Николай Хайтов
Троянските коне в България (54) (Книга първа)

Снимка изобличава фалшификациите с „помашкия етнос“

Тези дни се появи в печата статия „Президентски съветник бил информатор за клеветнически документ срещу България“. Ядреният физик Михаил Иванов не от вчера, а доста по-отколе е отписал тъй наричаните от него „помаци“ от българската им народност. „Ние (заявява той още през ноември 1991 г.) различаваме три етнически компоненти: турци, цигани и помаци.“ Това категорично изявление на негова милост — президентския съветник — е фиксирано и черно на бяло в сборника „Аспекти на етнокултурната ситуация в България“, издание на Центъра за изследване на демокрацията, фондация „Фридрих Науман“, София, 1992 г., с. 37. Въпросната негова позиция говори достатъчно ясно, че още през ноември 1991 г., когато се е състоял семинарът по „етнокултурната ситуация“, Иванов е бил вече наясно, че така наречените от него „помаци“ са „отделен от българския етнически компонент“, т.е. че те не са никакви българи. Ето тази информация, обогатена с откритието, че и „македонските славяни не спадат към българската етническа група“ е вече достигнала до Американския конгрес и очаква своето авторитетно разглеждане или по-точно — санкциониране и (вероятно) легализиране.

Ура-тута, след много семинари, десетки конференции и задгранични издания, субсидирани от собствената ни хазна, след непрестанна и неуморна дезинформация в печата и по чуждите и наши радиопредаватели, Михаил Иванов, Илона Томова и техните известни и главно — неизвестни сътрудници, — свършиха своята отродителна работа. Освен ако в последната минута гръцкото външно министерство не се намеси, след като нашето засега пази по въпроса пълно мълчание.

Във връзка с току-що казаното ще привлека вниманието на читателите върху направената в началото на века снимка на правнучката на известния среднородопски феодал Агуш ага. Интересното в снимката е старинната българска носия, с която е облечена тази потомка на прочутия „помак“. Вижда се ясно: няма в тази носия най-традиционната принадлежност в облеклото на мюсюлманската жена — шалварите. Няма фереджета, фесове и фесчета. Носията представлява образец на общо употребяваното от среднородопската жена традиционно българско облекло, сварено по време на потурчването в края на XVII век. Както е било сварено, така е и „консервирано“ дори в семействата, спадащи към управленческия слой на местната турска администрация. Защото среднородопските администратори след „потурчването“ са били все местни българи мохамедани, като се почне от Мехмед Кьорходжа и се свърши с последния от тях прапрадядото на момичето от снимката, ахчелебийският войвода Агуш ага. Тези войводи са били фанатични пазители на старите нрави, облеклото и обществения ред: забранено е било двуженството. За сексуално посегателство върху жена е имало едно-единствено наказание — хвърляне от най-високата край Смолян урва, а „потурчването“ е било немислимо по какъвто и да било повод.

В резултат на всичко това поислямчените българи са били оставяни да плават в собствения си традиционен бит и да запазят по този начин и своята национална самобитност. Ето защо двете трети от родопските „помаци“ се легитимираха при последното преброяване като българи. Ето защо нито Михаил Иванов, нито съветниците му не посмяха да правят своите „демоскопски“ проучвания в Средните Родопи, а се въртяха все в покрайнината Чеч в Западните Родопи. Това обаче не им попречи събраната в Чеч съвсем ограничена (и преднамерена) информация да бъде отнесена към населението на целите Родопи, което си беше една чиста фалшификация.