Николай Хайтов
Троянските коне в България (142) (Книга първа)

До цензура прибягва колебливата власт

— Господин Хайтов, нужен ли е според вас закон за печата?

— Не. Един закон за печата може да изиграе само ролята на пранги за сковаването на този печат. Цялата ни предишна практика в исторически план е доказала това — закон за печата се прави само в случаите, когато властта иска да сложи ръка върху него и да има съответните лостове за контролирането, т.е. за цензурирането му.

— Нужни ли са все пак някакви вътрешни правила за журналистическата гилдия, които да препятстват публикуването на компромати или „сензационни новини“ и „разкрития“.

— Сега действащите закони са достатъчни за санкционирането на клеветниците, които си служат с печата. Достатъчно е само да се прилагат. За какво са необходими нови закони, след като съществуващите не прилагаме? Що се отнася до компроматите и фалшивите сензации, те са понякога продукт на липса на професионализъм и на нужната за боравенето със словото култура. За съжаление това с нов закон не би могло да се оправи. Никой не е успял да го направи въпреки многобройните опити, и то не само у нас.

— У нас и преди е имало Комитет за печата…

— Комитети преди 9 септември 1944 г. не е имало, нито министерства, занимаващи се с печата. Комитетите, ведомствата, ръководещи печата, се пръкнаха у нас по съветски образец след 1944 г.

— Кога в обществото се появява първият цензор?

— Когато човекът е проговорил, а след това — прописал. С възникването на словото възниква и нуждата от създаване на съответните обуздаващи го, механизми, необходими най-вече на властниците за задържане и усилване на влиянието им.

— Смятате ли, че властта и цензурата неизбежно свързани?

— Не е точно така. Цензурата е патерица, към която посяга само несигурната в себе си власт. Сигурната власт не прибягва до цензурата До цензура прибягва обикновено колебливата власт. Недалновидната.

— Защо недалновидната?

— Защото цензурата рано или късно се обръща срещу такава власт.

— Вас цензурирали ли са ви?

— Разбира се. Аз не познавам пишещ човек, който да не е бил в една или друга степен цензуриран.

— За преди 10 ноември ли говорите?

— Разликата между цензурата преди 10 ноември и сега е във формата. Преди беше явна, а сега — скрита. Макар да няма закон за печата, цензурата е в ход. А мога да си представя какво ще стане, ако се сложи на врата на пишещите чатала на един фарисейски закон за печата.

— Значи според вас няма съществена разлика между явната цензура някога и скритата — сега?

— Точно това казах. Разликата сега е само в новите, по-косвени, но по-изкусни начина да накараш някого да пише това, което ти е кеф, или да млъкне. Мога да ви напиша цял трактат на тази тема от собствен опит.

— Въпросният закон за печата се представя като изискване на Европейския съюз.

— И Законът за земята го свързваха с някаква уж европейска поръчка, но сега всеки вече знае, че това е най-злополучният в историята ни закон, който унищожи българското земеделие.

— А какви последици би имал един закон за печата?

— Елиминирането на печата като градивна обществена сила, ще остане само казионната телевизия, неограниченият й монопол да върши каквото и както си поиска без сегашния коректив в лицето на печата.