към СБП. Някои са направили това още в края на 1989 г.

По-голямата част от членовете на Сдружението не изпълняват и разпореждането на ръководството на СБП от март 1995 г. да подадат декларация за доходите си през 1994 г. с оглед облагането им с 2% съгласно Закона за Творческия фонд.

Приведените факти говорят, че на практика членовете на Сдружението скъсват със задълженията си към Съюза още през 1992 г., когато се основава „Литературен форум“ ООД, и започват отцепването от СБП и опитите за неговото закриване.

Документ № 11 — Решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, от 01.08.1994 г. за регистриране на фондация „Българска сбирка“. Фондацията се представлява от Марин Георгиев и се управлява от 6-членен съвет на дарителите, в чийто състав са: Димитър Луджев — програмен директор и член на Управителния съвет на Фондация „Отворено общество“, Марин Георгиев — директор на „Литературен форум“ ООД и изпълнителен директор на „Българска сбирка“, Румен Ив. Драганов — учредител на „Литературен форум“ ООД и председател на асоциация „Балканмедия“ и „Болкан холидейс интернешънъл“ (Румен Драганов е човекът, който получава благодарност от подписалите възванието за възстановяване музея на П.К. Яворов и който на събрание на ООД „Литературен форум“ заявява, че иска да му бъде дадена станцията на писателите във Варна. Но Стефан Филев, контрольор на Първа частна банка, му възразява, че това засега не е възможно. Намесва се Марин Георгиев, за да ги увери, че „скоро и това ще е възможно“). Останалите трима членове на Съвета са Владимир Викторов Групчев — акционер в ООД „Литературен форум“ още от 20.01.1993 г. един от стълбовете и благодетелите на фирма „Лит. форум“ ООД Васил Гочев Колев — също един от първите акционери на „Лит. Форум“ ООД, и от членовете на Сдружението (смята се за най-довереното лице на Марин Георгиев и подставен човек в много ат неговите финансови операции), Теодора Любомирова Драганова — по всяка вероятност близка роднина на Румен Иванов Драганов.

Това са шестимата учредители на фондация „Българска сбирка“, създадена под патронажа на президента Желю Желев (който понякога лично присъства на събрания, името му фигурира в писма за съдействие, като например това до НДК за отпущане на безплатна зала). Сред нейните цели фигурират: организира семинари за анализиране състоянието на българската литература; издава месечен бюлетин, посветен на проблемите на българската литература; подпомага и съдейства на литературни сдружения, издания (вестници, списания, книги), свързани с миналото, настоящето и бъдещето на българската литература.

Извод: със своите печатни органи и почти неограничени средства за издания, командировки, специализации и пр. фондация „Българска сбирка“ става нов фактор в литературния живот. Сдружението, „Литературен форум“ ООД и фондация „Българска сбирка“ — това са трите стълба на „Отворено общество“ за космополитизиране на българската литература и сломяване на Съюза на българските писатели като национална институция.

Документ № 12 — молба до Софийския градски съд, фирмено отделение, от 13.09.1994 г. във връзка с фирмено дело № 10312 от 1994 г. е образувано по молба на СБП за регистрация на новоизбраното му ръководство от 26 ноември 1993 г. Молбата е подписана от ръководството на Сдружение на българските писатели (Дилов, Шурбанов, Теофилов) и съдържа искане името на „Сдружение на българските писатели“ да бъде сменено със „Съюз на българските писатели“. Пояснява се, че целта на това преименуване е „Да бъде продължена традицията на първо-основателите от 1913 година“. Ако тази молба на ръководството на Сдружението бе удовлетворена, от това щяха да произтекат автоматично съответните правни основания то да придобие цялото материално имущество на „нелегитимния“ Съюз на българските писатели — втори мародерски по същината си опит една незначителна част от членския състав на СБП да лиши останалите членове от организация и каквото и да е имущество.

За отбелязване е, че когато седем дена след 13 септември Любен Дилов подписва декларация, че е съгласен ръководството на СБП да бъде съдебно регистрирано, той много добре е знаел, че декларацията му е безпредметна при подадената вече молба за отнемане името на Съюза на българските писатели.

Молбата на Дилов и компания от 13 септември бе отхвърлена от съда благодарение на подаденото от СБП възражение. Но този опит за посегателство върху интересите на Съюза на българските писатели си остава един позорен факт.

Документ № 13 — възражение от председателя на СБП Николай Хайтов, отправено до Софийски градски съд, фирмено отделение, по фирмено дело № 6009 от 1994 г. с което съдът се уведомява, че съществува сдружение с име „Съюз на българските писатели“, поради което искането на „Сдружение на български писатели“ да вземе това име, следва да бъде отклонено. Софийски градски съд уважи възражението.

Документ № 14 — декларация на Любен Дилов с дата 20 септември 1994 г., че „не възразява“ избраното на 26 ноември 1993 г. ръководство на СБП да бъде регистрирано от Софийски градски съд, фирмено отделение. Дело № 10312 от 1994 г. за регистрация на новите ръководни органи на СБП бе насрочено за същия ден, 20 септември 1994 г. Свидетели по него бяха Христо Радевски, Валери Петров и Богомил Райнов — те трябваше да удостоверя! непрекъснатото функциониране на СБП. Но съдът отказа да ги разпита.

Не стана нужда да се депозира към делото и декларацията на Любен Дилов, защото се оказа, че към него вече има приложено заявление от трима членове на Управителния съвет на СБП, а именно: Екатерина Йосифова, Иван Цанев и Петър Манолов. В него те заявяваха, че оттеглят подписите си от молбата за регистрация на Съюза. Това между другото даде основание на съда да издаде решение с отказ за регистрация на ръководството на СБП с дата 27 септември 1994 г.

Заявлението на Йосифова, Цанев и Манолов е приложено към фирмено дело № 10312 от 1994 г. на Софийски градски съд. Подалите заявлението трима членове на СБП извършиха недопустимо посегателство върху интересите на Съюза. Няма съмнение, че те са били подбудени да избършат това, за да осуетят регистрацията на ръководството му.

Документ № 15 — решение на Министерския съвет (с председател Ренета Инджова) под № 22 от 20 януари 1995 г. за предоставяне безвъзмездно право на ползване от „Сдружение на български писатели“ на държавна сграда в София на ул. „Алабин“ № 38 със застроена площ 214,17 кв.м. Решението е взето въпреки възраженията на главния секретар на Министерския съвет, че то е противозаконно, защото е забранено даването на държавни сгради за административни нужди. Противопоставя се и министърът на финансите Христина Вучева, но решението въпреки това е взето.

Даването безвъзмездно апартамент от 214 кв.м на ул. „Алабин“ № 34 на Сдружението на Дилов на практика обслужва собствениците на частното издание „Литературен форум“, които с само 1 /2 от състава на Сдружениетото. Останалата 1/2 ползват услугите на съюзната администрация (тази на СБП). Документ № 16 — решение на Върховния съд по фирмено дело № 197 от 27 януари 1995 г., с което се регистрира избраното на 26 ноември 1993 г. ръководство на Съюза на българските писатели и се отменя отказът на Софийски градски съд по същия въпрос от 27 септември Приключва се най-сетне с мъчителното състояние на „нелегитимност“ на СБП и свързаните с това опити на отцепниците да закрият Съюза. Оттук нататък вниманието им се насочва към превземането на СБП „отвътре“ — чрез увеличаване състава на Сдружението и евентуална победа на следващото отчетно-изборно събрание.

Документ № 17 — решение от 1 юни 1995 г., на Министерския съвет, което отменя решение № 22 от 20 януари 1995 г. на Министерския съвет (с председател Ренета Инджова) като противозаконно. В печата избухва буря от протести. В челните места на подписките са собствениците на отвлечения от СБП „Литературен форум“. Грозно се завайкаха — защото губеха 214 кв.м безплатна жилищна площ в центъра на София, която щеше да засили финансовото могъщество на фирмата и съответно годишните дивиденти на съдружниците. Отминаваме факта, че вината за отменяне на решение №22 на правителството на Инджова бе автоматично приписана на СБП.

Документ № 18 — нотариален акт № 117 от 25 юли 1995 г. С него Иглика Полянова и Румена Светославова даряват на фондация „Отворено общество“ третия етаж на музея „Яворов“ заедно с 1 / 3 от общите части на сграда, както и 1 /3 идеална част от дворното място и собствената им 1/4 идеална част от втория етаж „При условие, че направеното дарение се използва за безвъзмездно подпомагане на Сдружението на българските писатели, фондация «Българска сбирка» и вестник «Литературен форум», изразяващо се в предоставянето на безвъзмездни помощи, получени като доходи от дарения имот, както и чрез други подходящи действия“. Не се уточнява размерът на безвъзмездните помощи. Не се уточнява и кои са другите „подходящи действия“.

Документ № 19 — нотариален акт № 118 от 25 юли 1995 г. С него Иглика Полянова и Румена Паскалева продават на фондация „Отворено общество“ първия етаж на музея „П.К. Яворов“ за 12 милиона лева. Смисълът на комбинацията дарение с покупка е кристално ясен. Но по-важното в случая е, че чужда фондация придобива собстветност върху една национална светиня, която се предоставя за ползване от Сдружението, „Българска сбирка“ и в. „Литературен форум“. А това е нов — ефективен и траен, повод за разлом сред българските писатели, които в по-голямата си част не проумяха същината на станалото. За фондация „Отворено общество“ обаче създаденото брожение си струва броените 12 милиона лева! Колко е дала тя за отвличането на в. „Литературен форум“, засега все още не ни е известно.

Документ № 20 — възвание на Сдружението На 14 септември 1995 г. Сдружение на българските писатели пуща възвание за набиране на доброволни помощи за „реставриране“ на музея „П.К. Яворов“; чиито първи и трети етаж са му дадени ла ползване. Водещите фигури, подписали възванието, са все същите десетина приватизатори на в. „Литературен форум“, който те превърнаха в таран за разбиването на СБП. Сега те веднага протегнаха ръце и към новото тлъсто парче, което им бе подхвърлено — къщата е музея на Яворов, и подхванаха ремонта, наречен от тях „възкресени“) „Възкресението“ започна със зацапване на безценните фрески на Дечко Узунов, които по стойност надхвърлят цената на сградата. Да не говорим за това, че като „ползуватели“ на имота те нямат право да го ремонтират. Ремонтът обаче се превърна в нова златна мина за Сдружението, ако се съди по изразената към Румен Драганов благодарност за щедрата негова (естествено — парична) подкрепа за „възкресяването“ на музея. Очевидно г-н Драганов твърдо вярва, че Марин Георгиев ще изпълни думата си за писателската станция във Варна.

Документ № 21 — решение от 11 октомври 1995 г. на Софийски градски съд, с което се вписват поправки в Устава на Съюза на българските писатели. Документ № 22 — решение на Общото събрание на СБП от 20 декември 1995 г. На това общо събрание с квалифицирано мнозинство се приема най-новата поправка в Устава на СБП — член (Поправката гласи: „Членове на СБП не могат да бъдат членове на други сдружения на писатели с идеална цел, регистрирани по Закона за лицата и семейството.“ За нея гласуват 226 души. Против са 53-ма.

Основен извод: драматичните събития, свързани с опитате за унищожаването на „тоталитарния“ Съюз на българските писатели, приключват с небивало сплотяване на членовете му, които все повече разбират смисъла на завихрените около тях събития. Така успешно завърши за писателите годината 1995-та. Да се надяваме, че следващата 1996 година ще бъде по-любезна и благополучна. Да е честита на всички, които не забравиха, че Съюзът ни е Съюз на българските писатели.