Николай Хайтов
Троянските коне в България (55) (Книга първа)

Закон против обезбългаряването на езика ни

За пръв път от основаването му през 1913 г. в Съюза на българските писатели ще се разглежда в Управителния съвет (на 21.I. т.г.), проектозакон, засягащ развитието и защитата на българския език. Проектозаконът, който писателите имат намерението да предложат за гласуване в Народното събрание, си поставя за цел да защити (на първо място) българските граждани от многобройните недоразумения, свързани понякога със сериозни морални и материални загуби от неразбирането или погрешното разбиране, тълкувание и пр. на чуждоезични или размесени с чуждестранни думи български текстове.

Не става дума само за случаите, когато човек търси по главните улици на София пуканки, но не ги намира, защото те вече носят английското име „попкорнс“. Много по-сериозна е работата с текстовете, свързани с покупко-продажбите на движими и недвижими имоти и услуги, сключване на всякакъв вид търговски и други договори, при които всяка неточна дума или двусмислица би могла да бъде начало на скъпо струващи съдебни процеси, материални и морални щети. Същото се отнася до трудовите договори, а и фабричните и търговски марки, които поне засега у нас в по-голямата си част са изписани на неразгадаема за повечето българи латиница.

Писателите смятат, че ползването на чист български език би трябвало да бъде задължително за етикети, надписи, каталози, проспекти, формуляри, гаранционни свидетелства, както и надписите върху амбалажите, за да може българският гражданин да придобие абсолютна представа за онова, което му се предлага да подписва, да купува, продава или употребява.

Задължително би трябвало да бъде използването на чист български език, освен случаите, когато съответната чужда дума е незаменима — също и в програмите на радиоразпръскването и телевизията, които държат засега палмата на първенството в Изопачаването, разлагането и замърсяването на езика, а оттам и на рекламната и друга информация.

Особена взискателност ще предявява готвеният от писателите проектозакон за качеството на езика в учебниците А учебните помагала предназначени за училищата. Предвижда се онези от тях, които не отговарят на изискванията, да не бъдат пускани, а вече пуснатите да бъдат изваждани от обращение от специална за целта надведомствена езикова комисия. Навярно тогава ще се реши най-сетне спорът какво са искали да кажат съставителите на Концепция № 2 за литературно образование в българските училища, публикувана в бр. 11/1993 г. на в. „Азбуки“, когато са написали, че „текстопроизводството — устно и писмено да се мисли като основна дейност за социализирането на ученика чрез словото.“ Думата „социализирам“ има едно-единствено значение в Речника за чуждите думи, издание на БАН, 1982 г., а то е „превръщам в частна собственост“. И така: дали превръщането на учениците в частна собственост са имали предвид доцентите филолози при съставянето на „концепцията“, или тяхното (на децата) политическо олевяване, което също (макар и не още в речниците) се нарича „социализиране“. Или най-сетне в ума им се е въртяла идеята за приобщаването на учениците чрез словото към обществото?

В цялата тази неразбория с езика ни едно е само утешително, че и велики, като френският и немският езици, изнемогват под напора на вливащите се в тях англицизми и застрашават цялата писмена цивилизация на тези народи. Разликата между тях и нас е само една, че те правят (един след друг) закони за защитата на своите езици, а ние, българите, се сещаме за това едва сега, когато на подгонения от собствените ни предели език му е останала само опашката.