Николай Хайтов
Троянските коне в България (151) (Книга първа)

Спасението е в ръцете на самите фермери

— Г-н Хайтов, тази година е особено трудна за българските фермери. Мнозина от тях вероятно ще се отчаят, ще загърбят селото и фермерството и ще потърсят друго препитание. Какво бихте казали на онези, които ще останат и ще продължат да се борят за своето оцеляване и успех?

— Бих им обърнал внимание върху всеизвестния факт, че борба за по-добро бъдеще на земеделското производство в България не е възможна, ако земеделските производители не са организирани. Говоря за европейския тип съсловна организация, каквато намираме в най-завършена форма в Швейцария. Този вид организации са богати, много влиятелни и държавата не само се съобразява с тях, но ги и покровителствува! Те налагат законодателни решения, влияят върху митническата политика, засягаща износа и вноса на земеделски продукти.

— Не смятат ли, че политическите решения, поне засега, не спомагат за процъфтяването на фермерското производство у нас, в България?

— Не. У нас никой не се занимава сериозно с проблемите на земеделието в градивен план. А земеделската партия в България е в пълен разпад. Няма и особени изгледи да се възстанови, като се има предвид, че броят на хората, занимаващи се със земеделие, непрекъснато намалява. При последното преброяване около 330 хиляди души обявиха, че се занимават със земеделие. Тази цифра непрекъснато се намалява с измирането на възрастното население, така че изгледите за формиране на мощна земеделска партия у нас намаляват, както и политическата подкрепа на земеделието в парламентарната и властовата върхушка.

Видяхте какво стана със зеленчуковия пазар това лято и колко безпомощна се оказа нашата митническа политика към местното производство. Само един здрав, силен съюз на фермерите може да помогне за възстановяването на изпадналото в кома, разпокъсано на 12 милиона кръпки българско селско стопанство.

— Има ли исторически аналог сегашната криза в земеделието ни?

— Не. Никога, доколкото ми е известно. Сега около една трета от обработваемата земя пустее (над 32%) — кога е било това? Селскостопанската продукция непрекъснато намалява, за да стигне през миналата година с 54,4% по-малко от 1990 година. Това е катастрофа!

— И как си го обяснявате Вие?

— Всички знаят, че дребноплощното земеделие е обречено, непродуктивно, примитивно. Ние никога няма да можем да издържим на конкуренцията на едроплощното, механизирано, европейско селско стопанство. Не случайно Унгария, Чехия и Словакия не върнаха земята в реални граници, а преобразуваха бившите ТКЗС в акционерни дружества. Само ние извършихме лудостта, събраната в блокове земя да я надробим на милиони парчета. Продукцията на това мозаично земеделие струва скъпо. Ето защо ние трудно ще стъпим на европейския пазар и ще ядем македонски и турски домати.

— И все пак — какъв е изходът?

— Изходът е в ръцете на държавата, но тези ръце са вързани от пренаситената със земеделска продукция Европейска общност. Тя няма сметка от нов конкурент на земеделския пазар. Нейните интереси диктуват ние да бъдем потребители, а не производители! Там е болката. Затова европейската диктовка в сферата на селското ни стопанство е в стопроцентова наша вреда. А правителството няма изглежда никакво намерение да се противопоставя на този диктат. Затова казвам, че спасението на нашето фермерско земеделие е в ръцете на самите фермери. Не са ли организирани, единни — бял ден няма да видят, ако се надържат само на земята. Фермерите трябва да вземат в ръце и търговията със селскостопанските продукти, които произвеждат, за да могат да контролират ценовата безпътица в момента. Точно това е в Швейцария — най-капиталистическата страна в Европа.

— Кои черти на българина му помагат и кои му пречат?

— Българинът е трудолюбив, много интелигентен, инат и предприемчив. Това е добрата му страна. Но като гражданин той е на нулево равнище — единак и затова ще бъде винаги плячка на развихрилите се у нас спекула и партизанство. Да отиде някой в Швейцария, да види и копира. Да не чака американците или ФАР да го учат какво да прави. Ние упражняваме земеделие от 5000 години.

— Ще има ли бъдеще у нас планинското и полупланинското земеделие?

— Половината земеделие в Швейцария е високопланинско, но идете да видите как цъфти и го попитайте защо Разковничето е отдавна намерено, но това е отделна, много интересна тема, която изисква специален разговор. Ще ви кажа засега само това, че планинското земеделие би могло да процъфтява само в съзвучие с пасбищното животновъдство. Ние имаме най-отличните надпланински пасбища в Европа, но те стоят в момента непипнати. Те подивяха. Трябва да се култивират. Много работи трябват, ако има държава да се загрижи. Вместо това, ще се хвърлят милиарди за още един съвършено излишен родопски язовир. Защо правителството ще прави язовир, когато старите, сварените, са определени за продажба?

— Накрая нещо от вас да кажете?

— Ще кажа, че страшни задгранични и вътрешни мафиотски, комерсиални интереси диктуват и предопределят нашата българска политика, но въпреки това, не бива да се мълчи, защото няма друг начин за борба и оцеляване.