Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Нито един изчезнал народ не е възкръснал

— Господин Хайтов, от известно време не гастролирате по страниците на вестниците?

— Бях в отпуск. После работата ме завъртя — това е причината за затишието. Но както стана ясно, има и хора, които се грижат името ми да се чува.

— Говорите за интервюто на Димитър Яръмов, в което сте обвинен в доста земни грехове.

— Да, макар че не смятам да му отговарям. Казаното от Яръмов не е позиция, за да отвърна с контрапозиция. Това си е най-обикновено замеряне с развалени яйца. В този случай не ударът е важен, а вонята. Сега обаче ще приложим Устава на СБП и изявленията на Яръмов ще бъдат дискутирани на управителен съвет. За злепоставяне на съюза независимо от това кой го е извършил санкцията е само една — изключване.

— Може ли да се тълкува въпросното интервю в контекста на конфликтите между разделената писателска общност?

— Не, Яръмов не е от фигурите, които разиграват ходовете си върху шахматната дъска. Той не е дори от пешките. Затова алтернативното писателско сдружение едва ли го използва. Просто той е Господин Никой.

— Мислите ли, че е възможно обединение на двете писателски сдружения?

— Нищо, което през последните 10 години се е разцепило в България, не се е съединило отново. Нали виждате какво става в църквата. Ами перцата и крилцата а земеделската партия? Нали сме в големия сезон на роенето.

— Доколко то е естествено?

— По-скоро трябва да се запитаме до каква степен е режисирано и форсирано от вътрешни и геополитически фактори. В България и в целия свят процесът, известен като глобализация, набира висока скорост. Става дума за всемирното уеднаквяване в технологиите, пазарите, комуникациите… И най-вече в духовната сфера — за сметка ма ценностите, характерни за всеки народ. Националното самосъзнание, националната идентичност изчезват. Е, по-удобно е и по-евтинко ще ни е да гълтаме вносната духовна храна. Но цената е страшна — падаш в бездната на времето и край. Всеки народ е неповторим — и това се възпроизвежда в културата, която той създава, в изкуството, от което се ползват и Други нации. Ще бъде истински кошмар, ако всички заговорим на един и същ език, заслушаме едни и същи щатски хитове и загледаме едни и същи американски филми. Всъщност те може и да не са американски, но да са създадени според техните понятия за свобода и световен ред.

— Някой би възразил, че всичко това се случва според неоспоримата логика от края на века.

— Раждането и умирането на човека също е логично и естествено. Но да сте забелязали някому да му е все едно дали ще умре по-рано или по-късно? Освен ако не е психопат и самоубиец естествено.

— Темата за обезличаването ли ви мъчи най-много в момента? Защо не искате да говорим за литературата?

— Ами защото не бива да се бъбри за шумата, когато режат корена. Нито един изчезнал народ не е възкръснал. А всичко, което се случва в материалното всекидневие, е поправимо. Макар че то е резултат, на единна, предварително разработена стратегия.

— Какво по-конкретно имате предвид?

— През злощастната за България 1990 г. беше възприета тактиката на руския генерал Брусилов, създадена от него по време на Първата световна война и използвана най-пълноценно от Сталин през Втората. Нейният основен принцип е: „Хвърляй пушечно месо, докато неприятелят отсреща лудне от разкъсана човешка плът,“

— Да не би да визирате шоковата терапия?

— Никаква терапия не беше това, е беше и си остава най-голямата ни грешка. Никой като нас не може да събори така светкавично държавната си колиба, преди да е построил друга. Доскоро нямаше никакви реформи — макар, че се говореше непрекъснато за тях — а неудържимо разграбване в условията на нарочно създаден хаос.

— Смятате ли, че той е бил добре планиран?

— Да, разбира се — още на кръглата маса. Протоколите с нейните решения са все още засекретени. Но съм сигурен, че всички програми и реформи са скроени с чужда помощ. Така както са предвидени светкавичното тридневно изчезване на Държавния контрол, разгромът на разузнаването, армията и полицията, блокирането на цялата правораздавателна система. Водата трябваше да бъде размътена, за да не се види кой каква риба ще лови.

— Не мислите ли, че бордът ще оправи бъркотията?

— Бордът не е в наши ръце, за да твърдя каквото и да било за него със сигурност. Той се направлява от тези, които ни спуснаха концепцията за шоковата терапия, за надробяването на земята, което връща земеделието ни някъде към ранното средновековие. Да си спомним, че чехите отхвърлиха предложението на Световната банка и Международния валутен фонд да ги кредитират. А ние все просим и просим. Но само Господ знае къде потъват заемите.

— Фен ли сте на идеята да влезем в НАТО?

— По темата ме интересува само едно: каква е цената, които трябва да платим, за да влезем в блока. Чак тогава бих запитал дали можем да го направим. Нали се досещате, че не говоря само за материални измерения?

— Не виждате ли поне нещо добро, което се случва около нас?

— Виждам и оценявам добронамерените усилия на правителството да възстанови законността в страната. Не са за подценяване и усилията му да привлече чужди капитали, опитите за нормализиране на търговията и ограничаването на спекулата.

— Кога продължението на „Дневници“-те ви ще се появи на книжния пазар?

— Подготвям излизането на две по-дебели книги — за периода от 1984 до 1992 г. Всички участници в събитията с истинските си имена. След като прочетат за какво става дума, някои хора може би ще оспорват дали тези дневници са водени именно по време на описаните случки, или след това са създадени, имитирайки автентичност. Не смятам, че да издадеш подобни дневници е някакъв героизъм. Нито пък е скандално. Нали знаете — има автори, които сами си организират скандалите, за да заковат задържат читателския интерес.

— Какво е най-тежкото ви обвинение в деня към имената от деня?

— Е, не казвам на никого, че е, да речем, убиец. Но разкривам как се стигна до геноцида, до изгризването на кокъла докрай. Говоря за обезбългаряването на страната поради намаляването на коренното й население, за ниската раждаемост и високата смъртност.

в. „Стандарт“ — 10.XI. 1997 г.