Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

„Родопите ще станат втора Босна, когато великите сили решат“

В Родопите се води битка за усилване на ислямското влияние до степен на принадлежност към турската нация. Тази битка се води най-вече за младите хора, които са 60–70 на сто от родопското население. Защото точно те сега са естествената бариера срещу фанатизма. Те не могат да приемат безусловно правилата на исляма, защото за тях тези догми са едно връщане с 500 години назад Младите не искат да бъдат копие на своите деди.

Разбира се, нещата в различните селища в региона не могат да се поставят под общ знаменател. Не трябва да настръхвате, когато видите подозрителността у хората в Сърница. Понеже спонтанните реакции невинаги са в синхрон с това, което наистина е в душата на хората. В различните села тези люде се държат според изискванията, които са им поставени, или според заплахите, на които са подложени. Ако говорите с хората на четири очи, нещата могат да добият съвсем друг вид. Ако обаче някой види този човек как си говори с вас — ще докладва където трябва. Ако горският например разбере — ще разплаче майката на всеки — ще влезе във всяка къща, ще изземе дървения материал, ще състави акт. И ДПС си знае — пипне ли горския — не им трябва кмет, не им трябва никой повече. Каквото каже той — това става.

Затова нещата са различни навсякъде. Ако в Сърница ви гледат под вежди, то в Лясково и Забърдо няма да чуете човек да ви каже, че не е българин и че България не е неговата родина. Там обаче, където ДПС влезе, макар само с 10–15 души, нещата коренно се променят. Движението първо минава през горския и чак тогава през кмета. Третият е директорът на училището.

Сега в Родопите се разкопават стари гробове. Откриха се християнски базилики… Тези хора са запазили християнските си обичаи до самия край на XIX век. Чак след това започва ислямизирането им. Вижте надгробните камъни. Те са с формата на чалмата, но в основата им е поставено кръстчето. За всеки случай. Затова и тези хора говорят само на български, един песенен български.

При последното преброяване 143 000 българомохамедани се определиха като българи. Това са просветените млади хора, които не искат да станат оръжие на фанатизма. И точно тях ще удари настъпващият и агресивен ислям. Коранът е един военен устав. Той казва: всичко, което не вярва в Аллах, подлежи на изтребление. Рано или късно точно това ще ги изправи пред целия свят. Вярно е, че сега много американци обикалят Родопите. Но те не познават исляма. Даже европейците не го познават. Защото малко четат. Един английски дипломат, живял дълго време в Турция, написа книга, която като прочетеш — друго не ти трябва. Но не я четат. Иначе щяха да знаят, че фанатизираните ислямисти тръгват в бой, за да умрат. Щом отрежат ритуално главата на своя враг, те вече са пътници за рая. Черна роля у нас обаче играят пак българите. Трябва да си го признаем. Такива хора са най-активните слуги на ДПС. Те бродят и подклаждат конфликта. Така е било открай време. Споменават името ми, че едва ли не подклаждам интригата между родопското население. Е, аз ли измислих възродителния процес? 25 години съм бил главен редактор на сп. „Родопи“, в което не е публикуван нито един ред в подкрепа на тази кръщавка.

Още тогава в сп. „Идеал“, излизащо в една от бившите съветски републики, е отпечатано отрицателното ми мнение за тази глупост. Май ги нямаше тогава сегашните защитници на Родопите Радой Ралин и Блага Димитрова, Те се появиха, когато да се биеш в гърдите като защитник на пострадалото население се превърна в поминък.

А дали ще станат Родопите втора Босна, не е наш въпрос. Нито на хората, живеещи там. Този въпрос е в ръцете на великите сили. Решат ли да пукне топчето тук, това ще стане. Никой няма да ни пита дали искаме, или не искаме. С тази цел бе унищожена и Българската армия. Такава вече няма. А и България вече не им е в сърцата на бойците. Когато „онези оттатък“ решат да разиграят босненския вариант у нас, няма да има кой да им се опре. Не става дума за момента, но това време не е далеч.

в. „Неделен стандарт“ — 16.Х.1994 г.