Николай Хайтов
Троянските коне в България (65) (Книга първа)

Драмата с подменяването на езика ни

Случи си с езика ни нещо, което не беше досега ставало в дългата негова история. Вземаш списък на посредническите в София агенции, бюра, фондации, дружества и установяваш, че почти всички са с чуждестранни или чуждо звучащи имена. Прекосяваш главната улица на София от гарата до НДК — фирма до фирма, все нови и само тук-там някоя от тях на български. В Русе, Варна, Пловдив, Търговище — същото. Деветдесет на сто от имената на предприятия, банки и борси не са български, както и десетките хиляди имена на роящите се фирмички и фирми. От триста издателства май че само десетина са си сложили български имена: „Прозорец“, „Хемус“, „Хр. Ботев“ и др. От финансовите групировки само една се кръсти „Група-13“, а не „Холдинг“, Попадаш на в. „Аз Буки“, орган на Министерството на образованието, четящ в него „концепция“ за литературно образование и се хващаш за главата: тъкмо платените от държавата университетски тълкуватели и пазители на езика са вдишали доверието си от него и написали концепция за литературното образование, главно с помощта на чужди, а не с български думи. Тълкуванието станало „интерпретация“ господството — „доминация“, навременното — „актуално“, еднаквото — „идентично“, четивната техника — „наративна“, общуването — „комуникация“, съществуването — „екзистенция“, първообразът — „архетип“, крайното — „маргинално“, строежът — „структура“, обобщението — „синтез“, основното — „фундаментално“, и т.н.

Над 50 на сто от думите в такъв един филологичен документ са абсолютно заменяеми чуждици, но преклонението пред доцентите — съставителите на „документа“ да блеснат с познанията си по латински, гръцки и английски, ги е накарало да пренебрегнат всякаква мярка към изпадналия в беда роден език. Последваха други „концепции“, едни от тях самодейни, други поръчани и добре платени от самото Министерство на образованието, сменяваха се авторите или се прегрупираха, но упоритото им желание да пишат на развален, полубългарски език не се промени. Явно налице е промислено посегателство върху родния език от ученици на един професор, който цели 18 години преподаваше на студентите в СДУ, че е настанало време да се „подмени“ българският език с някой от големите езици, в краен случай — с есперанто.

Няма съмнение, подменяването е започнало, щом Министерството на просветата покровителства или поне търпи издевателствата върху родната словесност. Остава Съюзът на мотоциклетистите да се намеси и подръпне ушите на забравилите се лингвисти и имитиращите ги рояци папагали, които систематично подяждат езика ни със своите ала структурни възгледи за него като за „материя“!

Друга беля е с телевизията с неудържимия й устрем да подменява езика на светите солунски братя. А кой да Обуздае тумбата учебникари, които безшумното изгризват и обезобразяват така, че ангел да си, ще го намразиш.

Ако не сте чули за учебник, озаглавен „Микроикономикс“ (защото има и „Макроикономикс“), и ако искате да знаете какво е съвременното значение на думата инквизиция — вземете го и направете опит да прочетете тази чудна творба на Университетското издателство. Ако след това желаете да си подобрите настроението, снабдете се с препоръчано от МНП помагало за зрелостници, кандидат-студенти и учители, прочетете в него за Вазовите герои и ще научите защо „съвсем закономерно Мунчо, Колчо и Милка са свързани с авантюрната топика“. Защо „излетите ни връзки ги правят особено удобни да обслужват екстремните ситуации“ — в „авантюрното пространство“. Ще научите най-сетне, че физическите и други „липси, от която страдат тези трима Вазови герои (разум, зрение, моминска чест)“, им отреждат особено местоположение в социума и в различна степен ги маргинализират, предписват им определен тип поведение в „авантюрното пространство“.

Целият български език — и по вестниците, и в парламента, и навсякъде, където все още се употребява, е превърнат в „авантюрно“, от никого неконтролирано пространство. Една от гаранциите, че това няма скоро да се промени, е, че консултант на току-що цитираната христоматия е известната бивша заместник-министърка Розалина Новачкова, която е чукнала, изглежда, навремето и щемпелчето „одобрена от МНП“… С помощта на подобри консултанти, ако чудо някакво не стане, българският език ще бъде окончателно маргинализиран от подобие на Вазовите герои от „Под игото“ — обезчестената Милка, слепия Колчо и немия Мунчо.

Нещо весело ми се иска да добавя, но не виждам какво. Няма! В сферата на езика настъпва страшен и опасен мрак.